Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (15)

12.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Изпитвайки радостта от патронажа и командването, зороанката Крат наблюдаваше гелоанците, паханците, пиланците — нейните същества — докато те направляваха армадата на Зоро в битката.

— Господарке — докладва един гелоански офицер от разузнаването, — приближаваме се към водната планета с една четвърт от светлинната скорост, следвайки вашите нареждания.

Крат прие съобщението едва с леко помръдване на езика си, но тайно в себе си се радваше. Яйцето й бе здраво. Когато победяха тук, тя щеше да се върна у дома и да се съвъкупи отново. А екипажът на нейния флагман работеше като отлично смазана машина.

— Флотилията е на един пактаар напред от разписанието, господарке — съобщи офицерът от разузнаването.

От всички подчинени раси, дължащи вярност на Зоро, Гелоанците бяха любимци на Крат. Те бяха първата подчинена раса на собствения й вид, ъплифтирани от Зоро преди много време.

На свой ред Гелоанците също бяха станали патрони и бяха присъединили към клана две нови раси. Те бяха гордостта на Зоро. Веригата на ъплифт се разширяваше.

Далеч в миналото бяха останали Прародителите, които бяха създали Галактическите Закони. Оттогава насам една раса помагаше на друга да добие интелект, като получаваше в замяна услуги.

Преди много милиони години древният народ Лубер бе ъплифтирал народа Пубер, или поне така съобщаваше Библиотеката. Лубер вече отдавна бяха изчезнали. Пубер все още съществуваха някъде, макар вече да се намираха в стадий на упадък и деградация.

Но преди своя упадък расата Пубер усъвършенствала расата Хъл, която на свой ред създала своя подчинена раса от трошащите камъни — предци на Крат. Това била расата Зоро. Скоро след това хълите се оттеглили на своята родна планета и станали философи.

Сега самите зороанци имаха много подчинени раси. Техният най-успешен ъплифт бяха расите Гело, Паха и Пила.

Крат чуваше високия глас на тактика-пиланец Кубер-кабуб, който ръководеше подчинените си в сектора за планиране. Той настояваше да се постараят да получат информацията, която тя бе поискала от корабната минибиблиотека. Гласът на Кубер-кабуб издаваше уплаха. Добре. Щеше да се старае повече, ако се боеше от нея.

От всички, намиращи се на борда, пиланците бяха единствените бозайници — ниски двукраки същества от планета с голяма гравитация. Те бяха станали могъща раса в много пръснати из галактиките бюрократични организации, включително и в толкова важната Библиотека. Пиланците бяха усъвършенствали свои подчинени раси, давайки принос към клана.

И все пак беше твърде жалко, че те вече не бяха зависима подчинена раса. Щеше да е чудесно да се поработи отново над техните гени. Тези малки зли същества се променяха и имаха дразнеща миризма.

Нито една подчинена раса не бе идеална. Само преди двеста години пиланците бяха изцяло объркани от земните хора. Работата бе трудна и скъпа за прикриване. Крат не знаеше подробности, но всичко имаше нещо общо със слънцето на земляните. Оттогава пиланците силно бяха намразили хората.

Челюстите на Крат потръпнаха при мисълта за земляните. Само за триста години те се бяха превърнали в също толкова голяма неприятност, колкото и лицемерните кантенци или дяволските мошеници тимбримианци!

Расата Зоро търпеливо чакаше подходящия случай да изтрие петното върху честта на своя клан. За щастие хората бяха почти трогателно невежи и уязвими. Може би моментът вече бе настъпил!

Колко хубаво би било Хомо Саниенс да бъдат присъединени към Зоро като зависима подчинена раса. И това можеше да стане! Тогава какви промени можеха да бъдат направени! Как можеха да бъдат оформени!

Крат погледна екипажа си и й се прииска да има свободата да променя, да смесва, да оформя по своя воля дори тези усъвършенствани видове. Толкова неща можеха да бъдат постигнати с тях! Но това изискваше промяна на законите.

Ако ъплифтираните водни бозайници от Земята бяха открили това, което тя предполагаше, тогава законите можеха да бъдат променени… ако Прародителите наистина се бяха завърнали. Каква ирония — точно най-младата овладяла космоса раса трябваше да открие тази изчезнала флотилия! Тя почти прости на делфините факта, че съществуват, че са дали на онези хора статуса на раса-патрон.

— Господарке! — високият Гело докладваше. — Съюзът между Джофур и Тенанин се разпадна. Те се сражават помежду си. Това означава, че вече не са най-силни!

— Запазете бдителност — въздъхна Крат. Гелоанецът не трябваше да вдига толкова шум за едно малко предателство. Това не беше необичайно. Съюзи щяха да се създават и нарушават, докато една от армиите не надделееше. Тя възнамеряваше това да бъде армията на Зоро. Когато битката бъдеше спечелена, тя щеше да събере плячката.

Делфините трябваше да са тук! Когато спечелеше битката, тя щеше да измъкне безръките от тяхното подводно убежище и щеше да ги накара да кажат всичко!

С плавно движение на лявата си лапа тя повика библиотекаря пиланец от неговата ниша.

— Виж информацията за тези водни същества, които преследваме — заповяда му тя. — Искам да знам повече за техните обичаи, за това какво харесват и какво не. Говори се, че връзките им с техните човешки патрони са слаби и нетрайни. Дай ми начин да покваря тези… делфини.

Кубер-кабуб се поклони и се оттегли в сектора на Библиотеката, секторът с осветения спирален глиф^[1] над входа си.

Крат почувства съдбата навсякъде около себе си. Това място в космоса бе център на силата. Тя не се нуждаеше от уреди, които да й го кажат.

— Аз ще ги имам! Законите ще бъдат променени!