Томас Енгер
Фантомна болка (10)

7

Хенинг зяпа през прозореца, чувствайки се притиснат от тишината в празния апартамент. Бялата фасада на отсрещната сграда е изцапана с кафяви ивици мръсотия. Погледът му се задържа върху богато украсените первази на прозорците. Но не се спуска по-надолу. Никога не поглежда по-надолу.

Вижда жена, която крачи наляво-надясно зад един прозорец без завеси. Тя говори по телефона и жестикулира разпалено. Хенинг се замисля за разговора си с Ерлинг Офус. Той е прав, разбира се. Непоклатимата му увереност, че пожарът е бил запален умишлено, издава най-вече неговото отчаяние. Но трябва да има нещо, което може да разследва. Но какво?

Може би търси някакво друго обяснение, защото не иска да признае истината. И дори да успее да докаже, че е било палеж, това няма да промени факта, че е могъл да спаси Юнас, ако кожата на лицето му не се е разтопила, запечатвайки очите му. Ако не се е подхлъзнал на перилото. Ако не е…

Мобилният му телефон, оставен на кухненската маса, започва да звъни и го кара да се обърне. В момента не му се говори с никого, но седемте букви на екрана събуждат любопитството му. Натиска зелената слушалка и доближава телефона до ухото си.

— Сега удобно ли е?

Гласът на Туре Пули звучи по-дълбок от предишния им разговор, но това може би се дължи на факта, че тогава Хенинг се е намирал на шумна улица в Грьонлан.

— Ъъъ… да, но…

— Единадесети септември две хиляди и седма.

Хенинг спира.

— Какво казахте?

— Знам какво се случи тогава.

Хенинг усеща как челото му пламва. Нещо остро се забива в стомаха му. Гърлото му се свива. Опитва се да преглътне, но не може.

— Загубили сте сина си — продължава Пули.

— Д… да — отговаря Хенинг с пресъхнало гърло. — Така е. Какво знаете за това?

— Значи вече сте готов да ме изслушате? Не сте зает?

— Не, сега имам време да говоря с вас — отвръща той войнствено. — Какво искате? Защо споменавате сина ми?

— Имам история за вас.

— Така казахте и предишния път. Какво общо има това със сина ми?

Хенинг не осъзнава, че стои на пръсти.

— Нищо. Поне не пряко.

— Какво имате предвид? И стига с тези недомлъвки, Пули. Започвам да се дразня…

— Знаете ли кой съм?

— Да, както ви казах по-рано. Защо питате?

— Значи може би знаете защо ви се обаждам.

Хенинг се замисля. Не помни да е чел нещо ново за Туре Пули, откакто се е върнал на работа в началото на лятото. Преди смъртта на Юнас бившият главорез постоянно е присъствал в новините, най-често сниман с широка усмивка на лице и в компанията на своята бляскава съпруга модел.

— Не — казва Хенинг.

Пули започва да се смее.

— Какво е толкова смешно?

— Извинявайте, просто…

Пули не довършва.

— Просто какво?

— Значи не знаете, че съм в затвора?

— Не.

— Ок. Предполагам, че сте имали други грижи през последните две години. Звъня ви, защото сте добър репортер. Добър сте в това да откривате неща.

— Знаете ли нещо за пожара в моя апартамент?

Следва дълго мълчание.

— Да — отговаря Пули накрая.

Хенинг има чувството, че краката му се наливат с олово. Дълбокият глас на Пули се забива в главата му като бургията на бормашина. Това е глас, на който просто трябва да вярваш. Тук няма място за шеги.

— Там ли сте, Юл?

— Какво знаете за пожара? — пита Хенинг, който не успява да скрие агресията в гласа си. — Вие ли сте отговорен за него?

— Не.

— Кой тогава?

— Преди да обсъдим този въпрос, искам да направите нещо за мен.

— Какво?

— Очевидно не знаете защо съм в затвора. Когато разберете, ще говорим отново.

Вбесен, Хенинг започва да крачи нагоре-надолу из стаята.

— Не можете да очаквате от мен просто да…

— Позволяват ми само двадесет минути телефонни разговори на седмица, Юл. Искам да се обадя и на Вероника.

— Какво знаете за пожара? — изкрещява Хенинг и спира пред пианото. — Какво искате от мен? Защо ми звъните?

Следва кратко мълчание. Хенинг не смее да диша.

— Защото искам да откриете кой ме е натопил — казва Туре Пули бавно. — Искам да откриете кой трябва да седи тук вместо мен. Ако направите това, ще ви кажа всичко, което искате да знаете за пожара във вашия апартамент.