Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

81.
ЧАРЛЗ ДАРТ

Рано сутринта той стоеше край водата, общувайки щастливо с новия си робот. Роботът вече беше километър надолу, като поставяше по пътя си малки детектори в стената на ствола на дървото-сонда.

Чарлз Дарт радостно мърмореше. За няколко часа роботът щеше да е толкова дълбоко, колкото старата, почти безполезна сонда. После, след още няколко теста за проверка на теориите си за местните образувания на земната кора, той можеше да започне разкритието на по-големи въпроси, като например какво представлява планетата Китруп.

Никой, ама никой не можеше да го спре сега!

Той си спомни годините, които бе прекарал в Калифорния, в Чили, в Италия, изучавайки как се зараждат земетръсите, работейки с някои от най-големите умове на геофизиката. Беше вълнуващо. Все пак, след няколко години той беше започнал да осъзнава, че нещо не е наред.

Той биваше допускан до всички привилигеровани професионални общества, неговите трудове биваха посрещани или с възхвали или с бурни отхвърляния (по-рядко) — две реакции далеч за предпочитане пред скритите прозявки на всеки достоен учен. Нямаше липса от предложения за престижна работа.

Но дойде време, когато той изведнъж се зачуди къде са студентите.

Защо завършващите студенти не го търсеха като консултант? Той виждаше колегите си, обсадени от нетърпеливи кандидати за съвместна работа. Само по-слабите идваха при него — студенти, търсещи повече поддръжка, отколкото съветник. Никой от умните млади мъже и жени не гледаше на него като на академичен корифей.

Разбира се, имаше няколко маловажни случая, в които се бе проявила избухливостта му и един-двама от студентите бяха напуснали обидени, но това не можеше да е причина за неуспехите в педагогическата област на кариерата му, нали?

Постепенно стигна до мисълта, че това трябва да е нещо друго. Нещо… расово.

Дарт се бе държал винаги настрана от идеите-фикс на много шимпанзета след ъплифта — демонстративната почтителност на болшинството от тях към хората, или мрачното негодувание на неголямо, но гласовито малцинство. Все пак, преди няколко години той започна да им обръща внимание. Скоро си създаде теория. Студентите го отбягваха, защото беше шимпанзе!

Това го беше шокирало. За цели три месеца изцяло захвърли всичко, за да проучи проблема. Прочете протоколите, обуславящи патронството на човечеството над неговата раса и се вбеси от властта, която Човечеството имаше над неговия вид — докато не прочете за практиката на ъплифт в галактиката като цяло. След това научи, че никой друг патрон не дава на ъплифтирана само от четиристотин години раса места във висшите си съвети, както правеше Човечеството.

Чарлз Дарт беше объркан. Но после се замисли над думата „дава“.

Той прочете за древните расови борби на човечеството. Действително ли бе минало по-малко от половин хилядолетие, от времето, когато хората бяха измисляли нелепи лъжи едни за други просто заради нюансите в пигментацията на кожата? И бяха убивали милиони, защото вярвали в собствените си лъжи?

Научи и нова дума — „белязаност“ — и почувства изгарящ срам. Тогава доброволно се предложи за мисия в далечния космос, решен да не се връща без доказателство за своите академични способности — да постави уменията си на учен наравно с тези на който и да е човек!

Уви, той беше прикрепен към „Стрийкър“, кораб, пълен с писукащи делфини и вода. Като връх на всичко оня самовлюбен Игнасио Метц веднага започна да се отнася с него като с някой от своите незавършени експериментални полувидове!

Бе свикнал с това. Сближи се с Метц. Щеше да понесе всичко, докато резултатите от Китруп не бъдеха съобщени.

Тогава те щяха да стават, когато Чарлз Дарт влезеше! Най-добрите млади човешки студенти щяха да идват при него. Всички щяха да видят, че той поне не е белязан!

Дълбоките размисли на Чарли бяха прекъснати от звуци от близката гора. Той бързо тръшна покриващата плоча над надзорната мрежа в долния ъгъл на командния пулт. Нямаше да рискува някой да разбере за тайната част на експеримента му.

Дени Зудман и Тошио Ивашика се подадоха по пътеката от селото, разговаряйки на нисък глас, носейки малки пакети.

Чарли се зае с подробно изброяване на команди на робота, но мяташе скришни погледи към хората, питайки се дали не подозират нещо.

Но не. Те бяха прекалено заети един с другиго, докосваха се, милваха се, шепнеха. Чарли тихо изсумтя, възмутен от прекаленото внимание на човека към секса; но все пак се ухили и махна с ръка, когато погледнаха към него.

„Те не подозират нищо, поздрави се той. Какъв късмет за мен, че са влюбени.“

 

 

— Аз все още искам да остана. Ами ако Джилиън греши? Ако Таката-Джим приключи преработването на бомбите по-рано?

Тошио сви рамене.

— Аз притежавам нещо, от което той се нуждае. — Той хвърли поглед надолу към втория от двата уотърскутера в басейна — този, който принадлежеше на Том Орли. — Таката-Джим няма да тръгне без нея.

— Точно така! — каза убедено Дени. — Той има нужда от тази радиостанция, иначе извънземните ще го взривят, още преди да е започнал преговори. Но ти ще бъдеш съвсем сам! Този делфин е опасен!

— Това е само една от многото причини, поради които те отпращам оттук точно сега.

— Големият силен мъж ли говори с мен? — Дени се опита да бъде саркастична, но й бе невъзможно да вложи много хапливост.

— Не. — Тошио поклати глава. — С теб разговаря твоят военен, командир. Това е положението. А сега нека да натоварим тези проби. Ще ви изпратя няколко мили със Сах’от преди да си кажем довиждане.

Той се наведе да вдигне един от пакетите, но преди да го беше докоснал, усети ръка на кръста си. Рязък тласък го извади от равновесие и той започна да пада.

— Дени! — Той зърна как тя се смее дяволито. В последния момент неговата лява ръка се стрелна и хвана нейната. Смехът й се превърна в писък, когато той я издърпа след себе си във водата.

Те изплуваха между уотърскутерите, плюейки вода. Дени изкрещя победоносно, след като сграбчи главата му с две ръце и го потопи. Миг след това тя подскочи наполовина вън от водата, когато нещо я погъделичка от вътрешната страна на бедрото.

— Тошио! — обвини го тя.

— Не бях аз. — Той си пое дъх и се дръпна вън от обсега на ръцете й. — Трябва да е бил другият ти любовник.

— Кой? О, не… Сах’от! — Дени се развъртя наоколо, търсейки и биейки водата, след което извика, когато нещо я докосна отново. — Вие, мъжкарите, винаги ли мислите само с оная си работа?

Пъстросива делфинска глава проби повърхността наблизо. Аквалангът, обвит около носовата дупка, само леко заглушаваше неговия крякащ смях.

Далеч преди хората

да започнат да гребат върху салове

ние направихме това откритие

 

Имате ли нещо против

да опитаме

любов и тримата?

Той ги изгледа похотливо; Тошио се засмя, а Дени се изчерви. Това само я накара да започне да го пръска с вода, докато той не доплува до нея и не я притисна към един от уотърскутерите. За да спре протестите й, я целуна.

Нейните устни имаха особения вкус на Китруп. Сах’от се въртеше около тях и леко хапеше краката им с острите си зъби.

— Знаеш, че не бива да се излагаме на металното влияние на водата, ако можем да го избегнем — каза Тошио, докато с Дени се държаха за ръце. — Не трябваше да правиш това.

Дени поклати глава и зарови лице в рамото му.

— Кого лъжем, Тош? — прошепна тя. — Защо да се безпокоим от бавно метално отравяне? Ние ще бъдем мъртви далеч преди нашите венци да започнат да посиняват.

— Е, Дени. Това са глупости. — Той се опита да намери думи да я утеши, но установи, че всичко, което можеше да направи, бе да я притисне по-близо, докато делфинът се увиваше около двамата.

Избръмча радиостанция. Сах’от се отправи да включи комуникационния пулт в уотърскутера на Орли. Той беше единственият, свързан с едножичен кабел със старото местонахождение на „Стрийкър“.

Той се заслуша в предавания кратък изблик на примитивни цъкания, после бързо изписука в отговор.

Вдигна се високо във водата, сваляйки акваланга си.

— За теб е, Тошио!

Тошио не си направи труда да го пита дали е важно. По тази линия сигурно беше. Нежно се отдели от Дени.

— Ти привърши пакетирането. Ще се върна веднага, за да ти помогна.

Тя кимна, търкайки очи.

— Би ли останал с нея за известно време? — попита той Сах’от, докато плуваше към комуникационния пулт.

Стеносът поклати глава.

— Бих го сторил с удоволствие, Тошио! И без това е мой ред да забавлявам дамата. За съжаление, ти имаш нужда от мен тук, за да ти превеждам.

Тошио го погледна неразбиращо.

— Обажда се капитанът — информира го Сах’от. — Крейдейки иска да разговаря и с двама ни. Освен това иска да му помогнем да влезе в досег с технологичните обитатели на тази планета.

— Крейдейки? Той се обажда тук? Но Джилиън каза, че той е изчезнал! — Веждите на Тошио се сбръчкаха, когато попи думите на Сах’от. — Техно… Той иска да разговаря с кикуите.

Сах’от се усмихна.

— Не, сър. Те едва ли пасват на това определение, безстрашни военни командире. Нашият капитан желае да разговаря с моите „гласове“. Той иска да говори с тези, които живеят отдолу.