Лий Чайлд
Издирваният (56)

61

Делфуенсо набра някакъв записан в паметта номер и получи последната информация. Изчезването на Маккуин от радара било просто един фигуративен израз. На практика сигналите на неговия джипиес изчезнали от екрана на нечий компютър. Той бил оборудван с два чипа — единият в телефона, а другият отзад в колана на панталона му. С тяхна помощ записвали движенията му в продължение на цели седем месеца. Но преди час сигналът прекъснал и повече не се появил. И двата чипа изключили в рамките на секунди. Вероятността да са се повредили едновременно била толкова нищожна, че никой не си направил труда да я обсъжда. Всички приели, че Маккуин е в беда.

— Къде е бил засечен за последен път? — попита Ричър.

— На обичайното място.

— Тоест?

— В едно скривалище на „Уадия“.

— Къде се намира то?

— Близо до Канзас Сити.

Ричър помълча за момент, после попита:

— Твоите хора имат ли план?

— Няма да забъркваме момчетата от Канзас Сити. Това е решено отдавна. От този момент нататък те са напълно изолирани. Няма как да ни помогнат при такъв проблем. Като нищо може да се окаже, че именно те са го причинили.

— И какъв е планът?

— Отряд за бързо реагиране директно от Куонтико.

— Кога?

— Незабавно.

— Тоест?

— След осем часа са в Канзас Сити.

— Това ли значи „незабавно“?

— Огромна страна сме. Нужно е и време за организация.

— Осем часа са прекалено много.

— Знам.

— Но ние сме тук. И тримата. Намираме се само на сто и шейсет километра от Канзас Сити. Това означава два часа, а не осем.

Дискусия нямаше. Ричър не очакваше да има. Изчезнал бе агент под прикритие. Неписаните правила на ФБР едва ли бяха по-малко строги от тези на армията. Работата под прикритие бе най-трудната работа на света. Единственият начин да бъде поносима бе оперативният агент да знае, че го наблюдават хора, които ще реагират незабавно, ако попадне в беда.

Дадоха си три минути за подготовка. Ричър не се нуждаеше дори от тях, тъй като нямаше багаж в стаята си. Четката за зъби беше в джоба му, което означаваше, че е готов. Делфуенсо употреби времето, за да напише бележка на Луси, а Соренсън — за преобличане. Използва дрехите, подредени на купчинки върху леглото. След което се пошегува, че им предстои една „дънкова“ нощ.

После настъпи неизбежната пауза. Затишието пред бурята.

Делфуенсо погледна Ричър в очите.

— Не забравяй, че „Уадия“ знае името ти и разполага с описанието ти — рече тя.

— Знам — кимна Ричър.

— А Маккуин почти сигурно им е казал, че ти си ликвидирал Кинг. Това също не го забравяй.

— Ти какво, да не си ми майка? Престани да се тревожиш за мен!

За момента разполагаха с едно-единствено оръжие. Компактният глок 19 от библията на Делфуенсо. Тя го стискаше в дясната си ръка, а в лявата държеше калъфа със служебната си карта. Телефонът беше в джоба на панталона й. Първата спирка беше стаята на Трапатони. Вътре все още светеше и той отвори секунди след почукването. Служебната карта го обърка. Сякаш земята под краката му всеки момент щеше да се разтвори.

Никаква сервитьорка в бар. Никаква невинна жертва. Вече не. По всичко личеше, че картата под носа му дава повече правомощия от неговите. Беше нещо като асо коз. Вероятно издадена директно от Хувър Билдинг, а не от някое регионално бюро. Всъщност Ричър не беше много наясно с нюансите. За разлика от мъжа насреща им, който моментално влезе в час, грабна сакото си от облегалката на стола и се присъедини към тях по пътеката за стаята на Бейл.

Бейл оказа по-голяма съпротива. Вероятно защото притежаваше по-силно его. Посещението започна по същия начин. Все още запалена лампа, бързо отваряне на вратата, дълбока изненада от картата, пъхната под носа му. След това обаче започна да спори. Обяви, че няма представа за нищо от това, което се случва. Никой не го е информирал, никой не му е спуснал указания, а Делфуенсо не му е началник. Агент на длъжност еднаква с неговата, независимо дали работи в Хувър Билдинг или не. Не може да му нарежда какво да прави.

Беше доста раздразнен и непоклатим.

Развоят на събитията беше неблагоприятен за Делфуенсо. Нямаше как да го свърже с кораба-майка, защото Хувър Билдинг нямаше да я подкрепи. Моментът не беше подходящ за подобни действия. Костюмарите в тамошните кабинети нямаше да одобрят импровизирана партизанска акция, организирана от две жени и някакъв цивилен. Рискът беше прекалено голям, отговорностите също. Далеч извън правилата. Всичко зависеше от личните й способности да убеждава. Агент към агент. Лице в лице. Нещо, което не се получаваше.

По тази причина Ричър му тресна един юмрук. Не много силен. Премерен ляв ъперкът в слънчевия сплит. Нищо особено. Достатъчен да го прегъне на две. После беше лесно. Изви му ръцете зад гърба и Соренсън издърпа пистолета му от кобура под мишницата. Резервният пълнител щракна и се освободи от колана. Джиесемът изскочи от единия джоб на панталона му, а ключовете на колата видяха бял свят от другия. Трапатони вече беше предал своите вещи със същото предназначение. Доброволно, дори пъргаво и забързано.

Ричър бутна Бейл на единия фотьойл, а Трапатони се настани в другия.

— Задачата ви остава същата — изгледа ги един по един Делфуенсо. — Продължавате да се грижите за останалите гости, една от които е собствената ми дъщеря. Очаквам да я охранявате и да се отнасяте добре с нея.

Не получи отговор.

— Предадохте служебното си оръжие — добави Ричър. — Там, откъдето идвам, това представлява сериозно нарушение. Сигурен съм, че нещата са същите и при вас. Ако изпълните това, което ви се казва, никой няма да разбере за това. Но ако престъпите чертата, лично аз ще се погрижа да разпространя новината. Ще станете за смях. Обезоръжени от две жени, представяте ли си? Ще ви превърнат в боксови круши. Няма да ви поверят дори да се грижите за служебните кучета.

Отново нямаше отговор. Но Ричър усети, че са се предали.

Провериха двете коли и избраха онази, която имаше повече бензин в резервоара. Колата на Бейл. Делфуенсо седна зад волана, а Соренсън зае мястото до нея. Ричър се разположи отзад. На сто метра по-нататък мама реагира като Трапатони, а не като Бейл. Тя пое ангажимента да се грижи за Луси и натисна бутона за портала в мига, в който я помолиха. Тримата се върнаха в колата на Бейл и потеглиха. Направиха широк обратен завой, изминаха стотина метра по циментовата алея и излязоха през портала.

Завиха наляво и поеха на север, към междущатската магистрала.

Порталът се затвори след тях.

Кола, три джиесема, един глок 19, два глока 17, плюс осемдесет и осем 9-милиметрови патрона.

Това беше добър старт.