Томас Енгер
Фантомна болка (94)

91

Светлина. Това светлина ли е?

Точки в далечината. Черни точки, които танцуват нагоре-надолу. Нещо иззвънява. Пулсиращ звук, който се приближава. Очите му се отварят. Да, това е светлина. Появява се нещо бяло. Постепенно всичко идва на фокус, но той не разпознава нищо. Къде се намира?

На тавана жужи вентилатор. Усеща движение до себе си. Опитва да се обърне натам, но това се оказва невъзможно. След малко вижда ярко, усмихнато лице, надвесено над него.

— Здравейте, Ивер. Радвам се, че се върнахте при нас.

Железните пръсти около врата му. Тежките юмруци, летящи към лицето му. Не е успял да избегне нито един от тях. По дяволите!

— Казвам се Мария.

— Здравей, Мария.

Гласът му звучи странно. Сякаш принадлежи на някой друг.

— Ще кажа на доктора, че сте буден, и той ще дойде да ви прегледа.

Тя се отдалечава от него.

— Чакайте — казва той с ръждясал глас.

Мария се връща. Хубаво лице. Красива усмивка. Все още не може да помръдне.

— Парализиран ли съм?

Топла усмивка.

— О, не. Няма опасност от това. Гипсиран сте и имате превръзки, които известно време ще затрудняват движенията ви. Но ще се оправите.

Ивер потъва обратно в матрака.

— От кога съм тук?

— От петък.

— А днес е?

— Днес е неделя.

Ивер кимва предпазливо. Помни права коса, сресана назад и мъж с набола брада. Мъж, който говори шведски. Ресторант „Якоб Олс“. Вечеря. Есемес. За Хенинг. Мария отново се отдалечава, но Ивер я вика обратно.

— Да?

— Можете ли да ми направите една услуга?

Хенинг тъкмо излиза от блока на Петер Холте, когато телефонът му иззвънява.

— Да? — пита той с надежда в гласа.

— Ивер е буден — казва Нора.

— Така ли? — възкликва Хенинг. — Това е страхотно. Има ли… има ли някакви дълготрайни поражения?

— Не мисля.

— Казал ли е нещо?

— Не много.

— Докторите казаха ли нещо за травмите му?

— Не, в момента пътувам за болницата. Но… той иска и ти да дойдеш.

Хенинг спира.

— Казал е това?

— Да. Ти си бил… първият човек, за когото е попитал.

Хенинг чува разочарованието в гласа й, но точно сега не му се занимава с това.

— Ок, тръгвам веднага — отговаря той.