Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

103.
ТОМ ОРЛИ

Той държеше микрофона несръчно. Беше пригоден за извънземни ръце. Том прекара език по напуканите си устни. Нямаше време да повтори речта си още веднъж. Всеки момент щяха да дойдат гости.

Натисна лоста на предавателя.

— Крейдейки! — каза внимателно той. — Слушай внимателно! Записвай и повтори за Джилиън! Тя ще превежда!

Той знаеше, че всеки кораб в близкото пространство сега получава тази радиограма. Навярно голям брой от тях бяха по следите им тук. Ако съчинеше добре лъжите си, можеше да бъде сигурен, че щяха да пристигнат много повече.

— Директната ми връзка с кораба е прекъсната — каза той. — А стотици километри е голямо разстояние, за да донеса съобщението, така че ще рискувам с тази нова връзка, надявайки се, че не е прекъсната по време на битката тук.

Това последното беше измислица, предназначена за галактическа консумация. Сега истинското послание. Трябваше да каже на „Стрийкър“ по езоповски какво знаеше.

— Джил? Яйцето се измъти, мила. И зоологическата градина се разпиля. Зоологическа градина от свирепи същества. Но аз се натъкнах само на един пострадал екземпляр от вида, който търсим. Чух предположения, че все още съществува на по-високо ниво, но това са само догадки. Ти, Х и К трябва да решите въз основа на това. Спомняш ли си, когато Джейк Демуа ни взе със себе си на онази мисия в централната Библиотека на Танит? Спомняш ли си какво каза той за предчувствията? Кажи го на Крейдейки. Решението е негово, но дълбоко в себе си вярвам, че трябва да следваме съвета на Джейк!

Той почувства как гърлото му се стяга. Трябваше да престане. Нямаше смисъл да позволява на извънземните да разберат толкова много.

— Джил — закашля се той. — Мила, сега съм вън от играта. Занеси Хърби и останалите данни на Съвета. А също и онези аборигени. Трябва да вярвам, че всичко си е струвало труда.

Той затвори очи и стисна микрофона.

— Когато видиш стария Джейк, нали ще пийнеш по чашка с него за мен?

Той искаше да каже още нещо, но осъзна, че започва да става малко по-ясен. Не можеше да позволи на галактическите компютри да разберат за какво говори.

Той сбърчи устни. И се сбогува на език, предназначен за такива неща.

Цветчета ще се носят наоколо, —

ще се плъзгат край ръцете на моята жена,

когато тя си спомня за мен…

Връзката засъска, докато я изключи.

Стана и изнесе предавателя. Внимателно приближи ръба на един открит басейн и го хвърли вътре. Ако някой беше останал на честотата на кристалите в апарата, това извънземно трябваше да се гмурка за него.

Той постоя до басейна и наблюдава как ниските облаци се носят бавно — тъмни, тежки и дъждовни.

Всеки момент щяха да пристигнат. Оръжията му бяха в колана, там бяха кислородната тръба и пълната манерка. Беше готов да ги посрещне.

Стоеше така, наблюдаваше и чакаше, докато изпускащият пара вулкан на хоризонта започна да бучи, после да кашля, а след това гневно да бълва огнени езици към небето.

 

 

Мостикът й се струваше размазан. Очите на Джилиън се навлажниха, но когато мигна, сълзите не потекоха като капки. Клепачите й ги притискаха като нещо много ценно.

— Ще отговорим ли? — проговори тихо Тишуут съвсем близо до нея.

Джилиън поклати глава. Опита се да отговори „не“. Но можа само да оформи думата с уста. Телепатично почувства съчувствието на всички около нея.

Как мога да скърбя, чудеше се тя, когато все още го чувствам. Там някъде той все още е жив.

Как мога да скърбя?

Тя почувства раздвижване, когато един делфин внимателно се приближи и докладва на Тишуут, без да я безпокои.

Джилиън присви горящите си клепачи. Най-сетне сълзите потекоха в тесни ивици по бузите й. Не можеше да вдигне маската, за да ги избърше, затова ги остави да текат. Когато отвори очи, погледът й се беше изяснил.

— Чух това, Уатасети. Накъде се отправи Таката-Джим?

— Към галактическите флотилии, командире. Макар че ескадрите, изглежда, се намират в хаос. Щурат се във всички посоки след объркването от онзи пси-удар. Значително всеобщо сражение се оформя над… над местонахождението на мистър Орли.

Джилиън кимна.

— Ние ще изчакаме още малко. Стойте в постоянна готовност и ме информирайте за всяка промяна.

Персоналът в почивка беше извикан и всички бяха по местата си. Суеси и Д’Анити докладваха, че двигателите за загрели.

Последна възможност, Хикахи, помисли си Джилиън. Идваш ли?

— Джилиън! — обади се Лъки Каа. С ръчката на бронята си посочи към един от илюминаторите. — Скалата!

Джилиън изтича и погледна където сочеше пилотът. Цялата скалиста маса трепереше. Започнаха да се появяват пукнатини в голямата стена, която се надвесваше над „Стрийкър“.

— Всички по местата си! — заповяда Джилиън. — Тишуут, да се махаме оттук!