Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (33)

30.
АКИ

Не беше честно! Почти на всички, на които имаха доверие, им беше разрешено да тръгнат с Хикахи или да се присъединят към екипа, който работеше по останките на тенанинския кораб. Поправките на „Стрийкър“ бяха почти завършени, а той все още висеше тук, където не се случваше нищо важно!

Аки плуваше в своето учебно помещение под един въздушен резервоар близо до горния край на централния отсек. Мехурчета безпрепятствено се издигаха през страниците на холотекста, изложен пред него.

Най-тъпата от всички идеи! Да го карат да учи астронавигация, докато корабът стои на дъното на океана!

Той се опита да се съсредоточи върху тънкостите на навигацията, но умът му се рееше. Замисли се за Тошио. Колко време бе изминало, откакто не бяха имали възможност да направят някоя свястна лудория? Сигурно имаше повече от месец, откакто бяха откраднали очилата на Брукида и ги бяха подменили с лещи с друг диоптър.

„Надявам се, че Тошио е добре. Но той поне върши нещо. Защо Крейдейки настоява да остана тук, когато при останките от падналия кораб е необходим всеки добър механик“?

Аки отново се опита да се концентрира върху текста, но някакъв шум отвлече вниманието му. Той погледна надолу към шумната кавга до едно от отделенията за хранене. Два делфина се удряха с плавниците си, докато няколко други ги наблюдаваха.

Аки се дръпна от въздушния резервоар и се гмурна към каращите се.

— Прессстанете! — извика той. — Спрете веднага! — Той плясна със собствените си плавници, за да раздели Ст’ата и Срика-джо.

Наблюдателите се отдръпнаха малко назад, но биещите се не му обърнаха внимание. Те продължаваха да се блъскат и хапят. Една перка удари Аки в гърдите и го завъртя.

Той преглътна, за да оправи дишането си. Как намираха енергия да се бият в оксивода?

Той доплува до един от зрителите.

— Пика’тоу… Пика’тоу! — Аки захапа делфина за плавника и зае повелително положение, докато Пика’тоу ядосано се извръщаше. Не бе лесно да се изправи срещу него. Аки се чувстваше много млад. Но Крейдейки го бе научил какво да прави. Когато един делфин се върне към дивото си състояние, накарай го да фокусира погледа си.

— Пика’тоу! Престани да ги слушаш и използвай очите си! Погледни ме! Като корабен офицер аз ти заповядвам да ми помогнеш да прекратим този бой!

Замаяното изражение напусна лицето на Пика’тоу. Той кимна.

— Слушам, сссър. — Аки бе удивен от неговата тъпота.

Капки кръв се превръщаха в розови петна, докато биещите се забавиха ударите си, а дробовете им отчаяно пъхтяха за въздух. Аки събра още три делфина, удряйки ги и викайки им да фокусират погледа си, след което се намеси. Раздели най-после Стеноса и готвача и ги поведе под стража към санаториума. Доктор Макани можеше да ги държи изолирани един от друг, докато той докладва за случилото се на капитана.

Аки вдигна поглед и забеляза наблизо да минава нисшия офицер Кта-Джон. Гигантът дори не предложи помощта си. „Той вероятно е наблюдавал цялата сцена“, помисли си Аки с горчивина. Кта-Джон не би имал нужда от помощта на зяпачите. Би могъл да спре побойниците само с едно изръмжаване.

Кта-Джон бързо се носеше с напрегнато изражение към външния люк.

Аки въздъхна.

Добре, може би Крейдейки си има причини да ме държи тук в края на краищата. Сега, когато Хикахи тръгна с механиците, той се нуждае от помощ, за да се грижи за останалите на борда.

Той перна Срика-джо по носа, за да го накара да продължи. Стеносът изквича една ругатня на почти примален език, но се подчини.

Поне намерих извинение да не уча астронавигация, помисли си Аки с ирония.