Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

15.
СТЕНОС

Моки, Срика-пол и Хакука-джо прекарваха свободното си от дежурство време от седмици по един и същи начин — оплаквайки се.

— Пак дойде в моя сектор, д-днес — промърмори Срика-пол, — пъха си челюстите в работата на всеки. Мисли си, че е много диссскретен, но изпълва пространството със кийнинкските си отзвуци!

Моки кимна. Не можеше да има съмнение кой е този „той“.

Викайки, пеейки

Все говори в ритми

Моята група маха с опашка

На неговата логична логика!

Хакука-джо потрепна. Моки вече рядко говореше английски, а неговият тринар съдържаше твърде много примитивен език в себе си, тъй че трудно можеше да бъде наречен приличен.

Но Срика-пол явно смяташе мнението на Моки за правилно.

— Всички Турсиопссс боготворят Крейдейки. Подражават му и се опитват да се държат като специалисти по Кийнинк! Дори и половината от нашите Стенос изглежда са се поддали на обаянието му!

— Е, ако успее д-да ни измъкне живи оттук, ще му простя дори постоянните проверки — подхвърли Хакука-джо.

Моки тръсна глава.

Живи! Живи!

В дълбоките, богати води!

Последвайте, последвайте

водача с груби зъби!

— Не можеш ли да говориш т-т-тихо? — Хакука-джо бързо се извъртя, за да се вслуша в ехото в зоната за отдих. Няколко делфина се бяха събрали при машините за храна. Не показваха с нищо, че са чули думите на Моки. — Внимавай с лекомислието си! Вече имаш неприятности и без да пееш бунтовни песни! Чух, че доктор Метц е отишъл при Таката-Джим да го пита за теб!

Моки се ухили презрително. Срика-пол се съгласи с безмълвния му коментар и допълни:

— Метц няма да направи нищо. Всссеизвестно е, че половината Стеноси на борда са избрани от него. Ние сме негови деца. Сега, когато Орли и Тишуут са навън, а Хикахи е в санаториума, единственият, от когото трябва да се пазим, е самият шеф!

Хакука-джо се огледа уплашено.

— И ти ли? Виж, би ли г-говорил малко по-тихо? Приближава се Кта-Джон!

Другите два делфина погледнаха в показаната посока. Видяха едър неоделфин да изплува от асансьора и да се насочва към тях. Делфините наполовина на неговите размери бързо се отдръпваха от пътя на гиганта.

— И к-какво от това? Той е един от нас! — каза неуверено Срика-пол.

— Но той е нисш офицер! — отвърна разпалено Хакука-джо.

— Той също мрази Турсиопските умници! — Моки превключи на английски.

— Може би, но го таи в себе си! Той знае как хората се отнасят към расизма!

Моки погледна встрани. Тъмният шарен делфин също като много други свои събратя се отнасяше към расата-патрон със суеверен страх. Той тихо се възрази на тринар:

Питай черните хора, —

кафявите и жълтите хора,

питай китовете

за човешкия расизъм!

— Това е било преди много време! — извика Хакука-джо, донякъде шокиран. — Освен това хората не са имали патрони, които да ги напътстват!

— Така сссси е… — каза Срика-пол, но като че ли без голяма вътрешна убеденост.

Всички замлъкнаха, когато Кта-Джон се приближи. Хакука-джо усети, че го побиват тръпки при вида на офицера.

Кта-Джон беше гигант, надхвърлящ три метра на дължина и с тяло, което двама души не можеха да обхванат с ръце. Носът му беше тъп и, за разлика от останалите така наречени Стеноси, окраската му беше не пъстра, а преобладаващо едноцветна. Носеха се слухове, че Кта-Джон е още един от „специалните“ случаи на доктор Метц.

Гигантът доплува при останалите и изпусна шумна струя мехурчета. Зиналите му челюсти откриваха ужасяващ строй от груби, силни зъби. Другите делфини почти несъзнателно заеха подчинени пози със сведени погледи и затворени усти.

— Чух, че пак е имало побоища — изръмжа Кта-Джон на дълбок подводен англически. — За щастие успях да подкупя старшия офицер Стата с един рядък запис и той се съгласи да не докладва на капитана. Ще очаквам цената на записа да бъде покрита от някой, който… — Моки щеше да заговори, но Кта-Джон го сряза. — Без извинения! Твоят характер е излишен товар за мен. Стата е имал право да те предизвика, след като си го ухапал в г-гръб!

Предизвикай го! Предизвикай го!

Страхливеца Турсиопс!

Предизвикай го…

Моки едва успя да започне, когато Кта-Джон го удари с мощните си перки. Той премина няколко метра във водата преди да успее да спре, свирейки от болка. Кта-Джон се приближи и промърмори тихо:

Ти си Турсиопс! Това е името на целия наш записан в Библиотеката вид! Турсиопссс амикуссс… „приятелски бутилконос“! Попитай доктор Метц, ако не вярваш! Ако с държанието си на животно продължаваш да смущаваш останалите от нассс на борда, които имат гени от Стенос — например помощник-капитана Таката-Джим и мен — аз ще ти покажа как да станеш приятелски бутилконос! Ще направя от червата ти въжета!

Моки потреперя и се извърна със здраво затворени челюсти.

Кта-Джон изстреля към уплашения делфин презрителна струя от сонара си, после се обърна към другите. Хакука-джо и Срика-пол се поклащаха лениво сред ярките декоративни рибки, на които бе позволено да плуват в централния сектор, без да бъдат обезпокоявани.

— Почивката почти свърши — извика офицерът. — Хайде, пак-к на работа! И си пестете омразата за личното време! — Кта-Джон се извърна и отдалечи, като турбуленцията от мощните му перки почти измести останалите.

Хакука-джо го проследи с поглед, след което изпусна дълга, приглушена въздишка.

 

 

Това трябва да свърши работа, мислеше си Кта-Джон, докато бързаше към задълженията си в товарния сектор. Специално Моки ще бъде кротък за известно време. Желателно е да бъде.

Ако има нещо, от което аз и Таката-Джим не се нуждаем, то това са именно изблици на расова омраза и подозрение. Нищо не би обединило разделените човеци повече от това.

А и ще привлече вниманието на Крейдейки. Таката-Джим настоява да дадем на капитана още една възможност да измисли план за спасяването ни.

Добре тогава, аз мога да почакам.

Но ако не успее? Ако продължи да иска саможертви от членовете на екипажа, които никога не са изявявали доброволното желание да стават герои? В такъв случай някой трябва да представи на екипажа нов вариант. Таката-Джим се колебае, но това може да не трае още дълго.

Когато настъпеше часът, те щяха да се нуждаят от човешка подкрепа, а расистките заплахи на Моки можеха да унищожат шансовете за такава. Кта-Джин смяташе да следи отблизо този Стенос, за да бъде той добър и покорен.

Макар че беше прекрасно от време на време да се захапва опашката на някой проклет, привързан към брега, лицемерен и всезнаещ Турсиопс!