Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Adventures of Oliver Twist (or, The Parish Boy’s Progress), 1838 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Нели Доспевска, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 47 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Чарлз Дикенс. Приключенията на Оливър Туист
Роман
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Преведе от английски: Нели Доспевска
Художник: Никифор Русков
Редактор: Лилия Рачева
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Мая Халачева
Английска. Трето издание. Дадена за набор на 10. XI. 1978 г. Подписана за печат на 26. II. 1979 г. Излязла от печат на 28. III. 1979 г. 137. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 26,50. Издателски коли 26,50. Цена 4,90 лв. Код № 11. 95376 76531/6256-16-79
c/o Jusautor, Sofia
Издателство „Отечество“, София, 1979
ДПК „Д. Благоев“
Charles Dickens. The Adventures of Oliver Twist
Humphry Tilford Oxford, University press, London and New York
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
Глава XXVII
С тази глава се изкупва неучтивостта на една предишна такава, която най-безцеремонно изостави една дама
Не е редно за скромния автор да остави да го чака величествената личност на клисаря, застанал с гръб към огъня и взел под ръцете си полите на сюртука си. Не е редно той да се върне при него и да го освободи чак когато му скимне. Също така още по-недостойно и в разрез с галантността му е да направи същото опущение относно дамата, към която същият този клисар е погледнал с нежност и добро чувство и в чието ухо е пошепнал гальовни думи, които, идвайки от такъв източник, не могат да не събудят трепет в сърцето на която и да било приютска домакиня. Писателят, под чието перо излизат тези думи, знае добре своето място и изпитва също така нужната почит към натоварените с висша власт и затова бърза да им отдаде уважението, което им се пада поради заеманата от тях длъжност, и да се отнесе към тях с необходимата церемониалност, наложена му от високото положение и следователно от големите им добродетели.
Мистър Бъмбл преброи за втори път чайните лъжички, претегли за втори път щипците за захар, разгледа по-подробно каничката за мляко и основно установи точното състояние на мебелировката, като не забрави дори и направените от конски косми седалища на столовете. Той извърши всичко това най-малко по половин дузина пъти и едва тогава взе да мисли, че вече е време мисис Корни да се връща. Мисълта ражда друга мисъл и тъй като не се чуваха никакви звуци, които да известят, че мисис Корни си идва, хрумна му, че би могъл да прекара времето си невинно и добродетелно, като удовлетвори любопитството си и хвърли бърз поглед към вътрешността на скрина на мисис Корни.
Като сложи ухо на ключалката, за да се увери, че никой не се приближава към стаята, мистър Бъмбл захвана от най-долу и се зае да се запознае със съдържанието на трите дълги чекмеджета, препълнени с най-различни дрехи, добре ушити и от хубав плат, грижливо наредени между два пласта стари вестници, поръсени с изсушена лаванда. Това изглежда му достави голямо задоволство. Когато стигна до дясното ъглово чекмедже и видя в него малка, заключена с катанец кутия, която при разтърсване издаваше приятен звук, приличен на дрънчене на монети, мистър Бъмбл се завърна с величествени стъпки до камината и като зае старото си положение, каза решително и сериозно: „Ще го направя!“ — Той последва тази забележителна декларация с дяволито поклащане на глава, което трая десет минути, а сетне изгледа в профил краката си с твърде голямо удоволствие и любопитство.
Той все още беше зает с последното си наблюдение, когато мисис Корни влезе забързано в стаята, хвърли се задъхана на стола до камината и като закри очи с една ръка, сложи другата върху сърцето си и пое тежко дъх.
— Мисис Корни — каза мистър Бъмбл, като се наведе над приютската домакиня, — какво значи това, госпожо? Да не се е случило нещо?
— Ох, мистър Бъмбл — извика дамата, — така страшно съм разтревожена.
— Разтревожена ли, госпожо? — възкликна мистър Бъмбл. — Кой е посмял, а? Зная — каза мистър Бъмбл, като прекъсна думите си с вродена величественост, — направили са го тези злобни просяци!
— Ужасно е само като си го помисля! — каза разтреперано дамата.
— Тогава не мислете за него, госпожо — посъветва я мистър Бъмбл.
— Не мога — проплака дамата.
— Тогава пийнете нещичко, госпожо — каза утешително мистър Бъмбл. — Малко от виното?
— За нищо на света! — отвърна мисис Корни. — Не бих могла да сторя това, ох! Най-горната поличка в десния ъгъл, ох! — Като изрече тези думи, добрата дама посочи разтревожено към шкафа и се разтърси от някакви вътрешни спазми. Мистър Бъмбл се втурна към шкафа и като грабна зелена бутилка от поличката, която така несвързано му бе посочена, напълни чайна чашка със съдържанието й и я поднесе до устните на дамата.
— Сега съм по-добре — каза мисис Корни и се отпусна назад, след като изпи половината.
Мистър Бъмбл вдигна набожно благодарствен поглед към тавана и сетне, като свали очите си до ръба на чашата, поднесе я към носа си.
— Мента — възкликна мисис Корни със слаб глас и се усмихна мило на клисаря, докато говореше:
— Опитайте я! Има мъничко, мъничко нещо друго в нея.
Мистър Бъмбл опита лекарството с известно съмнение, млясна с устни, глътна още малко и сложи празната чаша на масата.
— Има много успокояващо въздействие — каза мисис Корни.
— Наистина много успокояващо, госпожо — потвърди клисарят. Докато говореше, той притегли стола си до този на приютската домакиня и я запита нежно какво се бе случило, че е така разтревожена.
— Нищо — отвърна мисис Корни. — Аз съм едно глупаво, лесно възбудимо, слабо създание.
— Не слабо, госпожо — отвърна мистър Бъмбл, като приближи още малко стола си. — Наистина ли сте слабо създание, мисис Корни?
— Ние всички сме слаби създания — каза мисис Корни, като постави въпроса принципно.
— Такива сме — съгласи се клисарят.
В продължение на една-две минути никой не продума нищо. След като изтече това време, мистър Бъмбл потвърди думите й, премести лявата си ръка от облегалото на стола й, където бе стояла досега, и я сложи върху колана на престилката й.
— Ние всички сме слаби създания — каза мистър Бъмбл. Мисис Корни въздъхна.
— Недейте въздиша, мисис Кории — каза мистър Бъмбл.
— Не мога да се удържа — каза мисис Корни. И тя отново въздъхна.
— Тази стая е много удобна, госпожо — заяви мистър Бъмбл, като се огледа. — Като се прибави още една до нея и ще бъде чудесно.
— За един човек ще е твърде много — промълви дамата.
— Но не и за двама, госпожо — възрази нежно мистър Бъмбл. — Е, мисис Корни?
Когато клисарят рече това, мисис Корни сведе глава; и клисарят сведе своята, за да види лицето на мисис Корни. Изпълнена с чувство за приличие, мисис Корни извърна глава и си освободи ръката, за да извади носната си кърпичка, обаче несъзнателно я сложи в тази на мистър Бъмбл.
— Комитетът ви отпуща въглища, нали, госпожо? — запита клисарят, като стисна мило ръката й.
— И свещи — отвърна мисис Корни, отвръщайки леко на стискането.
— Въглища, свещи и жилище без пари — каза мистър Бъмбл. — О, мисис Корни, какъв сте ангел!
Дамата не можеше да устои на този изблик на чувства. Тя се отпусна в обятията на мистър Бъмбл, а той във вълнението си залепи една страстна целувка върху целомъдрения й нос.
— Просто прекрасно от енорийска гледна точка! — възкликна мистър Бъмбл възторжено. — Нали знаеш, магьоснице моя, че мистър Слаут е по-зле тази вечер?
— Да — отвърна свенливо мисис Корни.
— Докторът казва, че дори и една седмица няма да живее — продължи мистър Бъмбл. — Той е началникът на този приют; смъртта му ще отвори вакантно място; това място трябва да бъде запълнено. О, мисис Корни, какви възможности ни се откриват! Какъв случай за съвместно биене на сърца и за водене на домакинство!
Мисис Корни захълца.
— Мъничката дума? — каза мистър Бъмбл, като се наведе над свенливата красавица. — Мъничката, мъничката думичка, вълшебна моя Корни?
— Ддд—да! — изхлипа приютската домакиня.
— Още една — настоя клисарят; — успокой нежното си сърчице само за една думичка още. Кога?
Мисис Корни на два пъти се опита да заговори, но и двата пъти това не й се удаде. Най-после тя събра смелост и като обви ръце около шията на мистър Бъмбл, каза, че това може да стане, когато му е угодно и че той е „едно миличко патенце“.
След като работите се уредиха така благоприятно, договорът бе тържествено ратифициран с още една чаша от ментовата смес, станала още по-необходима поради вълнението и възбудата на мисис Корни.
Докато пиеше, тя разправи на мистър Бъмбл за смъртта на старата жена.
— Много добре — каза той, като отпиваше от ментата. — На отиване към дома ще се отбия при Саурбъри и ще му кажа да прати утре сутринта човек. Това ли те изплаши толкова, любов моя?
— Нямаше нищо особено, миличък — отвърна дамата уклончиво.
— Все трябва да е имало нещичко, мила — настоя мистър Бъмбл. — Няма ли да го кажеш на твоя собствен Б.?
— Не сега — възрази дамата. — След известно време. След като се оженим, скъпи.
— След като се оженим! — възкликна мистър Бъмбл. — Да не би някой от просяците да си е позволил нахалството да…
— Не, не, любов моя — прекъсна го бързо дамата.
— Само ако се е случило такова нещо — продължи мистър Бъмбл — само ако някой от тях е посмял да вдигне просташките си очи към прелестното ти лице.
— О, те няма да имат дързостта да направят това, любими — отвърна дамата.
— И добре ще е да не проявяват тази дързост! — каза мистър Бъмбл със стиснати юмруци. — Нека само да зърна някой мъж, бил той от енорията или вън от енорията, който да си позволи да стори подобно нещо, аз ще му кажа, че втори път няма да го направи!
Ако не бяха буйните му жестикулации, тези думи може би нямаше да бъдат голям комплимент за дамата, но тъй като мистър Бъмбл придружи заплахата си с множество войнствени движения, тя остана много трогната от това доказателство за неговата преданост и заяви с голямо възхищение, че той е същински гълъб.
Гълъбът сетне си вдигна яката на палтото, след като размени дълга и нежна прегръдка с бъдещата си спътница в живота, още веднъж излезе на студения нощен вятър, като само се спря за няколко минути в мъжкото отделение на приюта, да посмъмри малко просяците, за да докаже, че ще бъде в състояние да изпълнява с необходимата суровост длъжността началник на приюта.
Като потвърди по този начин пригодността си, мистър Бъмбл напусна зданието с леко сърце и светли изгледи за бъдещото си повишение. Зает с тези мисли, той стигна дюкяна на погребалния деятел.
Мистър и мисис Саурбъри бяха излезли да вечерят. Ной Клейпоул, който не беше склонен да изразходва повече физическа енергия, отколкото му бе необходимо за ядене и пиене, не беше още затворил дюкяна, макар и часът за това да бе вече минал. Мистър Бъмбл потропа няколко пъти с бастуна си по тезгяха, без да привлече някакво внимание. Тогава видя през стъкленото прозорче в дъното на дюкяна, че малката задна стаичка светеше, и се осмели да надзърне и разбере какво става там. И когато наистина видя какво става, той не малко се учуди.
Покривката беше сложена за вечеря; на масата бяха наредени чинии и чаши. Имаше също така хляб, масло и шише с вино. На горния край на трапезата мистър Клейпоул се люлееше нехайно в кресло, с нозе върху страничните му облегалки, с отворено джобно ножче в едната ръка и с парче хляб и масло в другата. Близо до него беше застанала Шарлота. Тя вадеше стриди от буренце и му ги отваряше, а мистър Клейпоул благоволяваше да ги изгълтва със забележителна охота. Силната руменина в областта на носа на този млад джентълмен, както и полузатвореното дясно око даваха да се разбере, че беше леко пиян. Тези симптоми се потвърждаваха от охотата, с която ядеше стридите и която можеше да се обясни само с разхладителните им качества в случай на вътрешно разгорещяване.
— Ето една прекрасна тлъста стрида, миличък Ной! — обади се Шарлота. — Опитай я, опитай само нея.
— Какво чудесно нещо са стридите! — забеляза мистър Клейпоул и погълна поднесеното му парче. — Колко е жалко, че когато човек хапне повечко от тях, стомахът му не ги понася. Нали така, Шарлота?
— Същинска жестокост — каза Шарлота.
— Тъй е — съгласи се мистър Клейпоул. — Ти не обичаш ли стриди?
— Не много — отвърна Шарлота. — По предпочитам да гледам как ти ги ядеш, миличък Ной, отколкото самата аз да ги ям.
— Божичко! — възкликна замислено Ной. — Колко чудно!
— Ето ти още една — каза Шарлота.
— Не мога повече. Много съжалявам. Ела тук, Шарлота, искам да те целуна.
— Какво! — възкликна мистър Бъмбл втурвайки се в стаята. — Повторете го още веднъж, господине.
Шарлота нададе писък и скри лице в престилката си.
Без да изменя положението си, мистър Клейпоул само благоволи да спусне краката си на пода и изпълнен с пиянска уплаха, впери очи в клисаря.
— Повтори още веднъж това, което каза, мръсен нахалнико! — заповяда мистър Бъмбл. — Как се осмеляваш да изричаш такива думи? А и ти, дръзка негоднице, как смееш да го насърчаваш? Целувки! Фу! — възкликна мистър Бъмбл, обхванат от силно негодувание.
— Аз нямах намерение да го направя — каза със заекване Ной. — Дали желая, или не, тя все ме целува.
— О, Ной! — възкликна с укор Шарлота.
— Точно това правиш, сама знаеш, че го правиш! — възрази Ной. — Непрестанно ме целува, мистър Бъмбл, сър. Щипе ме под брадичката, моля, сър, и все току ме гали!
— Тишина! — извика строго мистър Бъмбл. — Слез долу, госпожице. А ти, Ной, затвори дюкяна. Мисли му само ако продумаш нещо, преди да се е върнал господарят ти! А когато, той се върне, съобщи му, че мистър Бъмбл е казал да прати утре сутринта след закуска ковчег за умряла просякиня. Разбра ли, господине? Да се целуват! — извика мистър Бъмбл, като вдигна нагоре ръце. — Греховността и разложението между долните слоеве на тази енория са ужасни! Ако парламентът не обсъди отвратителното им поведение, тази държава ще пропадне и устойчивостта на селячеството ще рухне завинаги! — С тези думи клисарят излезе мрачно и величествено от жилището на погребалния деятел.
А сега, след като го проследихме дотук за към дома му и направихме всички необходими приготовления за погребението на старицата, нека потърсим малкия Оливър Туист и разберем дали още лежи в ямата, където го бе оставил Тоби Кракит.