Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (59)

56.
САХ’ОТ

Когато Джилиън се обади, за да го помоли да разговаря с Крейдейки, първата му мисъл бе да се възпротиви срещу претоварването му с работа.

— Зная, зная — съгласи се Джилиън. — Но ти си единственият, който има необходимата квалификация. Казано по друг начин, ти си единственият, който може да се справи с тази задача. Крейдейки е напълно в съзнание, но не може да говори. Необходим ни е някой, който да му помогне да комуникира посредством неувредените части на мозъка си. А ти си нашият експерт.

Сах’от никога не бе харесвал Крейдейки. А пораженията, получени от капитана, го отвращаваха. Но все пак това бе предизвикателство за неговата суетност.

— А Чарлззз Дарт? Той скапва мен и Тошио от работа и има приоритет над линията.

В холографския си образ Джилиън изглеждаше много уморена.

— Вече не. С Таката-Джим и Метц изпращаме и нова сонда, която той ще може да контролира самостоятелно от кораба. А дотогава неговата задача минава на последно място. Последно място. Ясно ли е?

Сах’от шумно хлопна челюсти в одобрение. Хубаво беше отново да чуе решително ръководство. Фактът, че гласът беше на човек, когото той уважаваше, също помогна.

— Не разбрах защо Метц и Таката-Джим…

— Съобщих всичко на Тошио — каза Джилиън. — Той ще ти обясни, когато има възможност. В момента той е единственият ръководител. Трябва да му се подчинявате безпрекословно. Ясно ли е?

Дори и в напрегната обстановка, Джилиън никога не губеше изискания си стил на говорене. На Сах’от това му се нравеше.

— Да, напълно. А относно резонансите, които долавям от кората на планетата, какво да правя? Доколкото зная, подобен прецедент не съществува! Възможно ли е да отделите някой, който да провери в библиотеката ззза това?

Джилиън се намръщи.

— Твърдиш, че резонанси с интелигентен произход идват от кората на Китруп?

— Точно така.

Джилиън въздъхна.

— Ифни! Изследването на тази планета в спокойствие и мир би отнело десетина години работа на десетина изследователски кораба! — Тя поклати глава. — Не. Повърхностното ми предположение е, че някаква формация от чувствителни скали под повърхността резонира с еманации от битката над нас. Във всеки случай засега този проблем се нарежда в твоите задължения чак след въпроса за безопасността, кикуите и разговорите с Крейдейки. Имаш достатъчно работа и без него.

Сах’от сподави протеста си. Оплакванията само щяха да накарат Джилиън определено да му заповяда да стои настрани от сондата. Още не го бе направила, следователно най-добре беше да си трае.

— Помисли върху своя избор — напомни му Джилиън. — Ако „Стрийкър“ реши да опита бягство, ще се постараем да изпратим скифа да вземе Том и всеки, който желае да се присъедини към нас от острова. Можеш да избираш дали да дойдеш с нас или да останеш с Метц и Таката-Джим и да изчакаш в спомагателния кораб. Съобщи на Тошио решението си.

— Разззбирам. Ще си помисля. — Въпросът изглеждаше някак по-малко спешен, отколкото преди няколко дни. Звуците, идещи отдолу, оказваха влияние върху него. — Ако остана, желая ви много късмет и успех — добави той.

— На теб също — усмихна се Джилиън. — Ти си странна птица, но ако се добера до Земята, ще препоръчам да имаш много внуци. — Образът й изчезна, когато тя прекъсна връзката.

Сах’от втренчено гледаше празния екран. Комплиментът, напълно неочакван, го вцепени за миг. Малко след това неколцина кикуи, които събираха храна наоколо, с изненада видяха един едър делфин да се вдига на опашката си и да танцува из малкия басейн.

Да бъда забелязан

от големите китове,

да бъда възнаграден

най-сетне

заради самия мен!