Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (117)

114.
ГАЛАКТЯНИТЕ

— Страничната битка между всички останали сили се е преместила от планетата — докладва един воин паха. — Те се отдалечават от Китруп, преследвайки един доста голям кораб.

Зороанката Крат спря да точи ножа си. Напрегна се, за да прикрие нервното треперене в лявата си ръка.

— Можете ли да идентифицирате преследвания?

— Изглежда не е плячката.

Паханецът доволно се направи, че не забелязва очевидната вълна от облекчение, заляла господарката на флотилията, след като чу думите му, и продължи:

— Твърде голям е, за да бъде земен кораб. Донякъде прилича на повреден тенанински, въпреки че…

— Да? — попита рязко Крат.

Паханецът се поколеба.

— … се държи странно. Необичайно тежък е, а двигателите му звучат почти като тимбримиански. Вече е твърде далеч, за да се разбере ясно.

Крат изгрухтя.

— А какво е нашето положение?

— Тандуанците ни подражават, нападайки ни по фланговете, точно както и ние тях. Заедно преследваме земния разузнавач. Заедно спряхме да стреляме по малкия кораб, освен когато не се доближи прекалено до другата флотилия.

Крат изръмжа.

— Този кораб ни отдалечава все повече и повече от планетата — от истинската плячка. Не мислиш ли, че целта му може да е точно такава? — извика тя.

Паханецът се замисли, после кимна.

— Да, Флотска Майко. Би приличало на тимбримиански или хищнически номер. Какво предлагате?

Крат беше много разстроена. Трябва да бе номер! Но все пак не можеше да изостави преследването, защото тандуанците щяха да пленят разузнавача. А колкото по-дълго продължаваше преследването, толкова по-голямо бе изтощението и на двете враждуващи страни!

Тя хвърли ножа си през стаята. Той се заби точно в центъра на лъчистата спирала на Библиотеката. Един уплашен пиланец подскочи и изпищя от ужас, после дръзко я изгледа.

— Предайте стандартния Зов За Примирие — нареди Крат с нежелание. — Свържете се с тандуанцитеанския Ловец. Трябва да сложим край на този фарс и бързо да се върнем при планетата!

Тандуанцитеанският Ловец попита Укротителя още веднъж:

— Можеш ли да свестиш Аксептора?

Укротителят коленичи пред Ловеца, предлагайки собствената си глава.

— Не мога. Той е изпаднал в състояние на оргазъм. Превъзбуден е. Нищо няма ефект върху него.

— Тогава не разполагаме с метафизически начин да изследваме странната гонитба зад нас?

— Можем да използваме само физически средства.

Краката на Ловеца изтракаха.

— Отиди и си отрежи главата. С последната си воля я постави на моята лавица с трофеи.

Укротителят изръмжа в съгласие.

— Нека новият Укротител ти служи по-добре.

— Наистина. Но първо — нареди Ловецът, — подготви линия за връзка със зороанците. После ще отрежа крака, който ще използвам, за да говоря с тях, разбира се. Но сега трябва да се свържем с тях.

Буолт хапеше шиповете на лактите си, после среса с тях гребена си. Бе предположил правилно! Бе извел последните шест тенанински кораба от боя между тандуанците и зороанците и бе пристигнал при планетата точно навреме, за да се включи в една дълга гонитба. Десет повредени кораба бяха пред него, преследващи един обект, който можеше само неясно да бъде различен.

— Увеличете скоростта — нареди той. — Останалите са некоординирани. Докато тандуанци и зороанци гонят примамката, ние сме единствената прилична ескадрила в околността! Трябва да ги догоним!

Далеч пред тенанинците един губруански капитан гладеше перата си и цвърчеше:

— Догонваме ги! Догонваме влачещия се кораб! И вижте! Сега, когато сме близо, погледнете и вижте, че еманациите му са човешки! Те летят в черупка, но сега ние сме близо и можем да видим и да пипнем това, което е в тази черупка! Сега сме близо и ще ги заловим!

Провал все още беше възможен, разбира се. Но пълно поражение беше недопустимо.

— Ако не можем да ги хванем — напомни си той, — трябва да се погрижим да ги унищожим.