Лий Чайлд
Издирваният (16)

19

Соренсън продиктува името и адреса на Делфуенсо. Отговорът дойде след по-малко от минута: жената е собственик на тъмносин шевролет импала, четиригодишен. Тя предаде информацията на екипите на магистралата, които потвърдиха, че номерът на колата й не е в списъците на проверените автомобили с двама пътници. Обещаха да проверят видеозаписите, което щяло да отнеме известно време.

Шериф Гудман откара Соренсън обратно при бара, където претърсването не беше дало никакъв резултат. Не бяха открили мъртва или изпаднала в безсъзнание жена. Хората му го бяха направили изключително съвестно, бавно разширявайки кръга около бара. Бяха проверили всичко — сенките, пътеките към входовете, обраслите със суха трева огради, контейнерите за смет и прочие.

— Може да е още по-нататък — промърмори Гудман. — Може да се е свестила, да е изминала известно разстояние и отново да е припаднала. Случват се такива неща, особено след като са те ударили с нещо тежко по главата.

— А може би са я натикали в колата, за да се освободят от нея по-късно — подхвърли един от полицаите. — На някое затънтено място, където никой няма да е видял нищо. Би могла да е и на осемдесет километра от тук.

— Я повтори! — вдигна глава Соренсън.

— На осемдесет километра от тук.

— Не, първата част.

— Може би са я натикали в колата.

Номерът на колата й не е в списъците на проверените автомобили с двама пътници.

— Мисля, че точно това са направили — бавно каза тя. — И тя е все още с тях в колата. Взели са я за заложница. И за заблуда. Трима души вместо двама. Това им е осигурило безпрепятствено преминаване.

Никой не каза нищо.

— Как беше облечена?

Тишина.

— Хайде, напънете се. Някой от вас трябва да се е отбил снощи в този бар след работа. Не се правете на толкова праведни.

— С черен панталон — обади се Гудман.

— Друго?

— С черна блуза на сребристи шарки. Голямо деколте.

— Което се набива в очи?

— Да, освен ако не си сляп. Тук става въпрос за сериозно разголване.

— На какво?

— Е, знаеш на какво.

— Не знам.

— Имам предвид деколте, което не скрива почти нищо.

— На това ли му казваш прилично заведение? Как се облечени в останалите?

— По прашки са.

— Друго?

— С високи токчета.

Соренсън отново включи джиесема си. Тук ставаше въпрос за продължителен преход през Небраска и Айова, при това нощен и посред зима. Шофьорите на тирове и фермерите, повечето от които бяха дълбоко религиозни и почтени граждани на Средния запад, нямаше как да не забележат една оскъдно облечена сервитьорка с огромно деколте. А и отегчените полицаи на пътя със сигурност биха обърнали специално внимание на такава кола.

Но никой от полицаите в щата Небраска не беше докладвал за жена с подобно облекло. Нито пък някой от щата Айова.

Ричър продължаваше да шофира. Лявата му ръка придържаше долната част на кормилото, а дясната беше върху скоростния лост. За разнообразие и за да не му се схванат раменете. Лостът вибрираше леко под дланта му. Долови леко свистене, идващо от скоростите. Размърда лоста напред-назад. Искаше да се увери, че лежи както трябва в гнездото. Погледна надолу. Лостът лежеше точно срещу изписаната в бяло буква D. Вибрацията продължаваше. Вероятно беше нещо дребно. Надяваше се да е така. Познанията му за колите бяха доста повърхностни. Освен това военните автомобили вибрираха ужасно, но никой не им обръщаше внимание.

Поредицата от букви вляво от лоста излъчваше мека светлина. P-R-N-D-L. Преведено на нормален език това означаваше паркиране, заден ход, неутрално положение, нормално движение напред и бавни скорости. По азбучен ред ставаше въпрос за номерата 16, 18, 14, 4 и 12. Една доста сложна поредица, в случай че човек иска да ги маркира с примигване. Три от петте букви се намираха във втората половина на азбуката. Примигването, почукването или сигнализирането с фенерче по чисто линеен начин не бяха ефикасен метод за предаване на съобщения при азбука от двайсет и шест букви. Твърде бавен и лесен за объркване на броенето — както от предаващия, така и от приемащия. Старият Сам Морз бе установил това преди много години.

Отново погледна надолу. Заден ход.

Карън Делфуенсо беше примигвала най-много тринайсет пъти, а това би означавало, че всичките й букви се намират в първата половина на азбуката. Беше възможно, но малко вероятно от статистическа гледна точка.

Освен това дори аматьорите, които не познаваха морзовата азбука, биха могли да разберат основните правила, разработени от Самюел Морз. Особено онези, които са напрегнати, изнервени и с ограничени възможности за комуникация. Такива аматьори имат склонност да импровизират с цел да изградят някаква по-кратка система.

Движение напред и заден ход.

Извъртането на главата вляво може би означаваше начало на броенето от А, тъй като хората от Западното полукълбо четат отляво надясно. Следователно извъртането на главата надясно можеше да означава обратно броене, започващо от Z.

Може би.

Номер тринайсет отдясно, две отляво, три отдясно, едно отдясно, девет отляво.

N-B-X-Z-I.

Безсмислена комбинация. NB можеше да бъде nota bene, с което да му казваше: „Обърни внимание“. Но какво означаваше XZI? Безсмислица, ето какво.

Ричър вдигна глава и погледна в огледалото. Делфуенсо го гледаше напрегнато и нетърпеливо. Сякаш очакваше да му светне. В огледалото.

Отражението й беше обърнато.

Може би лявото беше дясно, а дясното — ляво.

Тринайсет отляво, две отдясно, три отляво, едно отляво, девет отдясно. M-Y C-A-R. Моята кола.

Отново погледна в огледалото и изрече беззвучно:

— Това е твоята кола?

Делфуенсо кимна. Рязко и нетърпеливо. Отчаяно и едновременно с това доволно.