Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

69.
ТОШИО

Въпреки възраженията на Тошио, те бяха използвали и последната енергия на спомагателния кораб, за да го приземят върху острова. Той бе предложил да разшири с взрив пролуката под металното възвишение, но Таката-Джим хладно бе отхвърлил предложението му.

Това означаваше два часа тежък труд за покриването на малкия кораб с растителност за маскировка. Тошио дори не бе сигурен дали това щеше да помогне, ако битката в космоса завършеше и галактяните насочеха цялото си внимание към повърхността на планетата.

Метц и Дарт трябваше да му помагат. Тошио ги бе пратил да секат храсталаци, но установи, че трябва непрекъснато да им казва какво да правят. Дарт бе мрачен и ядосан, че е командван от един юнга, на когото бе заповядвал само преди няколко дни. Той очевидно искаше да отиде при екипировката, която в развълнуваното си състояние бе оставил до дървото-сонда, преди да бъде включен в работния екип. Метц не се противеше, но изгаряше от нетърпение да отиде да поговори с Дени, така че беше разсеян и повече от безполезен.

В края на краищата Тошио ги отпрати и двамата, и довърши работата сам.

Най-сетне корабът бе замаскиран. Той се свлече на земята и се облегна на дънера на едно дърво.

По дяволите Таката-Джим! Тошио и Дени трябваше да се погрижат за сигурността на лагера, да докладват откритията си за кикуите на Метц, да се качат на уотърскутерите си и да се махнат оттук! Джилиън очакваше, че ще тръгнат след няколко часа, а още почти нищо не бе свършено.

Като капак на всичко от „Стрийкър“ го бяха предупредили час по-рано, че вероятно може да очаква пристигането и на гратисчия със спомагателния кораб. Джилиън реши да не арестуват Чарли за нарушаване на заповеди, въпреки че той май бе откраднал екипировка от поне дузина лаборатории. Тошио бе доволен, че му бе спестено поне това бреме. А и наоколо нямаше нищо подходящо за затвор.

Вляво от Тошио растителността изшумоля. Серия механични изжужавания акомпанираше на звука от падаща растителност. След малко четири ходещи машини — „паяци“ — изскочиха от храсталака и навлязоха в неговото малко сечище. По един делфин Стенос лежеше в плувната кабина на всеки от бронираните механизми и направляваше четирите им високи крака чрез нервната си присадка. Тошио се изправи, докато те приближаваха.

Таката-Джим мина покрай него мълчаливо и го изгледа хладно. Другите три паяка го последваха, като минаха през сечището и изчезнаха отново в гората. Стеносите разговаряха помежду си на гърлен тринар.

Тошио се втренчи след тях. Разбра, че дори е затаил дъх.

— Не съм сигурен за Таката-Джим, но онези делфини с него са по-ненормални и от хищните риби на Атласт — каза си той на глас, клатейки глава. Беше срещал няколко така наречени Стеноси на Калафия. Някои бяха показали странности — както положителни, така и отрицателни, като Сах’от например. Но никой от тях нямаше толкова безумен поглед, колкото спътниците на бившия помощник-капитан.

Звукът от процесията отшумя. Тошио се изправи на крака.

Чудеше се защо Джилиън въобще бе пуснала Таката-Джим. Защо просто не го бе хвърлила заедно с последователите му в ареста и не бе приключила С това?!

Всъщност беше добра идея да се остави един екип със спомагателния кораб, който да се опита да се промъкне към Земята, ако „Стрийкър“ загинеше при опита си за бягство. Джилиън вероятно не бе могла да отдели никой от доверените членове на екипажа. Но…

Той пое към селището на кикуите, размишлявайки по пътя.

Разбира се, спомагателният кораб беше прегледан основно. Таката-Джим не можеше да се свърже с галактяните, дори и да искаше. А Тошио не виждаше причина, поради която да иска.

Но ако имаше такава? И ако намереше начин?

Тошио за малко не се блъсна в едно дърво — дотолкова се бе съсредоточил в размишленията си. Вдигна поглед и коригира пътя си.

„Просто трябва да се уверя — реши той. — Довечера ще проверя дали той може да причини неприятности.“

Довечера.

 

 

Възрастните на племето бяха насядали в кръг на една полянка в центъра на селището. Игнасио Метц и Дени Зудман седяха в единия край. Точно срещу тях бе приклекнала Майката на Гнездото. Нейните ярки зелено-червени дихателни торбички дишаха шумно. Старейшините от двете й страни се издигаха и спадаха като верига весело оцветени балони сред процеждащата се в гората слънчева светлина.

Тошио спря в края на полянката. Слънцето се промъкваше през дърветата, разкривайки това съвещание на различни раси.

Майката на Гнездото на Кикуи цвърчеше, размахвайки лапите си нагоре-надолу по един странен начин, който по думите на Дени изразяваше радост. Ако най-възрастната женска беше ядосана, жестовете й щяха да бъдат кръстосани. Беше удивително прост модел за изразяване. Останалите от племето повтаряха нейните звуци, изпреварвайки я понякога с надигащи се и заглъхващи възгласи на съгласие.

Игнасио Метц кимаше развълнувано, притискайки с ръка слушалката, в която чуваше компютърния превод. Когато възгласите позатихнаха, той изрече няколко думи в микрофона. От високоговорителя на компютъра се изля поток от високочестотни, повтарящи се писукания.

Лицето на Дени показваше облекчение. Тя се бе опасявала от първата среща на специалиста по ъплифт с кикуите. Но очевидно Метц не бе провалил дългите й и предпазливи преговори с аборигените. Съвещанието изглежда отиваше към край, удовлетворяващ и двете страни.

Дени забеляза Тошио и ослепително му се усмихна. Стана и напусна кръга без церемониалности. Забърза към мястото, където стоеше той.

— Как върви? — попита Тошио.

— Великолепно! Излиза, че гой е прочел всяка дума, която съм изпратила на кораба! Разбира стадния им протокол, физическите им белези за пол и възраст и смята, че моят поведенчески анализ е образцов! Образцов!

Тошио се усмихна, споделяйки радостта й.

— Спомена, че ще ме предложи за член на Центъра по Ъплифт! Представяш ли си? — Дени непрестанно подскачаше от вълнение.

— А договорът?

— О, те са готови по всяко време. Ако Хикахи дойде със скифа, ние ще вземем дузина кикуи с нас на „Стрийкър“. Иначе неколцина ще тръгнат с Метц в спомагателния кораб. Всичко е уредено.

Тошио погледна към веселите туземци и се опита да не издаде опасенията си. Разбира се, това беше от полза за кикуите като вид. Те щяха да живеят по-добре под патронажа на Човечеството, отколкото под този на почти всяка друга овладяла звездите раса. А земните генетици трябваше да изучат живи екземпляри, преди да подадеха какъвто и да е иск за осиновяване.

Щеше да бъде направено всичко възможно, за да се запази здравето на първата група аборигени. Половината от работата на Дени се състоеше в изучаване на телесните им изисквания и нужди. Но все още нищо не гарантираше оцеляването на първата група. А дори и да оцелееха, Тошио се съмняваше, че те знаеха какви странни неща ще ги връхлетят.

„Те все още не са разумни същества, — припомни си той. — Според Галактическия закон, все още са животни. И, за разлика от всеки друг в Петте Галактики, ние поне се опитваме да обясним на ограничените им мозъци и да поискаме разрешение.“

Но той си спомни и една бурна нощ с проливен дъжд и ярки светкавици, когато малките земноводни се бяха скупчили около него и един ранен делфин, който беше негов приятел, давайки им топлина и сила с компанията си.

Обърна се с гръб към окъпаната от слънцето полянка.

— Тогава вече нищо ли не те задържа тук? — попита той Дени.

Тя поклати глава.

— Е, бих искала да остана още малко, разбира се. Сега, когато приключих с кикуите, мога наистина да се заловя с проблема за металните възвишения. Затова и бях толкова кисела преди няколко дни. Освен уморена, бях и раздразнена от опитите си да реша две първостепенни задачи. Но сега сме на крачка по-близо до решаването на проблема. Между впрочем, знаеш ли, сърцевината на металното възвишение е още жива! Тя е…

Тошио трябваше да я прекъсне, да спре потока от думи.

— Дени! Моля те, спри за минутка! Отговори ми на въпроса. Готова ли си да тръгнеш сега?

Дени премигна. Намръщена, тя смени темата.

— „Стрийкър“ ли? Нещо се е объркало, така ли?

— Те са тръгнали преди няколко часа. Искам да събереш всичките си бележки и мостри и да ги натовариш на уотърскутера си. Ти и Сах’от тръгвате утре сутринта.

Тя го погледна, бавно поглъщайки думите му.

— Искаш да кажеш ти, аз и Сах’от, нали?

— Не. Аз ще остана още малко. Трябва.

— Но защо?

— Виж, Дени, не мога да говоря за това сега. Просто направи както ти казах, моля те.

Когато той се обърна да тръгне към дървото-сонда, тя го сграбчи за ръката.

— Но нали щяхме да тръгнем заедно! Ако ти имаш работа тук, то аз ще те изчакам!

Той тръгна, без да отговори. Не знаеше какво да каже. Беше страшно тъпо, че бе спечелил най-сетне уважението и симпатиите й, а само след няколко часа трябваше да я загуби.

Ако това означава да си голям, аз не се нуждая от него, помисли си той. Гадно е.

Като се приближиха към басейна, до тях достигнаха звуци от шумен спор. Тошио забърза. Дени подтичваше до него, докато не изскочиха от гората.

Чарлз Дарт крещеше и стискаше един тънък цилиндър, хванат в другия край от един от манипулаторите на паяка на Таката-Джим. Чарли се съпротивляваше на дърпането на машината. Таката-Джим се усмихваше с отворена челюст.

Схватката продължи няколко секунди, след което мускулите на неошимпанзето не издържаха и цилиндърът се изхлузи от ръцете му. Той падна по гръб в прахта и едва не се изтърколи в басейна. Скочи отново и даде воля на гнева си.

Тошио видя трите други паяка да маршируват към спомагателния кораб. Всеки от тях носеше по един от тънките цилиндри. Тошио спря и огледа внимателно този, който държеше Таката-Джим. Очите му се разшириха.

— Вече няма опасност — каза му Таката-Джим. В гласа му се долавяше равнодушие. — Конфискувам тези. Ще бъдат в безопасност на борда на моя кораб и не ще причинят вреда.

— Те са мои, мръсен крадец! — Чарлз Дарт яростно подскочи, размахвайки ръце. — Престъпник! Мислиш, че не зная, че ти се опита да убиеш Крейдейки? Всички знаем, че си ти! Ти повреди шамандурите, за да прикриеш доказателството! А сега отмъкваш инструментите ми!

— Които ти без съмнение си откраднал от оръжейния склад на „Стрийкър“. Или предпочиташ да се свържем с доктор Баскин за потвърждение, че наиссстина са твои?

Дарт изръмжа и оголи зъбите си. После се извърна с гръб към неоделфина и седна на земята пред един току-що разопакован на брега на басейна сложен подводен робот-сонда.

Паякът на Таката-Джим започна да се отдалечава, но делфинът забеляза, че Тошио го гледа. За миг хладната резервираност на Таката-Джим се пропука под яростния поглед на младежа. Той отмести погледа си, но после отново го върна към Тошио и каза:

— Не вярвай на всичко, к-което чуеш, момче-човек. Много направих и ще продължавам да правя и съм убеден, че съм прав. Но не аззз навредих на Крейдейки.

— Ти ли унищожи шамандурите? — Тошио усещаше Дени близо зад себе си, втренчена в едрия делфин.

— Да. Но не аз зззаложих капана. Като крал Хенри и Бекет-т, аз само го открих после. Кажи това на Земята, ако по някаква странна случайност успееш да се спасиш, а аз не. Друг бе инициаторът.

— Тогава кой? — Тошио сви юмруци.

От носовата дупка на Таката-Джим излезе дълга въздишка.

— Нашият доктор Метц е изкопчил от Съвета работни места за някои, които не би трябвало да участват в тази експедиция. Той е бил нетърпелив. Някои от неговите Стеноси имат… необичайни родословни дървета.

Стеносите…

Някои Стеноси! Аз не съм сред експериментите на Метц! Аз съм офицер на космически кораб. Заслужил съм мястото си! — Гласът на делфина беше предизвикателен. — Когато напрежението достигна връхната си точка, някои от тях се обърнаха към мен. Мислех, че мога да ги контролирам. Но имаше един, с който дори аз не можех да се справя. Кажи им ако се върнеш у дома, Тошио Ивашика. Кажи им там, на Земята, че е възможно да превърнеш един делфин в чудовище. Трябва да бъдат предупредени.

Таката-Джим го изгледа настойчиво, след което обърна паяка и последва екипажа си към спомагателния кораб.

— Той е лъжец! — прошепна Дени след отдалечаването му. — Говори много логично и умно, но треперя, когато го слушам!

Тошио гледаше как паякът изчезва по пътеката.

— Не — каза той. — Той е амбициозен и може би също е луд. Освен това вероятно е и предател. Но мисля, че всичко, което каза, определено е истина. Може би от гордост сега се придържа към повърхностна искреност. — Той се обърна, клатейки глава. — Но това не го прави по-малко опасен.

Тошио се приближи към Чарлз Дарт, който го погледна с приятелска усмивка. Младежът приклекна близо до шимпанзето-планетолог.

— Доктор Дарт, колко големи бяха те?

— Кои те, Тошио? Хей! Виждал ли си новия робот? Страхотен е. Може да се спусне до основата на дънера на дървото-сонда и после да проникне странично в онези големи тунели от магма, които открихме…

— Колко големи бяха те, Чарли? — настоя Тошио. Беше напрегнат и готов да удуши шимпанзето. — Отговори ми!

Дарт го погледна кратко, виновно, после сведе очи.

— По около един килотон всяка — въздъхна той. — Почти недостатъчни, за да предизвикат големи размествания в слоевете на планетата. — Той отново погледна нагоре с големи невинни кафяви очи. — Те наистина бяха само едни малки атомни бомбички, честно!