Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

24.
ГАЛАКТЯНИТЕ

Бей Кохуан можеше само да ръмжи, удивена от мащабите на битката. Как бяха успели фанатиците да съберат такива сили за толкова кратко време?

Малкият синтиански разузнавателен кораб на Бей се носеше по древно скалисто реактивно корито, оставено от отдавна загинала комета. Системата Ктсимини бе осветявана от ярки светкавици. Екраните показваха как бойните флотилии се сливаха във въртящи се възли навсякъде около нея, как се сблъскваха, унищожаваха и разделяха отново. Съюзи се създаваха и разпадаха, веднага щом страните усетеха някакво преимущество. В противоречие със законите на Института за Цивилизовани Военни Действия, за победените нямаше никаква пощада.

Бей беше опитен шпионин на синтианския Енклав, но никога не бе виждала нещо подобно.

— Бях наблюдател при Паклатутл, когато Дж’81ек отхвърлиха статуса си на подчинена раса на бойното поле. Видях как Съюзът на Обейър се срещна с Абдикаторите в религиозна война. Но никога не съм виждала подобно безумно клане! Те нямат ли достойнство? Не уважават ли военното изкуство?

Докато гледаще, Бей видя как най-силният от съюзите се разпадна след вероломно предателство.

Бей изсумтя с отвращение и промърмори:

— Лишени от вяра фанатици!

От рафта вляво от нея се разнесе цвърчене. Редица от малки розови очички гледаха към нея.

— Кой от вас каза това? — Тя погледна към малките, подобни на лемури уазуни, всеки от които надничаше от входа на собствения си малък разузнавателен глобус. Очичките им премигваха, а те цвърчаха от удоволствие, но никой не й отговори директно.

Бей подсмръкна.

— Е, да, прави сте, разбира се. Фанатиците имат бързи реакции. Те не спират и не мислят, а направо се хвърлят, докато ние, умерените, трябва да поразмислим преди да действаме.

Особено винаги предпазливите синтианци, помисли си тя. Земляните се мислят за наши съюзници, но ние спокойно си разговаряме и размишляваме, протестираме срещу безсилните Институти и изпращаме разузнавачи, които могат да бъдат пожертвани, да шпионират фанатиците.

Уазунът изцвърча нещо като предупреждение.

— Зная! — рязко отвърна тя. — Не смяташ ли, че си знам работата?! Пред нас има вражеска наблюдателна сонда. Някой от вас да се погрижи за нея и да не ме занимава повече с това! Не виждате ли, че съм заета?!

Очичките отново премигнаха. Чифт от тях изчезна, когато един уазун се пъхна обратно в своя малък кораб и затвори вратата. За секунда разузнавачката потрепера, когато уазунът потегли.

Желая ти късмет, малки уазуне, верни поданико, помисли тя. Симулирайки равнодушие, Бей наблюдаваше как малкият кораб танцува сред планетоидните останки, промъквайки се към наблюдателната сонда, която лежеше на пътя й.

„Разузнавач, който можеше да бъде пожертван — горчиво си помисли тя. — Тимбримианците се сражават за своя живот. Земята е обсадена, половината от колониите й са превзети, а ние, синтианците, все още изчакваме и наблюдаваме, наблюдаваме и изчакваме, изпращайки само мен и моя екип като наблюдатели.“

Малък пламък внезапно избухна, хвърляйки неясни сенки из полето от астероиди. Уазуните изпуснаха нисък оплаквателен вопъл, спирайки бързо, когато Бей погледна към тях.

— Не крийте чувствата си от мен, мои храбри уазуни — промърмори тя. — Вие сте подчинена раса и храбри воини, а не роби. Оплачете своя другар, който загина за нас.

Тя се замисли за своя собствен хладнокръвен, предпазлив народ, сред който се чувстваше като чужденец.

— Съчувствайте! — настоя тя, изненадана от собствения си плам. — Няма нищо срамно в съчувствието, мои малки уазуни. С него вие може би ще сте по-велики от своята раса-патрон, когато пораснете и станете самостоятелни!

Бей насочи кораба по-близо до водната планета, около която бушуваше битката, чувствайки се по-близка със своите малки другари от подчинената раса, отколкото със своя собствен вечно предпазлив народ.