Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

9.
ОТ ДНЕВНИКА НА ДЖИЛИЪН БАСКИН

Измина известно време, откакто можах да започна този личен дневник. От Шалоу Клъстър насам ние сякаш сме били в постоянно движение… правейки откритието на хилядолетието, попадайки в засада при Моргран и борейки се за живота си оттогава насетне. Почти не виждах Том. Той почти непрекъснато е в двигателния или оръжейния сектор. Аз съм или в лабораторията, или помагам в лечебния център.

Корабният лекар Макани е претрупана с проблеми. Делфините винаги са имам склонност към хипохондрия. Една пета от екипажа посреща всеки признак на неразположеност с психосоматични оплаквания. И не можеш просто да им обясниш, че всичко е само в техните фантазии. Затова ги приемаме и им обясняваме колко са храбри и как всичко ще бъде наред.

Мисля, че ако не беше капитан Крейдейки, половината от екипажа вече щеше да е в истерия. За много от тях той изглежда като герой от преданията за Кита-Мечта. Крейдейки обикаля из кораба, наблюдава поправките и изнася малки уроци по Кинийнкска логика. Делфините сякаш живват винаги, когато той е наоколо.

Продължават да идват доклади за звездната битка. Вместо да се изостря, тя само става по-напрегната и неясна!

А всички ние ставаме все по-загрижени за отряда на Хикахи.

 

Джилиън остави писалката си. С изключение на малкия светъл кръг от настолната й лампа, останалата част от лабораторията изглеждаше мрачна и подтискаща. Единствената друга светлина идваше от отсрещния край на помещението. На фона на малките лампички се очертаваше един донякъде хуманоиден силует — загадъчна сянка, лежаща в стъклен херметичен ковчег.

— Хикахи — въздъхна тя, — къде, в името на Безкрайността, си?

Това, че разузнавателният отряд на Хикахи не бе изпратил дори импулс като потвърждение за получената заповед, бе най-голямата грижа в момента. „Стрийкър“ не можеше да си позволи да загуби тази част от екипажа. Въпреки непостоянството си, Кипиру беше техният най-добър пилот. А дори и Тошио Ивашика бе доста обещаващ младеж.

Но загубата на Хикахи щеше да е най-страшна. Как би се справил Крейдейки без нея?

Хикахи беше най-добрият приятел-делфин на Джилиън. Бяха поне толкова близки, колкото Том бе с Крейдейки или Тишуут. Джилиън се чудеше защо за помощник-капитан бе избран Таката-Джим, а не Хикахи. Беше нелепо. Предполагаше, че зад това стои голямата политика. Таката-Джим беше Стенос. Може би Игнасио Метц имаше пръст в подбирането на екипажа за тази мисия. На Земята Метц беше върл защитник на определени видове делфини.

Джилиън не записа тези свои размишления. Бяха безсмислени предположения, а тя нямаше време за подобни хипотези.

Време беше да се заеме отново с Хърби.

Тя затвори дневника си и се приближи към ковчега, където една изсушена, съсухрена фигура се поклащаше в херметично затвореното пространство от суспендирано време.

Древният труп й се усмихна през стъклото.

Не беше човек. На Земята не бяха съществували дори многоклетъчни, когато това същество е живяло, дишало и управлявало космически кораби. И все пак по загадъчен начин то приличаше на човек. Имаше прави ръце и крака и много сходни с човешките глава и врат. Устата и очните му ябълки изглеждаха странно, но черепът му все пак имаше типично човешката усмивка на смъртта.

На колко години си, Хърби? — попита тя мислено. — Един билион? Два?

И как твоята флота от древни космически кораби е останала толкова дълго неоткрита от Галактическата цивилизация, чакайки ние да се появим?… Група любознателни хора и наскоро ъплифтирани делфини. Защо точно ние трябваше да те открием?

И защо една малка твоя холограма, изпратена на Земята, накара половината от расите-патрони в галактиката да полудеят?

Микробиблиотеката на „Стрийкър“ не можеше да помогне. Отказваше да разпбзнае Хърби. Може би криеше отговора. Или пък просто разполагаше с твърде скромен архив, за да помни една странна раса, изчезнала преди толкова време.

Том беше помолил Нис да надникне в нея. Досега саркастичният продукт на тимбримианците не бе успял да измъкне отговор.

Междувременно, освен лечебния център и другите си задължения, Джилиън трябваше да отделя по няколко часа на ден за проучването на тази реликва — без да я повреди — и евентуално да открие какво бе причинило силната реакция от страна на извънземните. Ако тя не го направеше, никой нямаше да го направи.

Все някак щеше да се справи до довечера.

Бедният Том, помисли си Джилиън с усмивка. Ще се върне от своите двигатели изсмукан, а аз ще съм с настроение за любов. Дяволски добре е, че той е спортен тип.

Тя взе една лазерна микросонда.

Добре, Хърби, да видим дали ще можем да разберем що за мозък си имал.