Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (122)

119.
ГАЛАКТЯНИТЕ

— Ще оставим половината от обединената ни флотилия над планетата. Никой от останалите няма да дръзне да се върне сега, когато сме се обединили. Ще изпратим ескадрили да причистят луните от криещи се врагове и да проучат събитията отвъд газовия гигант.

Тандуанският Ловец сега имаше само четири крака вместо предишните шест. Зороанката Крат се чудеше какво ли се бе случило с предводителя на омразните й съюзници.

Не че имаше някаква значение. Крат мечтаеше за деня, в който щеше да може лично да откъсне останалите крайници на Ловеца, а след това и всичките му глави-луковици.

— Възможно ли е този отдалечен от планетата хаос да е причинен от плячката? — попита тя.

Изражението на тандуанеца върху комуникационния екран бе неразгадаемо.

— Всичко е възможно, дори и невъзможното. — Това прозвуча като тандуанско остроумие. — Но плячката не би могла да избяга, дори ако останалите извънземни могат. Ако е пленена от тях, то останките ще се бият за нея. Когато нашите сили пристигнат там, ние ще надделеем. Толкова е просто.

Крат кимна. Звучеше наистина елегантно.

Скоро, каза си тя. Скоро ще изтръгнем информацията от земляните или ще я извлечем от останките им. И скоро след това ще изпреварим собствените си прародители.

Трябва да се погрижа няколко човека и делфина да останат живи, след като ни кажат местонахождението на Флотилията на Прародителите. Моите подопечни не обичат, когато се забавлявам с тях. Ще се спестят неприятности, ако си намеря развлечения извън семейството.

Тя с тъга си мечтаеше за един глупав мъжки от собствения й вид, докато обединената тандуанска-зороанска групировка от тринадесет кораба се понесе в пълна тяга към газовия гигант.