Томас Енгер
Фантомна болка (115)

112

Бругелан вдига краката си на дивана. Алиша е сложила пластмасов замък играчка на пода пред него и в момента Ода Марие се опитва да го унищожи. Няма достатъчно енергия, за да й направи забележка. Единственото, което иска в момента, е да затвори очи и да заспи.

Баща му винаги се е излягал на дивана след вечеря и не след дълго дневната се е огласяла от неговото дълбоко, носово хъркане. Бругелан си спомня колко много е искал баща му да си играе с него. Но той рядко е имал енергията за това. „Станал съм същият като него“ — мисли си Бругелан.

— Искаш ли кафе, скъпи? — чува той от кухнята.

— Не, благодаря.

Кукла, облечена в розово, прелита през стаята и пада на пода. Бругелан се мръщи на Ода Марие, но тя не му обръща внимание. Анита влиза в дневната и му прави знак да мръдне, за да може да седне до него на дивана. Бругелан се премества с няколко сантиметра наляво.

— Изглеждаш капнал — казва тя и слага топла ръка на челото му.

— Просто съм изморен — отговаря той и се прозява.

Тя се усмихва.

— Позволено ти е да кажеш, че си изтощен.

Бругелан поглежда към тънката й, нежна шия. Протяга ръка и я гали по меката, гладка буза.

— Според мен трябва да си вземеш два дни отпуска — казва тя. — Не е здравословно да работиш толкова много.

— Не мога — отговаря той.

— Разбира се, че можеш.

— В момента разследваме важен…

Прекъсва го мобилният му телефон, оставен на масичката. Анита го поглежда неодобрително. Бругелан свива рамене.

— Би ли ми го подала? — пита той.

Тя неохотно му подава телефона. Непознат номер. Може да е участъка. „Може и да е някой нахален журналист“ — мисли си той, но няма желание да продължава този разговор с Анита, затова вдига.

— Бярне Бругелан? — пита напрегнат женски глас.

— Същият.

— Казвам се Нора Клеметсен. Разговаряли сме няколко пъти.

Бругелан се замисля. Името му звучи познато.

— Работя за „Афтенпостен“ — започва тя.

Той понечва да я прекъсне, но тя го изпреварва.

— Но не ви се обаждам в ролята си на журналист. Аз съм бившата съпруга на Хенинг Юл. И ви се обаждам, защото… защото съм разтревожена за него.

— Така ли? — пита Бругелан и се изправя.

— По-рано днес говорихме по телефона, но той изведнъж млъкна. Няколко пъти се опитах да се свържа с него, но без успех. В момента съм пред апартамента му, но колкото и да звъня, той не идва да ми отвори. Не знам дали не е паднал. Всичко може да му се е случило. Вие чувал ли сте се с него?

Бругелан клати глава.

— Не.

— Точно преди да спре да говори, той ми каза, че ви чака да предприемете нещо, защото открил кой е извършителят.

— Казал е това?!

— Да.

— А сега не можете да се свържете с него?

— Точно така.

Бругелан започва да крачи неспокойно из стаята.

— Добре — казва той. — Ще ви позвъня след малко.

Прекъсва връзката и отваря списъка с приети обаждания. С периферното си зрение вижда, че Анита го гледа. Отваря есемеса от Юл, но той е просто напомняне да провери гласовата си поща. Бругелан набира номера и нетърпеливо изчаква сигнала. След това чува развълнувания глас на Юл. Докато опитва да сложи обувките си, все още държейки телефона в ръка, той чува заключението на Юл.

— По дяволите! — казва Бругелан и хуква през глава.

На път за апартамента на Хенинг в Грюнерльока, Бругелан звъни на Йерстад, за да му каже какво се е случило. След това се обажда на Фредрик Станг и му нарежда да се свърже с някого от „Сила & респект“, който знае къде може да бъде намерена Гюнхилд Дукен, ако не си е вкъщи. Опитва се да звънне и на Юл, но се включва гласовата му поща. Бругелан не си спомня това да се е случвало преди.

Двадесет минути след обаждането на Нора Клеметсен, Бругелан паркира пред „Сайлдуксгатен“ №5.

— Чухте ли се с него? — пита Нора.

— Не.

Бругелан звъни на звънеца на Юл, но никой не отваря. Пробва другите звънци. Няколко човека отговарят. Инспекторът се представя. След малко вратата избръмчава, той я отваря и влиза в коридор, който смърди на котки и боклук. Изведнъж забелязва, че Нора изостава.

— Какво има? — пита я той. Тя е пребледняла като призрак и се оглежда с разширени от ужас очи. — Какво става?

Бругелан трябва да се върне назад и да се приближи до нея, преди Нора да реагира.

— Това е мястото, където… се случи — казва тя.

— Кое?

— Юнас — отговаря Нора и забива поглед в земята. — Там.

Тя сочи, но без да вдига глава. Бругелан проследява пръста й и вижда три греди, заковани една за друга, оформяйки футболна врата без мрежа. До вратата има пързалка и пясъчник. Погледът на Бругелан спира на плочника зад пързалката, който се намира точно под балконите.

Отново се обръща към Нора. Понечва да я попита защо, по дяволите, Хенинг продължава да живее тук след смъртта на сина им, но после решава, че тя едва ли знае отговора на този въпрос. А в момента нямат време за това.

— Идвам — казва немощно тя.

Бругелан се приближава до входната врата и натиска всички копчета на интеркома. След малко вратата избръмчава и той влиза. Изкачва стъпалата през две. Нора се опитва да не изостава. Входната врата се затръшва след нея. Врати на апартаменти се отварят и любопитни лица надничат към него, но Бругелан не им обръща внимание. Стига втория етаж и чука на вратата на Хенинг, но никой не отваря. Хваща дръжката. Заключено. Отново звъни на мобилния телефон на Хенинг. Нора изкачва последните няколко стъпала. Той вдига пръст пред устните си. Тя спира.

Никакъв звук.

— Проклятие — промърморва Бругелан и прекъсва връзката. — Случайно да имаш ключ?

— Аз?

Той се оглежда, чудейки се какво да предприеме. Изведнъж вади телефона си и набира друг номер. Нора го поглежда въпросително.

— Тук е детектив инспектор Бярне Бругелан от отдел „Тежки престъпления“. Намирам се на улица „Сайлдуксгатен“ № 5 в Грюнерльока. Имам нужда от помощ за отварянето на една врата. Спешно.