Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

25.
ТОМАС ОРЛИ

Томас Орли погледна надолу към своето съкровище — нещо, което бе търсил от дванадесет години. Изглеждаше непокътнато, първото подобно, което попадаше в човешки ръце.

Само два пъти за последните двеста години на човешки екипажи им се бе удало да отмъкнат микроклонове на Библиотеката от победени в сражения чуждопланетни кораби. И в двата случая съдържанието им бе увредено. Опитите за изследването им носеха информация, но една или друга грешка винаги принуждаваше полуинтелигентните уреди да се саморазрушат.

Това бе първото цяло нещо, някога измъквано от боен кораб на могъща галактическа раса-патрон. И първото, откакто тимбримианците се бяха включили в това тайно проучване.

То представляваше една бежова кутия, три на два на един метра, с обикновени оптични отвори за достъп. По средата на една от страните имаше лъчева спирала — символът на Библиотеката.

Кутията бе привързана за един товарен уостърскутер заедно с друга плячка, включително три неповредени вероятностни амбреажа, които бяха незаменими. Ханес Суеси щеше да тръгне обратно към „Стрийкър“, пазейки ги много внимателно. Само когато ги видеше на сигурно място в ръцете на Емерсън Д’Анити, той щеше да се върне отново тук.

Том даде пътните инструкции. С известен късмет връщащият се на „Стрийкър“ екип щеше да предаде микроклона на Крейдейки или Джилиън, без да привлича особено внимание. Той намести калъфа така, че да скрива глифа на Библиотеката.

Не че интересът му към заловения микроклон беше особено секретен. Отрядът тук му бе помогнал да го измъкне от тенанианския кораб. Но колкото по-малко знаеха подробностите, толкова по-добре. Особено в случай, че попаднеха в плен. Ако спазваха инструкциите му, предметът щеше да бъде поставен в интеркома в собствената му кабина, изглеждайки като обикновен комуникационен екран.

Той си представи колко впечатлен щеше да бъде Нис. Том искаше да може да е там, когато произведението на тимбримианците изведнъж разбереше до какво има достъп. Самодоволната Машина сигурно щеше да онемее поне за половин ден.

Надяваше се, че Нис няма да е прекалено смаян. Искаше веднага да започне да действа.

Суеси вече беше заспал, долепен до своите безценни придобивки. Том се увери, че инструкциите му са спазени, след което отплува към високата скала, която гледаше към падналия извънземен космически кораб.

Неоделфини плуваха около грамадата, като детайлно я измерваха отвън и отвътре. При нареждане от Крейдейки щеше да започне един процес, който щеше да превърне вътрешността на гигантския боен кораб в празна кухина.

До този миг пратеникът, когото бяха изпратили обратно, трябваше да е достигнал „Стрийкър“ и уостърскутерът вече трябваше да се връща по новия пряк път, който бяха открили. Той трябваше да се срещне в средата на пътя със спасителния уостърскутер.

Всичко това предполагаше, че техния кораб е все още на предишното си място. Том предполагаше, че битката над Китруп все още продължава. Войната в космоса бе нещо бавно, особено по начина, по който се практикуваше от галактяните. Те можеха да продължат да се сражават още година или две, въпреки че той се съмняваше в това. Това щеше да позволи на нови сили да се присъединяват и битката щеше да се превърне във война на изтощаване. Едва ли фанатиците щяха да оставят нещата да стигнат дотам.

Във всеки случай екипажът на „Стрийкър“ трябваше да действа така, сякаш войната щеше да приключи утре. Докато горе цареше объркване, те все още имаха шанс.

Том отново се върна на своя план и дойде до същото заключение. Нямаше друг избор.

Имаше три възможни изхода от капана, в който се намираха — спасител, преговори и хитрост.

Появата на спасител беше чудесен изход. Но сама Земята не разполагаше с възможност да дойде и да ги освободи. А и заедно със своите съюзници тя едва ли можеше да се сравни дори с една от псевдорелигиозните групировки в битката над Китруп.

Галактическите Институти можеха да се намесят. Техните закони изискваха „Стрийкър“ да докладва директно на тях. Проблемът беше, че самите Институти не разполагаха със значителни сили. Като немощните версии на световно управление, от които Земята за малко не загина през Двадесети век, те разчитаха на общественото мнение и на доброволни армии. Множеството „умерени“ може би най-накрая щеше да реши, че откритието на „Стрийкър“ принадлежи на всички, но Том знаеше, че за да се формират необходимите съюзи, щяха да са нужни години.

Преговорите също даваха много бледа надежда. При всички случаи Крейдейки разполагаше с Джилиън, Хикахи и Метц, които да му помагат, ако се стигнеше до преговори с евентуалния победител в космическото сражение. Те не се нуждаеха от Том за подобно нещо.

Значи оставаха само хитрите планове и подмолните действия… като начин да бъде спрян врагът.

А това е моя задача, помисли си Том.

Тук океанът бе по-дълбок и по-тъмен, отколкото в региона, отстоящ само на петдесет километра на изток, където над повърхността на планетата се издигаха метални възвишения. В областта, където бяха спасили отряда на Хикахи, водата бе обогатена с метал от верига полуактивни вулкани.

В тази местност нямаше истински метални възвишения, а отдавна угасналите вулканични острови бяха почти изравнени с водната повърхност.

Когато погледна встрани от повредения тенаниански кораб и следите от разрушения, които бе оставил, преди да се спре, Том намери гледката за отморяваща, а красотата й — за успокояваща. Полюляващи се тъмножълти филизи от лианоподобни растения, разклащани като воал от водата, му напомниха за цвета на косата на Джилиън.

Орли си затананика мелодия, която много малко други хора биха се опитали да изсвирят. Малките присадени синуси завибрираха в черепа му, разпращайки един тих рефрен във водата наоколо.

Насън, твоята милувка

ме докосва там,

където, събуждайки се, не бих я позволил.

От разстояние аз

ще те повикам

И ще те докосна в твоя сън.

Естествено, Джилиън не можеше да чуе посветената на нея поема. Собствените му телепатични способности бяха съвсем скромни. И все пак тя можеше да долови нещо. Често го беше изненадвала с далеч по-сложни неща.

Ескортът от делфини се бе събрал около уостъскутера. Суеси се бе събудил и заедно с лейтенант Тишуут проверяваше прикрепващите въжета.

Том се насочи към групата. Тишуут го видя и бързо пое въздух от резервоара, преди да отплува, за да го посрещне.

— Бих иссскала да промениш решението си — помоли го тя, когато се срещнаха. — Ще бъда откровена. Твоето присъствие допринася за морала на екипажа. Ако те зззагубим, ще бъде тежък удар за нас.

Том се усмихна и сложи ръка на плавника й. Той вече бе преценил слабите шансове за своето връщане.

— Не виждам друг начин, Тишуут. Всички останали етапи от моя план могат да бъдат изпълнени от други, но аз съм единственият, който може да бъде добра примамка. Знаеш това. Освен това — усмихна се отново той, — Крейдейки има още една възможност да ме отзове обратно, ако планът не му хареса. Помолих го да изпрати Джилиън да се срещне с мен на острова на Хикахи, за да ми достави хидроплана и другите необходими провизии. Ако тя ми каже, че отговорът му е „не“, аз ще се върна на кораба още преди теб.

Тишуут отклони поглед.

— Сссъмнявам се, че ще каже „не“ — изсвири тя ниско и почти нечуто.

— Хмм… Какво искаш да кажеш?

Тишуут отвърна уклончиво на тринар:

Крейдейки ни ръководи —

той е нашият водач;

и все пак ние се досещаме

за тайните нареждания

Том въздъхна. Ето го отново подозрението, че Земята никога не би изпратила първия командван от делфини кораб без скрито човешко ръководство. Естествено, повечето от слуховете се въртяха около самия него. Това схващане беше потискащо, защото Крейдейки бе отличен капитан. Също така то пречеше на една от целите на мисията — да бъде демонстрация, която да даде на неоделфините увереност за поколенията.

Тогава с моето напускане

научи един урок:

на борда на „Стрийкър“ —

е вашият капитан.

Въздухът, който Тишуут бе поела от резервоара на уостърскутера, вероятно се изчерпваше. От носовата й дупка непрекъснато изскачаха мехурчета. Все пак тя го погледна примирено и заговори на англически.

— Д-добре. След като Суеси тръгне, ти ще поемеш по своя път. Ние ще продължим работата си тук, докато получим нареждания от Крейдейки.

— Отлично — кимна Том. — Нали все още одобряваш останалата част от плана?

Тишуут се извърна с помътнели очи.

Логиката и Кийнинк

заедно потвърждават

неговата правота.

 

Планът е единственото, което се изпречва между нас

и нашата съдба

Ще Нии изпълним своята част от него

Том се протегна и я прегърна.

— Зная, че можем да разчитаме на теб, сладка ловджийке на риби. Убеден съм, че ще се справиш отлично. Сега нека да се сбогуваме с Ханес, за да мога да тръгвам. Не искам Джим да стигне до острова преди мен.

Той се гмурна към уостърскутера, но Тишуут за миг остана зад него. Въпреки че въздухът в дробовете й бе на изчерпване, тя постоя на място, наблюдавайки го как се отдалечава.

Цъканията на нейния сонар го обгърнаха, докато се спускаше надолу. Тя го целуна със своите сензори и запя тих реквием.

Те хвърлят своите мрежи, за да ни пленят

онези от Ики,

Ала ти си там

за да разкъсаш мрежите.

 

О, най-достойни от двукраките,

Ти винаги

Разкъсваш мрежите

 

Макар че те ще вземат

за отплата

живота твой…