Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (67)

64.
КРЕЙДЕЙКИ / САХ’ОТ

Крейдейки се взря в холограмата и се съсредоточи. Беше му по-лесно да говори, отколкото да слуша. Можеше да се сеща за думите, по една или две, да ги произнася бавно, нанизвайки ги като перли на огърлица.

— …нервна присадка… възстановена… от Джилиън и Макани… но… но… реч… още… още…

— Още ти убягва — кимна образът на Сах’от. — Но сега вече можеш да използваш различни оръдия на труда и играчки?

Крейдейки се концентрира върху простия въпрос на Сах’от. Можеш-да-използваш… Всяка дума бе ясна, значението й — очевидно. Но в поредица те не означаваха нищо за него. Беше потискащо!

Сах’от премина на тринар.

Оръдия на труд, играчки?

Топките,

космическите кораби —

в твоя власт ли са?

Играчът,

пилотът…

Крейдейки кимна. Така беше по-добре, въпреки че дори тринарът достигаше до него като чужд език.

Ходещи машини, машини, машини,

Холограми — говорители, говорители, говорители

са моите играчки, са…

Крейдейки сведе поглед. Знаеше, че в тази проста фраза има елементи на първобитен делфински, особено в повторението и високото изсвирване. Беше унизително да имаш здрав, можещ ум и да знаеш, че за външния свят говориш като умствено ограничен.

В същото време той се чудеше дали Сах’от е забелязал следи от езика на сънищата му — гласовете на старите богове.

Слушайки капитана, Сах’от изпита облекчение. Първият им разговор бе започнал добре, но към края вниманието на Крейдейки бе започнало да се отклонява, особено когато Сах’от го бе подложил на поредица езикови текстове.

Сега, след последната операция на Макани той изглеждаше много по-съсредоточен.

Сах’от реши да провери способността на Крейдейки да разбира това, което слуша, разказвайки му за своето откритие. Той внимателно и бавно обясни на тринар за „пеенето“, което бе чул, докато бе свързан с робота в тунела, прокопан от дървото-сонда. Всъщност от изражението на капитана изглеждаше, че той смята пеенето на планетата за най-естественото нещо на света.

— Свържи… свържи ме… моля те… аз… ще… слушам… слушам…

Поласкан, Сах’от одобрително хлопна челюсти. Не че Крейдейки с повредените си нервни центрове щеше да различи нещо друго, освен смущения. На Сах’от му бяха необходими целите проницателност и опит, които притежаваше, за да долови рефрена. С изключение на онзи единствен път, когато гласовете отдолу бяха извикали с явен гняв, звуците бяха почти аморфни.

Той отново потрепера, спомняйки си онзи епизод.

— Добре, Крейдейки — каза той, докато осъществяваше връзката. — Слушай внимателно!

Очите на Крейдейки съсредоточено се притвориха, когато смущенията запращяха и запукаха по линията.