Томас Енгер
Фантомна болка (8)

5

Гърбът на Хенинг е мокър от пот, когато спира пред „Кафе Кон Бар“. От другата страна на улицата се намира паркът „Ватерландс“, който е като бял дроб, разположен между хотел „Осло Плаза“ и главния път до Грьонлан. Калдъръменият тротоар пред кафенето представлява река от забързани минувачи. Движението по улицата е шумно и натоварено.

Хенинг сваля опърпаното си яке и открива свободна масичка. Ако Ерлинг Офус не е настоял да се срещнат в центъра, за предпочитане близо до старата му работа, Хенинг никога не би избрал да седне на място, около което се стичат хора.

Интервюирал е Офус много пъти, но двамата никога не са се срещали лице в лице. Когато Офус се появява на местопрестъплението, пламъците обикновено вече са потушени и журналистите са се разотишли, за да пишат статиите си. Хенинг се е изненадал, когато Офус се съгласява да се срещне с него в събота, вместо да се наслаждава на своята почивка в Лайрсунд.

Не след дълго Хенинг вижда Офус от другата страна на улицата. Пенсионираният следовател на пожари мъдро изчаква светофарът да светне зелено, преди да пресече. Хенинг се изправя, прави няколко крачки към Офус и протяга ръка. Високият, достолепен мъж в бяла риза с къси ръкави и тъмносини панталони се усмихва и стиска ръката на Хенинг.

— Здравей — казва той. — Благодаря ти за това, че дойде.

— Не, аз ти благодаря — отговаря Офус. — Жена ми искаше да прекарам целия ден на четири крака в градината, а ти ми даде добро извинение да дойда в центъра и да се видя с един-двама колеги по-късно. Ако са на работа, разбира се.

Офус се усмихва и пуска ръката на Хенинг. Посочва стола от другата страна на масата и двамата сядат.

Офус изглежда така, сякаш току-що се е върнал от планински преход — но не изморен, а изпълнен с още повече енергия. Кожата на лицето му е свежа и гладко избръсната, с приятен летен загар. Бръчките по челото му са дълбоки, но му придават допълнителен чар. Има бенка на лявата буза.

Сервитьор с рошава коса и торбички под очите се приближава до масата им.

— Искаш ли нещо за пиене? — пита Хенинг своя гост.

— Една чаша кафе ще ми се отрази добре.

— Две кафета — казва Хенинг на сервитьора, който безмълвно им обръща гръб и се отдалечава. Хенинг вдига новия си мобилен телефон. — Имаш ли нещо против да запиша този разговор?

— Не, разбира се.

Хенинг натиска червеното копче в центъра на екрана и проверява дали телефонът вече записва.

— Както ти обясних по телефона — започва той, — работя върху един случай.

— Да, каза ми.

Хенинг понечва да зададе първия си въпрос, но точно тогава телефонът му иззвънява.

— Извинявай, трябва да…

— Няма нищо — отвръща Офус и вдига ръце. Хенинг поглежда номера. „Непознат“. Пренебрегва обаждането.

— Да опитаме отново — казва той с усмивка. — И така. Работил си като следовател, разследващ пожари целия си живот, нали?

— Точно така — отговаря гордо Офус. — Предполагам, че съм разследвал повече случаи от всеки друг в Норвегия. Застрахователните компании искаха да ме наемат, след като се пенсионирах, но когато реших, че е време да приключа, аз исках да приключа напълно — въпреки че напоследък започвам да съжалявам за това решение.

— Твърде много градинарска работа?

Офус кимва и се усмихва, след което поема дрънкащата чаша и чинийка от сънливия сервитьор.

— Коя е най-честата причина за пожар в жилище?

— Непредпазливост — отговаря Офус и отпива жадно от кафето си. — Един от всеки четири пожара е причинен от свещ, кибритена клечка или цигара. Освен това хората се отнасят твърде непредпазливо с пепелта. Не осъзнават, че нещо може да тлее дълго след като пламъците са изгаснали. Има хора, които си играят със запалки и фойерверки и други подобни неща.

Офус вдига ръце.

— Много пожари са причинени от хора, които забравят чайник на котлона или ястие във фурната. Други пък слагат дрехи върху радиатора. В днешно време във всеки дом има десетки електрически устройства с различно качество. Около двадесет процента от всички пожари са причинени от неизправни електрически устройства.

Хенинг се обляга на масата.

— Ами палежи?

— Около десет процента от пожарите са умишлени. Освен това причините за двадесет процента от всички пожари са неизяснени. Има и пожари, причинени от светкавици и от хора, които се самозапалват.

Хенинг бързо записва нещо в бележника пред себе си.

— Трудно ли е един пожар да бъде разследван?

— Да, много е трудно. В повечето случаи самият пожар премахва всички улики. Дори най-опитният следовател постоянно се учи от грешките си.

— Полицията трябва да разследва всички пожари по закон, нали?

— Точно така.

Мобилният телефон на Хенинг отново иззвънява. „Непознат номер“ се опитва да се свърже с него за втори път, но Хенинг го пренебрегва.

— Как правят това?

— Моля?

— Как полицаите разследват един пожар?

— Чувал ли сте за правилото на четирите „П“-та?

— Не, какво е това?

Офус се усмихва и рецитира:

— Проучване, Преценка, Подбор и Прилагане на закона.

Хенинг се усмихва.

— Колко време ти отне да измислиш това?

— Седмици. Не. Месеци! — отговаря Офус и пак се усмихва, след което отпива от кафето си. Хенинг поглежда бележките си.

— Значи приблизително десет процента от всички пожари са палежи?

— Около десет процента, да.

Хенинг кимва, чувствайки как белезите му парят, сякаш пламъците все още го ближат. Бавно вдига глава и поглежда Офус.

— Апартаментът ми изгоря преди две години — казва той и отново свежда глава. — Синът ми почина.

— О, колко ужасно.

— Тогава получих тези белези — Хенинг посочва лицето си. — Трябваше да скоча през стена от огън, за да достигна сина си, но…

Не успява да довърши изречението. Никога не успява.

— Мисля, че огънят е бил причинен умишлено.

— Защо мислиш така? — пита Офус и без стеснение отпива от кафето си. Хенинг трепва. Той много добре знае, че няма доказателства.

— Всъщност не знам. Наречи го предчувствие, интуиция или нещо такова. Освен това…

Хенинг млъква, защото знае, че няма смисъл да разказва сънищата си на човек като Офус, нито да му описва нещата, които вижда в тях. Поклаща глава.

— Просто така смятам.

Офус кимва и отпива от кафето си.

— Кога се случи?

— Единадесети септември две хиляди и седма.

— Това е след като се пенсионирах, за съжаление.

Хенинг го поглежда обезсърчено, след което свежда глава.

— Какво каза полицията? Предполагам, че са разследвали пожара?

Офус го поглежда над ръба на чашата си и присвива очи.

— Да — отговаря Хенинг. — И заключиха, че причините за пожара са неизяснени.

— Но ти вярваш, че е било умишлен палеж?

Хенинг се опитва да застане малко по-изправено на стола, но раменете му веднага увисват.

— Нямам представа как е било направено — признава.

Офус най-накрая отпива от кафето и оставя чашата на масата.

— Какво се казва в полицейския доклад?

— Аз самият не съм го чел, но разбрах, че според тях пожарът най-вероятно е започнал в коридора.

— По това време ти вкъщи ли си бил?

— Да.

— Някакви следи от влизане с взлом?

— Доколкото знам — не.

— Вратата била ли е заключена?

— Не си спомням. Нямам никакви спомени от дните и седмиците преди пожара. Но според мен е била заключена. Имам навика да заключвам вратата дори когато съм си вкъщи през деня, но не си спомням дали я заключих онази вечер.

— Нямаше ли димни детектори?

Ритъмът от въпроси на Офус и отговори на Хенинг се разпада.

— Имаше един димен детектор — казва Хенинг и свежда гузно глава, — но батерията бе свършила и аз… — той иска да погледне Офус в очите, но просто не може.

— И полицаите не са открили отпечатъци от обувки или пръсти? Никакви други доказателства? ДНК?

Хенинг клати глава.

— Но въпреки това ти вярваш, че някой е запалил пожар в апартамента ти?

— Да.

Офус се обляга назад в стола си. В този момент мобилният телефон на Хенинг иззвънява за трети път. Той поглежда раздразнено към екрана. „Непознат номер“.

— Извинявай, аз…

— Не се притеснявай, приеми обаждането. Не бързам.

— Нямаш нищо против? Сигурен ли…

— Да, напълно. Нямам нищо против.

— Благодаря ти.

Хенинг махва с ръка, без да знае защо. Офус кимва съчувствено. Хенинг натиска зелената слушалка.

— Хенинг Юл?

— Да?

— Журналистът Хенинг Юл?

— Аз съм, да. Кой се обажда?

— Казвам се Туре Пули.

— Здравейте.

— Помните ли ме?

— Знам кой сте. За какво става въпрос?

Пули не отговаря. Хенинг облизва устните си и пръв нарушава мълчанието:

— Защо ми се обаждате? — пита той.

— Имам история за вас — отговаря Пули.

— Каква история?

— Не мога да ви кажа по телефона.

— Добре. Бих искал да говоря с вас, но в момента съм зает. Какво ще кажете да ми се обадите по-късно? За предпочитане през работното време?

— Не мога…

— Супер — прекъсва го Хенинг. — Много ви благодаря.

Той затваря и се усмихва на Офус, който гледа към натовареното кръстовище. Хенинг издишва шумно.

— Много се извинявам — казва той.

— Да се върнем на нашия разговор — отвръща Офус с усмивка. — Ще бъда напълно откровен с теб. Ако полицейското разследване боксува от две години, не виждам какво друго може да се направи. Изключено е да бъдат намерени нови доказателства. Предполагам, че апартаментът е бил разрушен или ремонтиран след пожара?

— Да. Сега там живеят други хора.

— Значи нови доказателства няма как да бъдат открити. Освен това има много начини един апартамент да бъде запален, без това да може да бъде доказано. За съжаление.

Хенинг кимва безмълвно. Известно време двамата се гледат, след което Хенинг извръща поглед. Той знае, че трябва да открие човека или хората, запалили апартамента му и да ги накара да си признаят. Това е единственото нещо, което може да му даде покой.

Очите му се насочват към кръстовището.

— Значи мислиш, че някой се е опитал да те убие? — пита изведнъж Офус.

— Да.

— Защо?

— Точно това е въпросът. Нямам представа. Дори не знам откъде да започна.

— И това се е случило преди две години?

— Горе-долу.

Офус поглежда Хенинг право в очите.

— Не мислиш ли, че щяха да направят повторен опит?

— Какво имаш предвид?

— Оттогава някой опитвал ли се е да те убие?

— Не съм забелязал.

Офус повдига вежди, но не казва нищо. Въпреки това Хенинг прекрасно знае какво си мисли той: „Иска ти се да е било палеж, нали? За да обвиниш някой друг, а не себе си.“

Известно време двамата слушат рева на колите, минаващи по улицата. Накрая Офус казва:

— Не мисля, че мога да ти помогна с нещо.

— Точно от това се опасявах — казва тихо Хенинг.

— Спомена, че не си чел полицейския доклад. Може би там има нещо, което ще ти бъде от полза? Бих могъл да уредя да получиш копие от доклада, ако искаш.

— Не мисля, че това ще помогне… но… добре. Защо не?

— В полицията все още работят хора, които са ми задължени. Ще видя какво мога да направя.

— Много ти благодаря. За всичко.

Хенинг знае, че Офус го гледа, но не смее да вдигне глава и да срещне погледа му.

— Не искам да отнемам повече от времето ти, Офус — казва той, забил поглед в масата. — Благодаря ти много за това, че се съгласи да се срещнеш с мен.

— Няма нищо. Обади ми се, ако се сетиш още нещо.

Хенинг се усмихва и кимва. Стискат ръцете си, след което Офус става и се запътва към светофара, минавайки покрай мъж, облегнат на една варосана стена, пушещ тънка, ръчно навита цигара.