Томас Енгер
Фантомна болка (102)

99

Светлината, процеждаща се през прозорците на църква „Солванг“, хвърля студен, син блясък върху пода. „Подхожда си с цвета на столовете“ — мисли си Хенинг, застанал на прага на правоъгълната зала. Белият, украсен с цветя ковчег на Туре Пули е по средата, точно пред амвона. Златни букви, извезани върху дълги бели ленти, изразяват мъката на опечалените.

Хенинг знае, че би трябвало да влезе вътре и да наблюдава церемонията отблизо, но не смее. След това се смесва с опечалените на гроба. Отчасти защото иска да види как ще се държат приятелите на Пули, но и защото Хайди Шус го е помолила да направи няколко снимки. Така че той вади апарата си и започва да снима, но от дискретно разстояние, без да се приближава твърде много. Прави няколко много добри снимки на огромните, мускулести мъже, опитващи се да сподавят сълзите си. Петер Холте прокарва ръка през обръсната си глава и въздъхва тежко. Дрехите му изглеждат така, сякаш всеки момент ще се разпорят. Гайр Грьонинген е пуснал дългата си коса да пада пред очите му. Раменете му са увиснали. Очите на Кент Хари Хансен също са влажни. Слънчевата светлина кара бялата му коса да изглежда като запалена факла.

Опечалените продължават да прииждат и Хенинг прави няколко групови снимки. Мъж, когото познава отнякъде, се приближава до останалите. Мускули издуват ръкавите на черното му сако. Обувките му хрущят по чакъла. Изглежда готов да избухне всеки момент.

Изведнъж Петер Холте разбутва множеството и се насочва към новопристигналия, който прави крачка назад. Холте забива обвинителен пръст в гърдите на мъжа. Хенинг веднага вдига апарата и започва да снима.

— Как смееш да си показваш лицето тук? — изсъсква Холте.

— Туре беше и мой приятел, глупако — отговаря мъжът.

Гайр Грьонинген и Кент Хари Хансен се намесват. Грьонинген прегръща Холте през гърдите, но последният не се успокоява.

— Не тук — казва му Грьонинген. — Не на погребението на Туре. Покажи малко уважение.

Хансен се изпречва на пътя на новопристигналия, който също се е намръщил като буреносен облак. Мъжът оправя сакото си, без да изпуска Холте от поглед. След малко Холте спира да се съпротивлява.

След няколко минути тълпата отново се успокоява. Хенинг безуспешно се опитва да открие лицето на мъжа, предизвикал вълнението, но тълпата е твърде гъста. Вместо това прави няколко снимки на Грьонинген, който стои близо до Холте, извисяващ се поне една глава над него. Наблизо Вероника Нансен е прегърнала възрастен мъж, който има същите очи и уста. Мъжкараната от рецепцията на „Сила & респект“ също е тук. Всички са тук. Най-накрая Хенинг забелязва мъжа, предизвикал гнева на Холте. Главата му е сведена. „Къде съм го виждал преди?“ — чуди се той.

След малко първата шепа пръст пада върху ковчега на Пули. Хенинг се скрива зад апарата си и прави още няколко снимки. Вижда как Холте прошепва нещо в ухото на Грьонинген, след което свива юмруци, готов да пребие някого.

Пред Вероника Нансен се оформя дълга опашка. Тя се ръкува с всички, дошли да почетат паметта на съпруга й. Хенинг се нарежда на опашката и вижда как Нансен става все по-изтощена, колкото повече се приближава.

Но въпреки това продължава да стиска ръце, с тъжна, но смела усмивка. Когато идва ред на Хенинг, той спира точно пред нея.

— Моите съболезнования — казва той и протяга ръка. Нансен я поема и го придърпва напред, сякаш вече е на автопилот.

— Благодаря ви, че дойдохте.

— Как сте? — пита Хенинг.

Нансен свива рамене.

— Странно е — казва тя и подсмърква. — Имам чувството, че съм загубила част от себе си. — Говори бавно, без да гледа към него. — Част от мен липсва, но в същото време тази част ме боли. Знаете ли какво имам предвид?

Хенинг я поглежда с очи, които се изпълват със сълзи. Никога не би предположил, че жена като Вероника Нансен може да изрази чувство, с което живее от почти две години.

— Призрачна болка — казва тихо той.

— Какво?

— Знам какво имате предвид.

— Да, разбира се, че знаете — казва тя и клати глава. — Извинявайте.

Възрастният мъж, който най-вероятно е бащата на Нансен, се приближава и кимва на Хенинг.

— По-късно има среща на приятелите на Туре — казва тя, когато тримата тръгват заедно. — Бих се радвала, ако дойдете.

— Много мило от ваша страна, Вероника, но не съм сигурен, че мога да бъда наречен приятел на Туре. И присъствието ми най-вероятно ще подразни някои хора. Едва ли ще бъда добре дошъл.

— Да — отговаря Нансен. — Петер.

Тя поклаща примирено глава.

— Кой беше другият мъж? — пита Хенинг, когато стигат паркинга.

— Това беше Роберт — отговаря тя. — Роберт ван Дерксен.