Томас Енгер
Фантомна болка (101)

98

Хенинг сяда зад бюрото си и разтрива лицето си с ръце. Столът срещу неговия е празен. „Слава богу, че Ивер ще се оправи“ — мисли си той. Разбира се, Ивер е отговорен за собствените си действия, но все пак не би бил в болница, ако не е Хенинг.

Ченгетата знаят, че Туре Пули е бил убит и най-вероятно вече са поискали списък с неговите телефонни разговори от затвора, за да разберат с кого си е контактувал. Или може би не са го направили. Ако са сигурни, че Йорян Мьонес стои зад убийството, за какво им е този списък? Ще се интересуват повече от това с кого е разговарял Мьонес.

На връщане от офиса Хенинг се обажда на Кнут Улав Нордбьо от затвора „Осло“ и научава, че архивите с обаждания на затворниците се изтриват в случай на смърт или когато затворникът бъде освободен и това се случва в същия ден или на следващия. С други думи вече е твърде късно. Никога няма да може да види списъка. Полицаите биха могли, но само със съдебна заповед.

Така че Хенинг звъни на Ньоклеби. Гласът й е уморен и отегчен и той решава да пропусне формалностите и да говори по същество. Освен това устоява на изкушението да я попита дали още смята, че Туре Пули е убил Юке Брулениус.

— Ще бъда кратък — започва той. — Що се отнася до Туре Пули, предполагам, че сте насочили всичките си усилия към залавянето на Йорян Мьонес? Или разследвате и други улики?

— Все още разследваме други улики.

Хенинг чака уточнение, но такова не идва.

— Можеш ли да ми кажеш нещо за тези улики?

— На този етап не — отговаря предпазливо тя.

— Имаш ли теория защо Туре Пули е бил убит?

— Без коментар.

Хенинг се колебае.

— Поискахте ли да видите списък с всички обаждания на Туре Пули, направени от затвора?

Ньоклеби не отговаря веднага. След това казва:

— Не мога да обсъждам специфични аспекти от разследването с теб, Хенинг.

Той въздъхва.

— Мисля, че ще бъде добра идея да проучите този списък.

— Да, съгласна съм.

Хенинг мълчи.

— Ами… това е всичко. А, да. Утре ще ходиш ли на погребението? — пита той.

— Още не сме решили.

— Разбирам. Е, аз ще ходя.

— Ок. Обади ми се, ако видиш нещо интересно, което според теб си заслужава да разследваме.

— Аз…

Хенинг млъква и се усмихва широко. И когато малко по-късно Ньоклеби затваря, без да се сбогува, усмивката му става още по-широка.