Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

97.
СКИФЪТ

Дени се запъна на думите, които толкова внимателно бе подготвяла. Опита се да перифразира аргументите си, но Хикахи я спря.

— Доктор Зудман, не трябва да упорствате. Така или иначе, следващата ни спирка е островът. Ще вземем Тошио, ако вече не е тръгнал. А и навярно ще се справим с Таката-Джим. Ще тръгнем, когато Крейдейки свърши.

Дени се освободи от обхваналото я напрежение. Положението вече беше в нейни ръце. Професионалистите щяха да се погрижат за нещата. Тя също можеше да си отдъхне.

— Колко дълго…?

Хикахи тръсна глава.

— Крейдейки не очаква по-голям успех от предишния път. Няма да отнеме много време. Защо междувременно двамата със Сах’от не си починете?

Дени кимна и се обърна, за да намери място да се опъне в малкия трюм.

Сах’от плуваше до нея.

— Кажи, Дени, докато се опитваме да си починем, би ли имала нещо против да си потъркаме гърбовете?

Дени се засмя.

— С удоволствие, Сах’от. Само не се възбуждай прекалено, а?

 

 

Крейдейки се опита да се споразумее с тях още веднъж.

:Ние Сме Отчаяни: Както Вие сте Били Някога: Ние Предлагаме Надежда На Малките Несъвършени Същества От Тази Планета: Надежда Да Израснат Свободни:

:Нашите Врагове Ще Наранят И Вас След Време:

:Помогнете Ни:

Шумът запулсира и затрептя в отговор. Той носеше отчасти физическо усещане за затвореност, за напрежение и буен гняв. Това бе една клаустрофилична песен, възхваляваща тежкия груб камък и разтопен метал.

+ ПРЕСТАНИ —

— МИР +

+ ОСВОБОЖДАВАНЕ !! —

— ИЗОЛАЦИЯ +

Изведнъж, след трясък на счупена машина, настъпи тишина. Старият робот, който толкова дълго бе висял на два километра дълбочина в тесния ствол на дървото-сонда, беше унищожен.

Крейдейки произнесе позната фраза на тринар:

Това в то

Изкушаваше се да се върне в Съня. Но на това ниво на реалността нямаше време за такива неща. Навярно по-късно. По-късно отново щеше да посети Нукапаи. Сигурно тя щеше да му покаже неизразимите с думи неща, които беше чула в неясните коридори на бъдещето.

Той се насочи обратно към люка на малкия космически кораб. Като го видя да приближава, Хикахи включи двигателите.