Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хенинг Юл (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantomsmerte, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Томас Енгер

Заглавие: Фантомна болка

Преводач: Неда Димова-Бренстрьом

Издател: Персей

Година на издаване: 2014

ISBN: 9786191610518

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2111

История

  1. — Добавяне

11

— Може ли да играем на змията? Моля те, моля те, моооля те!

Торлайф Бренден чува гласа на дъщеря си от спалнята, докато вади чинии от кухненския шкаф. На масата има чаши и прибори, както и мезета, сирене, портокалов сок и мляко. Фурната е включена. На котлона кипи тенджера с вода и яйца, но звуците от спалнята заглушават дори сладкия глас на певицата Марит Ларшен, идващ от радиото „Тиволи“ на перваза на прозореца.

„Змията“, мисли си Торлайф с усмивка. Тази игра никога не писва на децата, въпреки че Елизабет я играе с тях от години. Първо с Пол, а после с Юлие. А сега и с двамата. Торлайф чува съскане и детски писъци, изпълнени както с удоволствие, така и със страх от това, че ще бъдат ухапани от ръката на майка им, провираща се под завивките. Играта обикновено завършва със сълзи, когато Юлие е ударена с коляно в корема или настъпана по ръката. Но следващия път сълзите вече са забравени.

Торлайф се навежда и вижда, че хлебните ролца са позлатели. Изключва фурната и ги изважда. Стомахът му къркори от глад. Яйцата са почти готови, така че той прекосява дневната и влиза в спалнята.

— Сссссссссссс!

Чува приглушено кикотене, което всеки момент ще се превърне в бурен смях.

— Закуската е почти готова — казва Торлайф точно когато змията напада и стаята се изпълва с радостни писъци и смях.

— Още малко! — моли се Пол.

— Яйцата ще изстинат.

— Още две минути! Моля те!

Торлайф се усмихва и клати глава, напразно опитвайки се да открие Елизабет в морето от чаршафи и възглавници.

— Ссссссс.

Стаята избухва в нови радостни писъци.

Марит Ларшен отдавна е спряла да пее, когато Торлайф започва да реже хлебните ролца на две и да ги реди в една кафява плетена кошничка.

— Помириши ръцете ми, тати. Измих ги.

Юлие изтичва в кухнята, покатерва се на стола си и протяга ръчички към него. Бузките й са влажни от сълзите, проляла заради играта. Той слага кошничката на масата и ги подушва.

— Какво добро момиче си.

Лицето й се разчупва в усмивка. Пол, седнал от другата страна на масата, го поглежда намусено.

— Никога не казваш на мен, че съм добро момче, когато измия ръцете си.

— Това е защото си на осем години, Пол. Отдавна знаеш как да миеш ръцете си. Между другото, тази сутрин изми ли ги?

Пол не отговаря, но нацупеното му изражение изчезва, заменено от палава усмивка.

— Марш веднага да ги измиеш.

Пол става и хуква към банята. Блъска се в Елизабет, която му прави път, след което влиза в кухнята.

— Не забравяй да се избършеш! — вика Торлайф след сина си. — И окачи кърпата както трябва, ако обичаш.

Поглежда към Елизабет. Очите й са все още подпухнали от съня, но лицето й засиява, когато вижда масата.

— О, колко прекрасно — казва тя и се усмихва. — Дори свещи.

Торлайф се усмихва в отговор.

— Какво искаш за пиене, Юлие? — пита дъщеря си той.

Пол дотичва обратно и сяда. От ръцете му капе вода.

— Мляко, моля.

Торлайф взима една чаша и накланя млякото към нея, но Юлие го спира в последния момент:

— Не, сок — казва тя. — Искам сок.

— Сигурна ли си?

Тя кимва отривисто. Пол се надвесва над масата и си взима половин хлебно ролце, след което грабва ножа и опитва да отреже върха на яйцето си.

Кой свари яйцата?

— Тати — отговаря Юлие.

Пол изстенва.

— Мама ги вари по-добре.

— Така е — съгласява се Торлайф. — Мама прави всичко по-добре.

— Не е по-добра в забелязването на сърни — посочва Юлие.

— Не, не съм по-добра в забелязването на сърни — признава Елизабет. — Веднъж видяхме двадесет и пет до шосето на връщане от Копенхаген. Двадесет и пет!

— Това вярно ли е?

— Напълно! Тати пръв ги видя.

— Това вярно ли е, тати?

Торлайф кимва и се усмихва гордо, след което отрязва върха на яйцето си.

— И не бяха само сърни. Имаше и крави, и овце.

— И вятърни мелници — намесва се Елизабет. Торлайф се усмихва и поръсва скалпираното си яйце със сол. Другите около масата също започват да се хранят, посягайки към ролца, масло, сирене, мармалад и мезета.

— И така — започва Торлайф. — Какво ще правим днес? Някакви предложения?

— Може ли да отидем на кино? — пита Пол.

— Искам да плувам — възразява Юлие.

— Плуваме цяло лято. Не може ли да отидем на кино? Отдавна не сме ходили! Хайде!

— Киното е скъпо — казва Елизабет. — Особено ако отидем всички.

— Мама е права — съгласява се Торлайф. — Какво искаш да правим днес, мамо?

— Прочетох във вестника, че ферма „Бугстад“ е отворена за посетители. Може би…

— Така ли? — писват децата в унисон. — Може ли да отидем там? Моля те, моля те, моля те!

Елизабет поглежда децата, след което се обръща към Торлайф.

— Наистина ли смяташ, че ходенето във ферма „Бугстад“ ще бъде по-евтино от киното? — пита той с усмивка.

— Не, но не бива да прекарваме целия ден на закрито. Времето е прекрасно.

— Искаме да отидем във фермата, тати. Моля те! Моля те!

Торлайф клати глава.

— Добре — предава се той и децата веднага започват да пискат и да подскачат от радост. — Но трябва да закусите добре. Чувате ли? Поне по едно хлебно ролце на човек. Ясно ли е?

— Да, тати!

Торлайф захапва своето ролце и поглежда към Елизабет, а след това към децата си. Неделя сутрин и всички са щастливи.

Животът е прекрасен.