Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (55)

52.
АКИ

Копелето не се отказваше!

Аки беше изтощен. Металният дъх на водата се смесваше с вкуса на жлъчка от предния му стомах, докато плуваше с всички сили на югоизток. Отчаяно се нуждаеше от почивка, но знаеше, че не може да си позволи да загуби преднината, която има пред преследвача си.

От време на време той зърваше К’та-Джон на около два километра след себе си. Гигантският делфин с тъмна опашка изглеждаше неуморим. Дъхът му излизаше на високи вертикални струи, подобни на малки комети от мъгла, докато той пореше водата.

Аки дишаше учестено и се чувстваше прималял от глад. Изруга на англически, но това не го удовлетвори. Повече му помогна една мръсна фраза на първобитен делфински.

Трябваше да може да удължи поне още малко разстоянието между себе си и К’та-Джон. Но някаква съставка във водата намаляваше хидродинамичните възможности на кожата му. Някаква субстанция предизвикваше алергична реакция. Иначе гладката му и мека кожа сега беше насечена и подута. Имаше чувството, че плува в гликоза, а не във вода. Аки се чудеше защо никой не бе докладвал за подобно явление. Дали то не влияеше само върху делфини от Калафия?

Това беше още една от неприятностите, връхлетяли го, откакто бе напуснал кораба.

Бягството от К’та-Джон не се бе оказало толкова лесно. Насочвайки се на югоизток, той трябваше да може да завие надясно или наляво за помощ, — или към Хикахи и екипа при тенаниската останка, или към острова на Тошио. Но всеки път, когато се опиташе да промени посоката, К’та-Джон скъсяваше ъгъла. Аки не можеше да си позволи да губи още от преднината си.

Вълна от фокусиран звуков импулс го застигна отзад. Искаше му се да се свие на топка всеки път, когато това се случеше. Не беше нормално един делфин да бяга от друг толкова дълго време. В далечното минало някой младок, разгневил стар мъжкар — опитвайки се например да се съеши с някоя женска от харема му — можеше да бъде подгонен или ударен. Но гневът рядко траеше дълго. На Аки му се наложи да подтисне желанието си да спре и да се опита да се разбере с К’та-Джон.

Каква би била ползата от това? Гигантът очевидно беше луд.

Преимуществото му в скоростта бе изгубено поради загадъчното кожно дразнение. Да се гмурне и така да се отърве от К’та-Джон, също бе изключено. Стенос бреданензис бяха дълбоководни делфини. К’та-Джон вероятно се гмуркаше по-дълбоко от всеки друг на борда на „Стрийкър“.

Следващият път, когато погледна назад, видя, че К’та-Джон се е доближил на около километър зад него. Аки въздъхна с бълбукане и удвои усилията си.

Близо до хоризонта се простираше линия от покрити със зеленина възвишения, може би на около четири-пет километра. Трябваше да издържи до тях!