Чарлз Дикенс
Приключенията на Оливър Туист (39)

Глава XXXIX
В нея се разправя за няколко почтени личности, с които читателят е вече запознат, и как Мънкс и евреинът се съвещават

На другия ден, след като трите достойни личности, споменати в предидущата глава, завършиха своята малка сделка, мистър Сайкс се събуди от дрямка и със сънливо изреваване запита колко е часът.

Стаята, в която мистър Сайкс зададе този въпрос, не беше една от тези, които той обитаваше преди експедицията в Чертзи, макар да се намираше в същия квартал на града и да не беше далеч от предишната му квартира. На вид тя не бе така привлекателна като първата, тъй като беше жалка, зле мебелирана и с твърде малки размери. Осветяваше се от тясно прозорче в сведения надолу таван и гледаше към забутана и нечиста уличка. Не липсваха и други указания за това, че на добрия джентълмен напоследък нещо не му бе провървяло. Оскъдната мебелировка и абсолютната липса на всякакви удобства заедно с пълното изчезване на такива дребни вещи, като дрехи и бельо, говореха за състояние на крайна бедност. Изтощената и отслабнала персона на самия мистър Сайкс напълно би потвърдила тези признаци, ако те имаха нужда от това.

Разбойникът лежеше в леглото, загънат с бялата си връхна дреха, изпълняваща роля на халат. Чертите му съвсем не се разкрасяваха от мъртвешкия цвят на лицето му, причинен от болестта, както и от прибавената към облеклото му нечиста нощна шапка и небръснатата от седмици черна брада. Кучето лежеше край леглото, като ту поглеждаше жаловито господаря си, ту наостряше уши и изръмжаваше изниско, когато някой шум на улицата или в долната част на къщата привличаше вниманието му. Виждаше се и една жена, седнала край прозореца, усърдно заета с изкърпването на стара жилетка, съставляваща част от обикновеното облекло на крадеца. Тя бе толкова бледа и отслабнала от лишения и грижи около болния, че ако не беше гласът й, с който отговори на въпроса му, човек доста трудно би познал в нейното лице същата Нанси, която вече сме срещали в този разказ.

— Седем и нещо — каза девойката. — Как се чувстваш тази вечер, Бил?

— Слаб като чиста водица — отвърна мистър Сайкс, като ругатните му се изписваха по очите, ръцете и нозете му. — Подай ми ръка и ми помогни по някакъв начин да стана и се измъкна от това проклето легло.

Болестта не бе подобрила нрава на мистър Сайкс, защото, когато девойката го повдигна и заведе до един стол, той на няколко пъти я изруга за несръчността й и я удари.

— Хленчиш ми, а? — сопна се Сайкс. — Ела тук! Не стой там да ми подсмърчаш. Ако и за това не си способна, по-добре ще е да се пръждосаш. Чуваш ли ме?

— Чувам те — отвърна девойката, като си извърна лицето и се насили да се изсмее. — Какви бръмбари са ти влезли сега в главата, а?

— Аха, решила си да станеш по-разумна, така ли? — изръмжа Сайкс, като забеляза сълзата, която трептеше в окото й. — Толкова по-добре за тебе.

— — Да не би да искаш да кажеш, че тази вечер ще бъдеш жесток към мене, Бил? — каза девойката и сложи ръка на рамото му.

— Защо пък не? — възкликна Сайкс.

— Толкова нощи — каза девойката с женствена нежност, придаваща благост дори на нейния глас, — толкова нощи съм била търпелива към тебе, гледала сЪм те и съм се грижила за тебе като за дете, а сега, когато за първи път те виждам по-добре, ти няма да се отнесеш към мене, както преди малко, ако си помислиш малко за това, нали?

— Е, добре, няма — отвърна мистър Сайкс. — Бре, дявол да го вземе, това момиче пак се разрева!

— Няма нищо — каза девойката, като се отпусна в един стол. — Не ми обръщай внимание. Скоро ще ми мине.

— Какво ще ти мине? — запита мистър Сайкс с груб глас. — Какви глупости са ти хрумнали пак? Стани и се залови за някаква работа и не ме занимавай с разни женски глупости.

Във всяко друго време този упрек и тонът, с който той бе изречен, биха оказали желаното въздействие, но тъй като девойката бе наистина отслабнала и изтощена, тя склони глава над облегалката на стола и припадна, преди мистър Сайкс да бе имал време да произнесе необходимите проклятия, с които при подобни случаи имаше обичай да украсява заплахите си. Като не знаеше много добре какво да стори при тази необичайна злополука — тъй като истерията на мис Нанси имаше обикновено този буен характер, при който пациентът сам се бори и справя с нея без чужда помощ, — мистър Сайкс опита малко богохулстване, но понеже този лечебен способ се оказа напълно незадоволителен, той повика за помощ.

— Какво се е случило, миличък? — запита Феджин, като влизаше в стаята.

— Я помогни на момичето — нетърпеливо извика Сайкс. — Не стой там да бъбриш и да ми се хилиш!

С възклицание, изразяващо учудване, Феджин забърза да помогне на девойката, докато мистър Джон Докинс (по прякор Хитреца), който бе последвал почитаемия си приятел в стаята, остави бързо на пода вързопа, с който бе натоварен, и като дръпна една бутилка от ръцете на мастър Чарли Бейтс — той вървеше по петите му, — ловко извади в миг тапата й със зъбите си и изля част от съдържанието в гърлото на припадналата, като предварително отпи една глътка, за да предотврати всякаква грешка.

— Подухай й малко с меха, Чарли — даде нареждане мистър Докинс, — а ти, Феджин, я плесни няколко пъти по ръцете, докато Бил й разкопчае блузата.

Тези задружни усилия, положени с голяма енергичност, особено възложените на мастър Бейтс, който, изглежда, счете своя дял в работата за някаква особено сполучлива шега, не след дълго оказаха желаното въздействие. Девойката дойде постепенно на себе си и като отиде със залитане до един стол край леглото, скри лице във възглавницата и остави мистър Сайкс самичък да се справи с новодошлите, изненадан от неочакваното им появяване.

— Какъв лош вятър ви е довлякъл тук? — запита той Феджин.

— Никакъв лош вятър, миличък, тъй като лошите ветрове не носят никому добро, а пък аз нося със себе си нещо хубаво, което ти с удоволствие би зърнал. Хитрецо, миличък, развържи вързопа и дай на Бил дреболиите, за които тази сутрин изхарчихме всичките си пари.

Изпълнявайки нареждането на мистър Феджин, Хитреца развърза вързопа си, който беше доста големичък, и подаде на Чарли Бейтс намиращите с в него вещи една по една. Той ги поставяше на масата с най-различни коментарии относно тяхната изключителност и превъзходство.

— Такъв хубав задушен заек, Бил — възкликна младият джентълмен и изложи на показ едно огромно блюдо, — такова нежно животинче, с такова крехко месце, Бил, че костите му просто ще ти се стопят в устата и няма да има нужда да ги изплюваш. Полови фунт зелен чай, за седем шилинга и шест пенса, толкова силен, че ако го сложиш в кипяща вода, ще накара капакът на чайника да отхвърчи. Фунт и половина захар, върху която негрите доста са се потрудили, преди да я доведат до това съвършенство. Две хлебчета от най-хубавото брашно, едно двойно парче глостерско сирене, и всичко това от най-хубавото качество, което някога си виждал!

Като изрече тези хвалебствия, мастър Бейтс извади из един от бездънните си джобове винена бутилка, грижливо запушена, а в същия миг мистър Докинс напълни чаша с ракия от бутилката, която държеше. Болният я изгълта, без да се двоуми нито минута.

— Ех! — възкликна Феджин, триейки ръце с голямо доволство. — Няма да пропаднеш, Бил, сега вече няма да пропаднеш.

— Да пропадна! — възкликна мастър Сайкс. — Можех сто пъти досега да пукна, преди вие да се сетите да направите нещо за мене. Кажи ми, лицемерна гадино, защо ме остави на произвола на съдбата в продължение на три седмици и повече в такова състояние?

— Чуйте го, момчета, само го чуйте! — каза Феджин и вдигна рамене. — След като дойдохме да му донесем тези прелестни неща.

— Нещата сами по себе си са прелестни — забеляза мистър Сайкс, малко поомекнал, след като хвърли поглед към масата, — но можеш ли да ми кажеш, защо ме изостави тук болен, без пари, без нищо, и през всичкото това време не ми обърна никакво внимание, също като че ли съм ей това куче? Изпъди го настрана, Чарли!

— Никога не съм виждал такова прекрасно куче — провикна се мастър Бейтс, след като направи каквото му поръчаха. — Души манджата като някоя стара дама, тръгнала на пазар! То ще направи истинска кариера на сцената и освен това, ще съживи драмата.

— Я си дръж устата — сопна се Сайкс, докато кучето се оттегляше под леглото и продължаваше да ръмжи ядосано. — Как ще се оправдаеш, а, набръчкана мутро?

— Отсъствувах от Лондон в продължение на една седмица и повече, миличък — отвърна евреинът.

— А какво ще кажеш за другите две седмици? — запита Сайкс. — Какво ще кажеш за другите две седмици, когато ме изостави да лежа тук като болен плъх в дупката си?

— Невъзможно ми бе да сторя каквото и да било, Бил. Сега не мога да ти обяснявам пред други хора, но ми бе невъзможно, кълна ти се в честта си.

— В какво се кълнеш? — изръмжа Сайкс с безкрайно отвращение. — Хей, момчета, я някой от вас да ми отреже парче от задушеното, та да ми премахне този вкус от устата, иначе ще се задавя.

— Не се нервирай, миличък — замоли го Феджин. — Никога не съм те забравял, Бил, никога.

— А, не, бас държа, че не си — отвърна Сайкс с горчива усмивка. — Докато аз лежах тук и се потих, и треперех, ти си измислял и нареждал какви ли не планове: Бил ще направи това и Бил ще направи онова, и Бил ще направи всичко, след като оздравее, при туй, на съвсем ниска цена. Ако не беше момичето, спокойно можех да пукна.

— Недей така, Бил, недей така — запротестира Феджин, като ревностно се залови за думата. — Ако не е било момичето! Нали не друг, а клетият Феджин стана причина да имаш край себе си такова похватно момиче?

— Тук той е напълно прав! — каза Нанси, като излезе бързо напред. — Остави го, остави го.

Нансиното появяване даде нова насока на разговора, тъй като момчетата, на които евреинът лукаво намигна, започнаха да я черпят с ракия, от която тя пи много малко. Феджин, обхванат от несвойствена за него веселост, малко по малко накара Сайкс да изпадне в по-добро настроение, като даде вид, че гледа на заплахите му като на шега, и се разсмя крайно сърдечно на няколкото груби смешки, които разбойникът благоволи да направи, след като добре си послужи с ракиената бутилка.

— Всичко това е много хубаво — заяви мистър Сайкс, — обаче тази вечер трябва да получа от тебе известна парична наличност.

— Нямам пукнат петак у себе си — отвърна евреинът.

— Тогава значи, че в къщи имаш твърде много — възрази Сайкс, — и трябва да ми дадеш от тях.

— Ами, имам! — извика евреинът и вдигна ръце. — Имам само, колкото…

— Хич не знам колко имаш, пък сигурно и ти самият не знаеш, тъй като би ти отнело много време да ги броиш — каза Сайкс, — обаче работата е там, че трябва тази вечер да ми дадеш малко пари и толкова.

— Ех, добре, добре — въздъхна Феджин. — Ще изпратя Хитреца да ти донесе.

— Нищо подобно — възрази Сайкс. — Хитреца е твърде хитър, така че ще забрави да се върне тук или ще загуби пътя, или нещо ще му попречи да дойде, или пък друго ще му се случи, така че, за да сме сигурни, ще отиде Нанси, а докато се върне, аз ще си подремна.

След дълги препирни и пререкания Феджин намали количеството на исканата сума от пет фунта на три фунта четири шилинга и шест пенса, като заявяваше най-тържествено, че така ще му останат само осемнадесет пенса за всекидневни разходи. Мистър Сайкс сърдито забеляза, че ако не може да получи повече, ще трябва да се задоволи и с толкова. Нанси се приготви да придружи евреина до дома му, а Хитреца и мастър Бейтс сложиха нещата за ядене в долапа. Тогава евреинът си взе сбогом с обичния си приятел и се отправи към къщи, придружен от Нанси и момчетата, а междувременно мистър Сайкс се тръшна на леглото и се приготви да поспи до завръщането на младата дама.

Без излишно бавене те пристигнаха в жилището на евреина, където завариха Тоби Кракит и мистър Чилтинг, погълнати от петнадесетата си игра на карти. Едва ли е необходимо да се отбелязва, че последният джентълмен я загуби, а заедно с нея и петнадесетата си последна шестпенсова монета за голямо удоволствие на младите си приятели. Мистър Кракит очевидно малко позасрамен, че го намират в общество на един джентълмен, стоящ доста по-ниско от него в социално и умствено отношение, запита за Сайкс, прозина се и си взе шапката да си върви.

— Никой ли не е идвал, Тоби? — запита Феджин.

— Никаква жива душа — отговори мистър Кракит, вдигайки яката си. — Можех да вкисна от скука като старо пиво. Трябва добре да ме почерпиш, Феджин, за награда, дето толкова дълго стоях да ти пазя къщата. Дявол да го вземе, отъпях като съдебен заседател и щях да заспя като пън, ако не бях достатъчно благороден да забавлявам този младеж. Дяволска скука, едвам я изтърпях!

С тези и други подобни възклицания мистър Тоби Кракит събра печалбата си и я сложи в джоба на жилетката с надменен вид, сякаш такива дребни монети бяха напълно недостойни за вниманието на особа, подобна на неговата. Като направи това, той си излезе с такава елегантна и благородна походка, че мистър Чилтинг, който хвърли към краката и обувките му множество изпълнени с възхищение погледи, увери компанията, че да платиш петнадесет пъти по шест пенса за подобно познанство, е твърде евтина цена и че той не дава пет пари за загубата си.

— Какъв чудак си ти, Том! — каза мастър Бейтс, на когото тези думи се видяха крайно забавни.

— Нищо подобно — отвърна мистър Чилтинг. — Такъв ли съм, Феджин?

— Умен момък си ми ти, миличък — каза Феджин, като го потупа по рамото и намигна на другите си възпитаници.

— А мистър Кракит е същински франт, нали, Феджин?

— В това не може да има никакво съмнение, миличък.

— И да се поддържа познанство с него, е нещо, което прави чест на човека, нали, Феджин? — продължи Том.

— Наистина така е, миличък. Те просто завиждат, че той не другарува с тях.

— Аха! — възкликна ликуващо Том. — Такава значи била работата! Той добре ме обра, но аз мога да си спечеля други пари, когато поискам, нали, Феджин?

— Разбира се, че можеш, миличък, и колкото по-скоро го направиш, толкова по-добре. Така че, върви веднага да си наваксаш загубата, Том, и не си пилей времето. Хитрецо! Чарли! Време е да тръгвате на работа! Хайде! Часът е почти десет, а още нищо не сте свършили.

Като си взеха бележка от неговите думи, момчетата кимнаха на Нанси, грабнаха шапките си и напуснаха стаята. Хитреца и жизнерадостният му приятел изсипаха цял куп шеги, отправени срещу мистър Чилтинг, в чието поведение, справедливо е да се отбележи, нямаше нищо чудно, тъй като из града има твърде много младежи, които са готови да платят доста по-голяма цена от неговата, за да бъдат срещани в добро общество. Също така съществуват достатъчно много господа (съставляващи гореспоменатото добро общество), които градят репутацията си върху същата основа, както и лъскавият Тоби Кракит.

— А сега — каза Феджин, когато другите напуснаха стаята — ще отида да ти дам онези пари, Нанси. Това е само ключът на едно малко шкафче, където пазя някои и други вещи, които момчетата донасят, миличка. Аз никога не заключвам парите си, тъй като нямам какво да заключвам, миличка — ха! ха; ха! — нямам какво да заключвам. Неблагодарна работа е нашата, но аз обичам да гледам край себе си млади хора и затова всичко търпя, всичко. Шт! — възкликна той, като скри бързо ключа в пазвата си. — Кой е там? Чуй!

Момичето, което седеше до масата със скръстени ръце, не прояви никакво любопитство, нито пък, изглежда, я беше грижа дали някой идва, или си отива. Но щом един мъжки глас стигна до слуха й, тя свали бързо шапката и шала си и светкавично ги захвърли под масата. Евреинът се извърна веднага след това и тя му се заоплаква от горещината с такъв ленив глас, който бе в удивителна противоположност с бързината и буйността на предишните й действия. Евреинът обаче не забеляза това, тъй като тогава бе обърнат с гръб към нея.

— Ба! — прошепна той, като, види си, се раздразни от прекъсването на работата им. — Това е човекът, когото очаквах по-рано; ето го, че слиза по стълбата. Нито думица за парите пред него, Нанси. Той няма да стои дълго. Не повече от десет минути, миличка.

Като сложи костеливия си пръст на устните, евреинът отиде със свещ до вратата, когато отвън се чуха мъжки стъпки. Той стигна там едновременно с гостенина, който влезе бързо в стаята и се озова до девойката, преди да я бе забелязал.

Човекът беше Мънкс.

— Това е само една от младите ми познайнички — каза Феджин, като забеляза, че Мънкс се отдръпна при вида на непознатото лице. — Не си отивай, Нанси.

Девойката се приближи до масата и като погледна равнодушно към Мънкс, отмести погледа си. Но когато той насочи своя към Феджин, тя му хвърли крадешком нов поглед — толкова остър, проницателен и многозначителен, че ако отстрани стоеше друг човек и видеше промяната, той едва би повярвал, че едно и също лице бе отправило и двата погледа.

— Някакви новини? — запита Феджин.

— Големи.

— И, и добри, нали? — запита Феджин, като се двоумеше, сякаш се боеше да не разсърди посетителя си, ако се покаже прекалено самоуверен.

— Най-малкото не са лоши — отвърна с усмивка Мънкс. — Този път не се помайвах. Трябва да поговоря с тебе.

Девойката се приближи към масата и не изрази никакво намерение да напуска стаята, макар и да бе видяла ясно как Мънкс показа към нея. Евреинът, изглежда, се боеше да не би тя да каже нещо относно парите, ако той се опита да се отърве от нея, затова посочи нагоре и изведе Мънкс от стаята.

— Не в онази проклета дупка, в която бяхме по-рано — чу тя човека да казва, докато двамата мъже се качваха по стълбата. Феджин се изсмя и като отговори нещо, което не можа да стигне до ушите й, заведе гостенина си на втория етаж, както личеше от скърцането на стъпалата.

Преди звукът от стъпките им да бе престанал да отеква, девойката събу обувките си и като зави ръце в роклята си, която вдигна до главата си, застана до вратата и заслуша, задъхана от любопитство. В момента когато шумът престана, тя се измъкна от стаята, качи се удивително тихо по стълбата и се загуби в мрака на горния етаж.

Стаята остана пуста в продължение на около четвърт час или повече. Сетне девойката се върна със същите неимоверно тихи стъпки и веднага след това се чу как мъжете слизат долу. Мънкс веднага излезе на улицата, а евреинът се качи пълзешком горе за парите. Когато се върна, девойката си слагаше шала и шапката, сякаш се готвеше да си отива.

— Я, гледай, Нанси — възкликна евреинът, като се сепна и постави долу свещта, — колко си бледа!

— Бледа! — повтори девойката и засенчи очи с ръка, сякаш, за да го изгледа по-добре.

— Просто страшно. Какво си правила?

— Нищо особено, само седях в тази задушна дупка не знам колко време — отвърна небрежно тя. — Хайде, пусни ме, трябва да си вървя.

Като въздишаше при всяко петаче, Феджин отброи уговорената сума в ръката й. Те се разделиха, без повече да разговарят, като само си размениха по едно „лека нощ“.

Когато девойката излезе на улицата, тя седна на един праг и в продължение на няколко минути изглеждаше напълно смаяна и в невъзможност да продължи пътя си. Изведнъж тя се изправи и като забърза по една посока, съвсем различна от тази, в която се намираше жилището на Сайкс, ускори крачките си, докато най-после започна бясно да тича. Напълно изтощена, тя спря да си поеме дъх и сякаш изведнъж се опомни. Като заоплаква невъзможността си да направи това, което бе намислила, тя закърши ръце и се обля в сълзи.

Навярно плачът я облекчи или може би тя почувствува пълната безнадеждност на положението си, но, както и да е, девойката се върна назад и закрачи почти така бързо, както по-рано, отчасти, за да навакса изгубеното време, и отчасти да върви в крак с буйния поток на собствените си мисли. Тя скоро достигна жилището, където бе оставила разбойника.

Ако Нанси издаде някакво вълнение, когато се яви пред мистър Сайкс, той не го забеляза. Крадецът само запита дали е донесла парите и като получи положителен отговор, изръмжа със задоволство. После сложи отново глава на възглавницата и потъна в дрямката, която идването на момичето бе прекъснало.

Щастие беше за нея, че на следния ден парите го накараха да яде и пие с много голямо удоволствие и оказаха твърде благотворно въздействие върху грубия му нрав, така че той нямаше нито време, нито настроение да бъде много критичен относно поведението и държанието й. Че тя беше разсеяна и нервна като човек, който се готви да предприеме смела и решителна стъпка, за която е било необходимо да води усилена борба със себе си — това би било съвсем ясно за острите очи на Феджин. Лишен от дарбата да прозира в нещата, неспособен да се тревожи от опасения, освен от тези, които го караха да изпада в дива ярост спрямо всички, и освен това, бидейки в необикновено добро разположение, мистър Сайкс не й обръщаше никакво внимание, така че дори ако вълнението й бе още по-явно, то пак не би събудило подозренията му.

Надвечер възбудата й се увеличи и когато нощта настъпи, тя седна да чака разбойника да заспи след напиване. Бузите й бяха необикновено бледи, а в очите й блестеше такъв пламък, който дори Сайкс забеляза с учудване.

Отслабнал от треската, разбойникът лежеше в кревата и смесваше джина си с вода, за да го направи по-слаб. Той бутна чашата си към Нанси, за да му я напълни за трети или четвърти път, когато тези признаци за пръв път му направиха впечатление.

— Дявол да го вземе! — каза той, като се попривдигна на ръце и впери поглед в лицето й. — Приличаш ми на оживял труп. Какво става с тебе?

— Какво става ли! — възкликна девойката. — Нищо. Какво си ме загледал така?

— Какви са тези глупости? — запита Сайкс, като я сграбчи за ръката и я разтърси грубо. — Какво има? Какво си наумила? За какво мислиш?

— За много неща, Бил — отвърна девойката, като потрепера и притисна с длани очите си. — Но, боже мой! Какво чудно има в това?

Принудено веселият тон, с който изрече тези думи, изглежда, направи на Сайкс по-дълбоко впечатление, отколкото острият и див поглед, който му бе отправила преди това.

— Ще ти кажа какво ти е — рече Сайкс. — Ако не си прихванала треската и ако сега тя не те разтресе вече, това значи, че е задухал някакъв особен вятър, че има нещо опасно. Да не би ти не, дявол да го вземе! Ти не би сторила това!

— Не бих сторила какво? — запита девойката.

— В света не съществува по-вярна девойка — каза Сайкс с вперени в нея очи, като говореше сам на себе си, — иначе щях да й прережа гърлото преди три месеца. Сигурно треската я е пипнала, това е то.

Като се успокои с тези доводи, Сайкс пресуши чашата до дъното и сетне с много проклятия поиска лекарството си. Девойката скочи бързо, наля му го без всякакво бавене, но с гръб към него, и държа чашата пред устата му, докато той пиеше съдържанието й.

— А сега — каза разбойникът, — ела да поседиш до мене и ми покажеш истинското си лице, иначе така ще го променя, че сама няма да го познаеш после.

Девойката послуша. Сайкс стисна ръката й в своята и падна върху възглавницата, като отправяше поглед към лицето й. Очите му се затвориха, отново се отвориха, още веднъж се затвориха, и пак се отвориха. Той промени неспокойно положението си, на няколко пъти позадрямва за една-две минути и също така често се стряскаше с уплашен вид и се оглеждаше тъпо наоколо. Изведнъж, в самия момент, когато се изправяше, той потъна в дълбок и тежък сън. Пръстите му се отпуснаха, вдигнатата му ръка падна тежко и той продължи да лежи като в някакъв тежък транс.

— Лауданумът оказа най-после своето въздействие — промърмори девойката, ставайки от мястото си до леглото му. — Твърде е възможно да съм закъсняла.

Тя си сложи бързо шапката и шала, като се оглеждаше от време на време боязливо, сякаш въпреки приспивателното средство очакваше всеки миг да почувствува натиска на тежката ръка на Сайкс върху рамото си. Сетне пристъпи полекичка до леглото, целуна крадеца по устните, отвори и затвори след себе си безшумно вратата и излезе бързо от къщата.

Като преминаваше през някаква тъмна уличка, която трябваше да я заведе на главния път, нощният пазач се провикна, че часът е девет и половина.

— Отдавна ли мина девет и половина? — запита девойката.

— След четвърт час ще удари десет — каза човекът и вдигна фенера до лицето й.

— А аз не мога да стигна там за по-малко от един час и дори повече — промърмори на себе си Нанси, като се стрелна бързо край него и тръгна с ускорени крачки надолу по улицата.

Много от дюкяните в задните улички, през които водеше пътят й от Спиталфийлдз закъм западния край на Лондон, вече се затваряха. Часът удари десет и усили нетърпението й. Тя затича по тесния плочник, като блъскаше с лакти минувачите и едва не се удряше в главите на конете, когато пресичаше изпълнените с хора улици, където цели групи минувачи с нетърпение чакаха да сторят и те същото.

— Тази жена е луда! — казваха те и се извръщаха да я изгледат, докато тя профучаваше край тях.

Когато стигна до по-заможната част на града, улиците бяха сравнително пусти. Тук бързите й крачки събудиха още по-голямо любопитство у минувачите, край които тичаше. Някои забързаха зад нея, сякаш за да видят къде така стремглаво се е запътила. Малцина успяваха да я задминат и удивени извръщаха поглед назад. Но те изоставаха един по един и достигнала целта на пътешествието си, тя беше вече съвсем сама.

Мястото представляваше семеен хотел в тиха, но хубава улица близо до Хайд Парк. Когато светлината на запаления пред нея фенер я доведе там, часовникът удари единадесет. Нанси направи няколко — крачки нагоре-надолу, сякаш се двоумеше и размишляваше дали да предприеме намисленото, обаче ударите на часовника я накараха да се реши и тя пристъпи в хола. Портиерското място беше празно. Тя се огледа нерешително и тръгна към стълбата.

— Хей, госпожице! — каза добре облечена женска особа, като надникна от една врата зад нея. — Какво търсиш тук?

— Една дама, която е отседнала в този хотел — отвърна девойката.

— Дама! — възкликна другата и придружи възклицанието с презрителен поглед. — Коя дама?

— Мис Мейли — каза Нанси.

Младата жена, която по това време вече бе забелязала външния й вид, отвърна само с поглед, пропит с добродетелно презрение, и повика един прислужник да й отговори. Нанси му повтори молбата си.

— Кое име да кажа? — запита прислужникът.

— Няма смисъл да казвате никакво име — отвърна Нанси.

— Нито работата? — попита човекът.

— Не, нито нея — каза девойката. — Трябва да се видя с госпожицата.

— Хайде! — каза човекът, като я буташе към вратата. — Да ги нямаме такива. Махай се оттук.

— Само насила ще ме изнесете от това място! — каза буйно девойката. — А мога и така да се държа, че даже двамина няма да сте в състояние да се справите с мене. Няма ли тук някой — каза тя, оглеждайки се, наоколо който да предаде едно простичко съобщение от такава клетница като мене?

Молбата й оказа своето въздействие върху добродушния на вид готвач, който заедно с други няколко слуги беше наблюдавал тази сцена, и сега пристъпи напред, за да се намеси.

— Доложи за нея, Джо, хайде — каза той.

— Има ли смисъл? — отвърна прислужникът. — Нима мислиш, че младата госпожица ще се съгласи да се срещне с такава като нея?

Този намек за съмнителната репутация на Нанси събуди целомъдрено възмущение в гърдите на четирите камериерки, които забелязаха твърде троснато, че такова същество е срам за техния пол, и енергично препоръчаха да я изхвърлят в канавката без всякакво съжаление.

— Правете с мене, каквото желаете — каза Нанси, обръщайки се отново към мъжете, — обаче най-напред сторете това, което искам от вас, а аз искам да й предадете нещо, за бога.

Добродушният готвач прибави и своето ходатайство, в резултат, на което прислужникът се зае за предаде съобщението.

— Какво да й кажа? — запита той с единия крак на стълбата.

— Една млада жена много желае да говори с мис Мейли насаме — каза Нанси — и когато госпожицата чуе само първата дума, която ще й кажа, тя веднага ще разбере дали трябва да ме изслуша, или да ме изпъди като натрапница.

— Я гледай — каза човекът, — много си се засилила!

— Ти по-добре предай това съобщение и ми донеси отговора й — каза настойчиво девойката.

Прислужникът изтича нагоре по стълбата. Нанси остана долу, бледа и задъхана, като слушаше с разтреперани устни изпълнените с презрение думи, които целомъдрените камериерки си разменяха твърде високо. Възмущението им се усили още повече, когато прислужникът се завърна и съобщи на девойката да се качи горе.

— В този свят няма смисъл да бъдеш честен — каза първата камериерка.

— Безочието печели повече от добродетелта — заяви втората.

Третата само се задоволи да прибави в недоумение: „На какво са способни жените!“. Четвъртата се присъедини към първата и каза: „Срам!“ — с това репликите на четирите диани се приключиха.

Не обръщайки внимание на всичко това, тъй като съзнанието й бе изпълнено с по-важни неща, Нанси последва прислужника с разтреперани крайници и влезе в една малка чакалня, осветена от една лампа на тавана. Тук той я остави и се оттегли.