Лий Чайлд
Издирваният (71)

77

С малката разлика, че мъжът зад стола не беше Алън Кинг. Беше доста точно негово копие, но все пак копие. Малко по-възрастен, с по-стегната фигура, с два сантиметра по-висок, с два килограма по-лек. Във всичко останало бяха като две капки вода.

— Питър Кинг — рече Ричър.

— Остани на място или ще гръмна твоя човек — предупреди го Кинг.

— Той не е мой човек — отвърна Ричър. Пистолетът в ръката на Питър Кинг беше „Берета М9“.

Малко по-добър от глока по личното мнение на Ричър. Дулото му беше потънало в трапчинката зад дясното ухо на Маккуин. Опасно място. Много опасно. Следователно първата му задача беше да отстрани беретата от там.

— Остави оръжието си на пода! — заповяда Питър Кинг.

— Иска ти се, нали? — мрачно отвърна Ричър. — Ама няма да стане.

— Ще гръмна твоя човек!

— Вече ти казах, че не е мой човек.

— Все тая. Пак ще го гръмна.

— Добре, давай — изръмжа Ричър и вдигна глока. — Аз пък ще гръмна теб. Натиснеш ли спусъка, аз натискам своя. В създалата се ситуация има само едно сигурно нещо: аз ще напусна тази стая, а ти не. Единствената въпросителна е дали Маккуин ще дойде с мен, или ще остане при теб. Разбра какво ти казвам, нали? Какъв си бил навремето? Артилерийски разузнавач?

Кинг кимна.

— Значи си бил достатъчно дълго в компанията на истински бойци и имаш понятие от краткосрочна тактика — кимна Ричър.

— Няма да предадеш този човек — отбеляза Кинг. — Положил си твърде много усилия да го откриеш.

— Естествено, че предпочитам да го отведа със себе си — каза Ричър. — Но това в никакъв случай не означава, че той може да бъде фактор в някаква сделка.

— Кой си ти?

— Обикновен човек, който обича да пътува на стоп.

— Маккуин твърди, че ти си убил брат ми.

Задача номер едно: беретата да се отмести.

— Брат ти го уби жената — поясни той. — Сервитьорката от онзи бар. Но дори и с нея той не проведе честен бой. Брат ти беше пълен нещастник. Торба с лой и нищо повече.

Кинг не каза нищо.

— Бас държа, че се е опекъл добре — добави Ричър. — С всичката тази лой няма как да е било другояче. Като агнешки котлет на барбекю.

Кинг не каза нищо.

— И от теб става добро барбекю — продължи Ричър. Не си много по-слаб от него. Това е генетично, нали? Сигурно и мама е била толкова дебела и грозна…

Реакция нямаше. Никаква.

— Всъщност какво ти пука за брат ти? — попита Ричър. — Доколкото съм осведомен, вие изобщо не сте си говорили. Това мога да го разбера. Брат ти трябва да е бил голямо разочарование. Какво е направил? Подмокряше чаршафите като малък? Или измъчваше семейното куче?

Кинг мълчеше.

— Каква порода беше кучето? Скимтеше ли?

Беретата не помръдваше.

Безизходно положение.

— Разкажи ми — настоя Ричър. — Искам да разбера какво се е случило между вас. Искам да знам защо не си го поглеждал в продължение на двайсет години. И аз имах брат, който за съжаление вече не е жив. Вечно бяхме много заети, но използвахме всяка възможност да разговаряме. Разбирахме се добре. Беше ни приятно заедно, а при нужда винаги си помагахме. Никога не съм се срамувал от него. И той не се е срамувал от мен.

Тишина в стаята. Една бетонна стена, три от шперплат.

— Бяха повече от двайсет години — обади се Кинг.

— Какво се случи?

— Алън беше страхливец.

— В смисъл?

— Предаде един човек.

— Теб ли?

— Най-добрия си приятел.

— Как го предаде? Прецака го в бизнеса?

— Няма значение какво са правили — отвърна Кинг. — Алън се измъкна, но приятелят му не успя.

— А ти никога не би постъпил така, нали?

— Не.

— Защото си мъж.

— Позна — кимна Кинг.

— Тогава се дръж като мъж — рече Ричър. — Махни пистолета от ухото на Маккуин, брой до три и скачай.

— Дуел ли ще правим или какво?

— Наречи го както искаш. Но престани да използваш за щит един невинен човек. Това са женски номера.

— Той не е невинен. Той е федерален агент.

— Но е вързан за шибания стол. Което означава, че по-късно можеш да се разправиш с него.

— Мислиш, че ще загубиш?

— Изходите от тази ситуация са два. И двата трябва да се имат предвид.

Мълчание.

— Женчо — рече Ричър.

— Броим до три, така ли?

— Ако успееш.

— А после стреляме?

— Поне единият от нас.

— Започваме с теб. Сваляш оръжието си отстрани.

— Първо ти.

— На три — рече Кинг. — Пистолетите долу. И двамата едновременно. После отново броим до три и стреляме.

Ричър го гледаше в очите.

— Става — кимна той.

— Едно — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Две — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Три.

Ричър свали пистолета. Бързо и без усилия. Успоредно с бедрото. Кинг също.

Маккуин изпусна въздуха от гърдите си и се люшна встрани. Ричър продължаваше да гледа Кинг право в очите. Той си пое дъх и кимна.

— Добре.

— Готов съм, когато кажеш — подхвърли Ричър.

— На три, ясно?

— Давай.

— Едно — рече Кинг.

Стратегия. Важното е до каква стратегия ще прибегне противникът. Беше абсолютно сигурен, че Кинг ще стреля на две. Абсолютно. Първото броене беше фасада и едновременно с това проверка. Едно, две, три, пистолетите долу. Определящ ритъма прецедент. И очакване. Изградило някакво доверие. Напълно основателно. Кинг беше изчислил всичко. Имаше план. Личеше му по очите. Умен тип.

Но не достатъчно умен.

Защото не мислеше стратегически. Не се поставяше на мястото на противника.

Ричър вдигна глока и го застреля в лицето веднага след като произнесе „едно“.