Джей Кристоф
Нивганощ (26)

24.
Сблъсък

Дните се нижеха.

Без изненади Аш продължаваше да държи първенството си в състезанието на Мишелов, макар че Тих я следваше отблизо макар и на второ място. Дързостта на чираците растеше и вече крадяха по-труднодостъпни предмети от списъка вместо обикновените дрънкулки. И все пак, ако Мия си падаше по хазарта, щеше да заложи цялото си състояние на Аш, че ще завърши първа по Джобове.

Но ако имаше състояние, досега Аш щеше да й го е задигнала…

Часовете на Мишелов ставаха все по-разностранни и ексцентрични като самия него. Шахидът отделяше по няколко часа седмично, за да ги учи на това, което наричаше безсловесен език^[1], и настояваше разговорите в залата да се провеждат на този език. Друг път внесе на количка стъклен аквариум, пълен с мръсна вода и шепа шперцове, пръснати по тъмното дъно. После върза на ръцете и краката на чираците оловни окови и един по един ги натика в аквариума.

Трябва да му се признае — Шахидът остана доста доволен, че няма удавници.

Уроците в Залата на Маските бяха по-изтънчени и честно казано, много по-приятни. Аалеа редовно пращаше чираците в Божигроб и Мия изкара дузина нивганощи, стаена в различни таверни, където упражняваше словесността си и тъпчеше народа с уиски и красиви усмивки. Държеше на конци двама млади и доста привлекателни членове от администратии, а в един бордей на пристанището дочу пикантен слух за жесток преврат сред местните браави. Аалеа прие новите й тайни с усмивка и целувка по бузите. И ако бе забелязала промяна у нея след вечерта в леглото на Трик, Шахид Аалеа любезно отказа да изкаже мнение.

В дните след онази нощ Мия бе устояла на порива да се усмихва на момчето на закуска и да го зяпа дълго в часовете. За да запази дистанция, бе му казала, че няма нужда от повече уроци с меча. Щеше да е глупаво да остави нещо повече да разцъфне между тях, а от своя страна Трик поне си даваше вид, че разбира. Но понякога с крайчеца на окото си го хващаше, че я гледа. Нощем, когато беше сама в стаята си, пъхаше ръка между краката си и се мъчеше да не си представя лицето му. Понякога успяваше.

С напредване на времето и застрашителното наближаване на посвещението, изпитите в Планината зачестиха. Всеки чирак знаеше какъв е залогът. Още двама бяха убити след маскарада на Великия десятък; Максиний, чийто врат бе прекършен от случаен удар в Залата на Песните и удушен, преди да успеят да повикат Мариел, и Танит, който, без да иска, погълна чернопетниста отрова в Залата на Истината.

От двадесет и деветимата чираци в началото останаха само четиринадесет. И тогава стана инцидентът, наричан по-сетне „синьото утро“.

Започна като всички предишни кризи; с вече познатия шепот на Господин Благ:

— внимавай…

Мия отвори очи, измъкна камата от калъфа на китката си, мигом напълно будна. Чу слаб съскащ звук. Вдигна глава и видя, че единият от камъните на тавана над леглото й е преместен и тънка струйка дим се просмуква в стаята й. Тя танцуваше във въздуха като пушека от пурета, бавно и със синкав оттенък.

Мия се изтърколи от леглото, приклекна ниско. Изпълзя до вратата и завъртя ключа, но откри, че ключалката не помръдва. Крайно внимателна след иглите с отрова на Мишелов и Паякоубийцата, надяна тежка кожена ръкавица и разтърси дръжката. Тя отказа да помръдне.

— По дяволите!

— мия…

Момичето погледна през рамо — синкавата пара продължаваше да се процежда. Струята ставаше по-гъста, въздухът — замъглен. На гърба на езика си Мия почувства нещо киселинно. Очите й пареха. Симптомите поне знаеше наизуст.

— Аспира… — изрече тя.

— ново изпитание…

— А аз планирах да си поспя.

Взе една риза от пода, потопи я във водата на нощната масичка и уви с нея лицето си. Аспирата причиняваше парализа и смърт чрез бавно задушаване. Беше малко по-тежка от въздуха и незапалима в газообразно състояние. Мия отлично знаеше коя е противоотровата, но нямаше нито една от съставките подръка. Все пак мокрият парцал на устата й щеше да задържи парата поне няколко минути; колкото да обмисли как да се измъкне.

Очите й пребродиха стаята, умът й препускаше.

Ключалката бе здраво залостена. Ключът не помръдваше, а ударът с рамо по вратата завърши само с натъртване. Пантите бяха скрепени за дървото с железни пирони; можеше да ги извади с малко пот, но това щеше да отнеме време, а ако останеше повече от пет-шест минути на аспирата, щеше да свърши с мълчалива служба в Залата за поклонение и небелязан гроб.

Тя притисна буза в пода и надникна през процепа под вратата. Чу кашляне. Звук от тежки предмети, които се блъскаха в дърво. Слаби викове. Ведно с растящите панически крясъци, през цепнатината проникваше хладен, свеж въздух. Ако чираците не успееха да избягат от стаите си, всички до един щяха да умрат.

— Зъбите на Гърлото, това вече не е игра — изсъска тя.

— налягането до посвещението само ще расте…

Мия си пое дъх.

Погледна процепа под вратата. Дупката в тавана.

— Налягане — прошепна.

Грабна бутилката с уиски от нощната масичка, изля го върху плюшената сива козина, постлана на леглото й. Взе пуретите, драсна кремъка, допря го до леглото и се отдръпна. С глух звук пропилото козината златнопиво лумна в пламъци и в средата на леглото се заизвиваха ярки огнени езици. Мия се сви до вратата. Огънят се разпростря и скоро леглото й гореше весело.

— тук някъде се крие метафора…

Температурата в стаята растеше, горещият въздух, димът и парата от аспира се сгряха на буйния пламък и бяха засмукани през дупката в тавана. Мия грабна един от дузината ножове, разхвърляни по пода — тежък, двуостър, изработен от нагъната айтриянска стомана — и го заби в първия пирон, дето държеше пантите на вратата.

В това време леглото бе се превърнало в ярка, пращяща огнена топка. Таванът издърпваше дима заедно с аспирата, но очите на Мия още сълзяха, гърлото й пареше. Един по един тя извади пироните и ги пусна на пода с тъп метален звън. Накрая измъкна достатъчно и с няколко последователни ритника вратата се откърти и излетя в коридора.

Измъкна се навън, кашляйки и мигайки, за да прогони сълзите от очите си. Паякоубийцата и Мишелов стояха в края на коридора. Шахидът на Джобовете отбелязваше имена в бележник с кожена подвързия. Фанатичният Шахид на Истините възнагради Мия с усмивка.

— Закуската ще бъде сервирана след петнадесет минути в Небесния олтар, чирак — рече тя.

Мия си пое дъх и направи място на двама от ръцете, които влязоха в стаята й, за да угасят леглото. Видя, че стаята на Карлота е отворена — ключалката бе счупена като стъкло. Вратата на Осрик бе изгоряла. Дълга тръба от пергамент се подаваше изпод вратата на Тих и от устата му се носеше звукът на устойчиво дишане. Пред очите й привидно заялата ключалка на вратата на Ашлин някак щракна, момичето излезе спокойно в коридора и с намигване пъхна шперцовете в джоба си.

— Добро утро, Корвере — усмихна се широко.

Мия хвърли поглед към вратата на Трик и си отдъхнаха — тя вече зееше. Без да обръщат внимание на вонята на аспира, двете с Аш се запътиха към Небесния олтар и завариха Трик и Осрик, седнали на масата с Карлота. Трик дебнеше стълбището и видимо се оживи, когато видя Мия. Лоти бе се привела над книга с кожена подвързия, пишеше нещо по страниците й и от време на време задаваше въпроси на Осрик. Момчето бе се навело към нея, устните му бяха извити в усмивка.

Аш и Мия взеха закуската си и седнаха при тримцата. Един бегъл поглед и Мия разбра, че Карлота работи върху някаква отрова, но странно, това не беше формулата на Паякоубийцата. Бележките й бяха шифровани — някакъв вариант на поредицата на Елбърти, смесени с неин личен код.

Умно.

— Е, не се учудвам, че Лоти е била първа тук. Отрова ли е, тя я знае. — Аш хвърли поглед на Трик. — Но, ’паст, ти как се измъкна толкова бързо, Трики?

— О, защо тъй ми нямаш вяра.

— Чакай да отгатна. Разби вратата с глава?

— Наложи се — Трик вдигна вежди. — Надуших аспирата, преди да успеят да залостят ключалките. Подадох глава в коридора да видя какво става, Мишелов ме наруга грубо на безсловесен език и ме прати тук.

Ашлин се усмихна.

— Голяма работа е носът ти, Трики.

Трик сви рамене, погледна Мия.

— Ти как се измъкна?

Мия наблюдаваше стълбището. Нови чираци се точеха по един в Небесния олтар. Джесъмин, Тих, Диамо, Марселус… но половин дузина още липсваха. Осрик и другите вече се шегуваха за изпитанието, но долу някои дори в тази минута умираха. Хора, които познаваха. Хора, които…

Даде си сметка, че четиримата й приятели я гледат с очакване да научат подробностите за бягството й.

— Диференциал в налягането. Горещата пара се издига през дупката в тавана. Течението под вратата внася свеж въздух. Прост пренос, описан от Микадес още през четиринадесети…

Гласът на Мия затихна пред трите объркани взора.

— Подпалила е леглото си — обясни накрая Карлота, вдигайки глава от записките си.

Аш погледна между Мия и Трик. Понечи да каже нещо, но Мия я изпревари:

— Нито. Една. Проклета. Дума.

С многозначителна усмивка Аш сведе очи към закуската си.

 

 

Три дни след случката Мия седеше на чисто новото си легло. Миризмата на пушек от старото още се долавяше смътно във въздуха. Отново бе се обградила с купчина бележки и работеше върху формулата на Паякоубийцата. Тикнала пурета в уста, тя четеше съсредоточено с присвити през дима очи копие от „Алхимичните истини“ и томовете, които Шахидът на Истините бе дала на учениците си, и от време на време хвърляше по едно око на трудната задача. Трябваше да признае красотата й. Да се опиташ да я решиш, беше все едно да намериш стръкче сено в огромна купчина игли с отрова. Питаше се дали някой изобщо ще свърши първи по Истините.

Господин Благ усърдно миеше лапичките си и не й обръщаше внимание. Мия пишеше върху сноповете пергамент, потънала в алхимичните символи и в деликатния баланс между разтворите. Часовете се нижеха и въпреки трудността, тя се наслаждаваше на загадката. Също като малкото момиченце на неговата кутия с пъзел. Гласът на майка й отекваше в главата й:

Човек се ражда с красотата, но мозъкът трябва да си го заслужиш.

Не поглеждай.

— ще изпуснеш вечерята, мия…

— Да, татко.

— трябва да се храниш. стомахът ти ръмжи на някакъв забравен ашкахски диалект…

Тя вдигна глава от записките си, формулите още танцуваха пред очите й. Сложи ръка на къркорещия си корем. Отговорът беше тук. Но все така мъчително недостижим.

— Добре. Това ще почака.

Тръгнаха през осветения от цветните стъкла мрак, придружени от призрачния хор. За пореден път Мия се почуди откъде ли идва. Какво се криеше в онази част от Планината, където чираците нямаха право да стъпват? Какви магии, нови или отдавна забравени, биеха в сърцето на това място. Кой беше го направил и защо?

Небесният олтар бе пълен с чираци, от суматохата в кухните се носеше апетитна миризма. Шахидите ги нямаше — сигурно бяха на преподавателски съвет, за да обсъдят напредъка на новаците, но ръцете с черни роби се суетяха наоколо, сервираха вино и отнасяха съдовете.

Мия си напълни чиния с печено агнешко и зеленчуци с мед, тръшна се до Аш и Карлота и взе да нагъва. Карлота пишеше в бележника си. Аш разказваше за някакво сбиване в бар, когато отишли с момичетата в Божигроб на лов за тайни. Няколко бунтари говорили против консул Скайва и неговата „извънредна власт“ и били нападнати от половин дузина млади разбойници, явно повече от доволни от управлението на консула.

— Градът изглежда размирен — заяви Аш с пълна с агнешко уста.

Мия кимна:

— По улиците има повече луминати, отколкото изобщо съм виждала.

— И са по-хубави от войниците, с които съм свикнала в замъка Леш.

— Само за едно мислиш, Ярнхайм.

Момичето се ухили и изви вежди, а брат й умишлено не й обърна внимание. Мия погледна Карлота, която не спираше да пише.

— Как върви?

— Бавно — измърмори Карлота и отпи от виното си. — Тъкмо като си помисля, че съм хванала мръсника за опашката, той се извръща и ме захапва. Толкова дълго се вторачвам в задачата, та ми се привижда насън. Обаче съм близо. — Момичето кимна, очите й шареха по страницата. — Много близо, струва ми се.

Стомахът на Мия се преобърна. Ако Карлота я изпревареше в състезанието на Паякоубийцата…

— Мислиш ли, че е разумно да носиш бележките на вечеря? — попита Осрик.

— А по-добре ли е да ги оставя в стаята си, за да ги задигне госпожица Сръчнопръста?

Карлота хвърли закачлива усмивка на Аш. Момичето беше натрупало десетки точки в играта на Мишелов, задигайки предмети и дребни скъпоценности от другите чираци. Мия знаеше, че в това няма нищо лично, но когато можеше, гледаше да стои по-далеч от Аш. Дори Осрик сядаше на удивително голямо разстояние от нея на вечеря.

— Сръчнопръста? — възрази Аш. — Пак ли си надничала през ключалката ми? Аз съм млада, това е съвсем естествено.

— Ла-ла-ла — запя Осрик и запуши ушите си.

— Както казах — Карлота се обърна пак към Мия, — по-сигурно е да ги държа бли…

— Внимавай!

Ръката, която вървеше между масите, залитна и с ругатня се стовари върху Карлота и Мия, а пълният поднос падна с трясък. Полупълната кана и мръсните чинии се счупиха в масата и опръскаха чираците с огризки и вино. Карлота изруга, грабна бележките си, но те бяха се намокрили от разлетия алкохол и мастилото потече и се размаза. Тя се отдръпна от ужасения прислужник, полуподгизнала, стиснала в ръка смачканите мокри страници. И докато ръката й искаше прошка, тя се изправи и изгледа кръвнишки високия айтриянец, който беше блъснал прислужника в масата и предизвикал изсипването на подноса.

Диамо.

— Ужасно съжалявам — рече той и помогна на ръката да стане. — Аз съм виновен.

— Ах, ти, мерзавецо — изсъска Карлота, а бележките капеха от юмрука й. — Нарочно го направи!

— Случайност, мидоня, уверявам те.

— Записките ми са подгизнали!

— Дано не са били важни.

Мия чу приглушен смях и се обърна. Джесъмин наблюдаваше случващото се с широка усмивка. Карлота също чу присмеха й и я изгледа мрачно, а тя вдигна чашата си за наздравица.

— Не вярвам да си толкова глупава да носиш бумагите по отрови на масата, нали?

Мия хвана момичето за ръка:

— Лоти, не…

Ала нищо не можеше да я спре. Карлота извади дълга, тънка кама от ръкава си, хвърли я на пода и прелетя през масата. Удари Джесъмин в гърдите и двете паднаха назад във вихър от крайници, ругатни и счупена посуда. Карлота стовари яростен ляв удар върху челюстта на Джесъмин, друг — по носа й. Мокрото хрущене накара Мия да се отдръпне.

Добре че хрущялите не затрудняват Мариел, както костите…

Нямаше Шахиди, нямаше кой да спре сбиването. Изглежда, Диамо стигна до същото заключение като Мия и се намеси в свадата. Мия и Аш се присъединиха към него и разтърваха Карлота и Джесъмин. Лоти риташе, плюеше и проклинаше така злостно, че и най-закоравелият моряк би се отказал от играта, за да стане железен свещеник. А Джесъмин виеше с разкривено лице, от счупения й нос шуртеше кръв и обливаше устните и брадичката й. Тя взе да дращи с нокти във въздуха и да подскача в ръцете на Диамо, без да отделя очи от Карлота.

— Мъртва си, кучко! — изрева тя. — Чу ли ме? Мъртва!

— Пусни я! — викна Карлота на Диамо. — Пусни я!

— Ще те накарам да изядеш собственото си сърце! Ще те…

— ДОСТАТЪЧНО!

Викът накара разбунената група чираци да застине и всички очи се извърнаха. Мия видя брата на Аш Осрик да стои върху масата с гневни петна по бузите.

— Какво, в името на Гърлото, ви става на вас двете? Ние сме ученици на Ния, не проклети браави! Намираме се в дома на Богиня. Покажете малко уважение!

Тирадата му потуши яростта на Карлота. Мия и Аш бавно отпуснаха ръцете й. Бесът на Джесъмин се охлади и Диамо я освободи. С един последен отровен поглед тя изтри кръвта от брадичката си, седна на масата и продължи да се храни, все едно нищо не се е случило. Студена и твърда като буре с лед.

Мия и Аш помогнаха на Карлота да събере разпилените си бележки. Трите бяха коленичили над останките и Карлота се мъчеше да внесе ред в страниците. Работата й бе станала на каша, на места писаното бе напълно заличено. Раменете й бяха отпуснати, в очите й гореше гняв. Седмици старание, унищожено за миг. Мия изпита съжаление. Карлота имаше ум бръснач и беше интересна компания. Най-близката приятелка след Аш между тези стени.

Мия стисна ръката й. Диамо ги наблюдаваше.

— Пазя записките си в стаята — рече тя на Карлота. — Не съм толкова напреднала, но ще ти ги дам назаем, ако искаш.

— Аз ще се оправя. — Намусената й физиономия се разведри и тя се почука по челото. — Всичко е тук. Ще поискам разрешение от Паякоубийцата да работя до късно в залата. Ще успея да наваксам, ако спя по-малко. Благодаря ти за предложението, но все пак ще сритам задника ти, Корвере.

— Внимавай, Лоти — предупреди я Аш. — Има хора, дето искат да сритат още по-силно твоя.

Карлота погледна през рамо Джесъмин. Тя бършеше окървавения си нос и се държеше, сякаш това й се случваше през ден. Мия й призна — момиче от камък.

— Нека да опита — закани се Карлота. — Следващия път ще хвърля ножа си по нея.

— Тя също — предупреди Мия. — Повярвай.

Карлота огледа през рамо Осрик от глава до пети. След тирадата момчето бе седнало на мястото си и се мръщеше на неразборията от свадата.

— Знаеш ли, брат ти си го бива, когато се разгорещи, Аш.

— О, Черна майко, затваряй си устата, преди да съм повърнала.

— Не се майтапя. О, млъкнете, мои треперещи слабини.

Аш изду бузи, издаде тих звук, сякаш повръща. Карлота се усмихна доволно, отиде при Осрик и му заговори на ухо, като размаха тетрадката си. Той се усмихна, докосна ръката й. Мия изви вежди към Аш.

— Те са се сдушили. Преди няколко дни ги видях да учат заедно. А по Истини все ги слагат да работят в двойка.

Аш отново изду бузи и се престори, че повръща под масата.

Мия се засмя, но вътрешно бе все така повече от неспокойна. Посвещението наближаваше. Търканията растяха. Вадеха се ножове. Мисълта, че не всички ще станат остриета, витаеше във въздуха, а мисълта, че другите чираци са конкуренция, нажежаваше всеки миг. Така беше по-лесно да свикнат. Да живеят със смъртта. Да виждат как другарите им отпадат от пътя един по един. Всяка кончина втвърдяваше по малко сърцата им. Изпитанията на Църквата ставаха все по-опасни, отношението на Духовенството към живота на поверените им ученици — все по-пренебрежително и Мия знаеше, че е глупост да се тревожи за другиго освен за себе си.

Това е целта, предположи тя. Точно това искаха те. Какво бе казала Наев?

Това място дава много. Но взима още повече.

Изхвърли емпатията. Милостта. Къс по къс. Смърт по смърт.

И какво ще остане накрая?

Мия огледа Небесния олтар. Лицата. Кървавите петна. Сенките.

Остриета, осъзна тя.

Остриета.