Томас Енгер
Фантомна болка (46)

43

Чувството преди болезнената контракция винаги е ужасно — когато тялото знае, че трябва да повърне, но се опитва да пребори неизбежното. А след това то се случва, въпреки всичко. Турлайф пада на колене и стомахът му се сгърчва, след което изпразва съдържанието си в тоалетната. Червата му са разтърсени от продължителни конвулсии, но от устата му не излиза нищо друго, освен слюнка. Той не поглежда надолу. Смрадта, която се надига от тоалетната чиния, е достатъчна. От очите му се стичат сълзи. Става и пуска сифона. Звукът на течаща вода отеква в банята и вътре в главата му, където събужда хаотична смес от мисли и чувства. Турлайф едва се държи на краката си. Отива до мивката и пуска кранчето.

Спомня си какво е казал на Тури Палме вчера: „Тази сутрин повърнах“. Лъжа, която се е сбъднала по-малко от двадесет и четири часа по-късно. Ще може ли днес да отиде на работа?

Измива лицето си. Поглежда водата, която се стича по веждите и брадата му. „Не можеш да прегазиш човек — казва си той. — Не можеш да убиеш човешко същество“. Самата мисъл го кара отново да падне на колене пред клозета. Опитва се да пренебрегне противното чувство, но няма как да го направи. Вече е само въпрос на време. Той се навежда над тоалетната чиния и прегръща порцелана. Самата миризма е достатъчна, за да му се догади, но излиза само слюнка. Слюнка и слуз. Започва да плюе.

След малко се изправя и пак наплисква лицето си с вода. Поглежда часовника — 5:30. След четири часа и половина трябва да е на работа.

Трябва да се стегне.

Хенинг заспива към три часа сутринта и като никога не сънува Юнас. Няколко часа по-късно го събужда мобилният му телефон, но когато натиска зелената слушалка, връзката се разпада.

Изпива половин чаша топла кола и дръпва завесите. Отива в кухнята, излива останалото от снощи кафе в едно канче и го пъха в микровълновата. Докато чака кафето да се стопли, той поглежда касетите на кухненската маса. Шест от тях са маркирани с големи черни хиксове. Бележникът до тях е изпълнен със записки, но сърцето на Хенинг не забива по-бързо, докато ги гледа със сънени очи.

Микровълновата иззвънява. Хенинг вади канчето и внимателно сръбва от горещата течност. Сяда и слага слушалките на главата си. С бавни, все още сънени движения, той пъха седмата касета в магнетофона и я пуска. Чува собствения си глас. Скучни въпроси. Вяли отговори. „Знаете ли какъв е бил мотивът?“ Хенинг превърта напред, напред и пак напред. Отпива от кафето и пуска записа. „А после какво предприехте?“ Превърта още напред, спира, пуска касетата. Чува мъжки глас:

— … могат да ме убият.

Хенинг вдига глава. Превърта назад и пуска записа.

— … рискувам живота си, като говоря с вас. Ако ме открият, ще ме убият.

Хенинг отново спира касетата. Гласът принадлежи на Расмус Биелан. Влиза в интернет и си припомня неговата история.

Биелан е бил осъден за контрабанда на наркотици в началото на деветдесетте. Хенинг си спомня, че са му дали дълга присъда — седем или осем години. Когато го освободили, започнал работа като дърводелец, но без особен успех. Фирмата, която създал, „Биелан, Биг & Болиг“, просъществувала едва осемнадесет месеца.

Като много други хора, обявили банкрут през този период, Биелан решил да опита късмета си в Бразилия, или по-точно в Натал — перлата на Атлантическия океан и град с население от 800 000 души. През пролетта на 2006 г. във вестник „Дагенс Нерингслив“ се появила статия за това как градът се е превърнал в убежище за норвежки престъпници. Мръсни пари били използвани за построяването на луксозни вили, които после били продавани на норвежци, зажаднели за слънце и изкушени от добрите цени. Но те дори не подозирали, че вилите били построени от криминални банди, които, разбира се, не плащали никакви данъци в Норвегия. Дори членове на прочути мафиотски организации като „Б-гиенген“ и „Свенскелиген“ инвестирали парите си на пазара за недвижимо имущество в Натал.

През 2004 г. Расмус Биелан се оженил за бразилка. Тя отговаряла за привличането на инвеститори, а той се занимавал със строителството. Заедно започнали да изграждат малък квартал с жилищни сгради и натрупали достатъчно печалби, за да инвестират парите си. Но хората, които ръководели нещата в Натал, не искали да отстъпват дял от пазара си на Биелан и неговата фирма.

През есента на 2006 г. един от неговите бизнеспартньори бил намерен убит в покрайнините на едно рибарско селце, където Биелан и жена му смятали да построят нов квартал. Полицаите заключили, че мъжът, застрелян три пъти в главата и с портфейл, пълен с пари, е станал жертва на въоръжен грабеж. Биелан бил ужасен.

Статията, публикувана в „Дагенс Нерингслив“, довела до мащабна норвежко-бразилска полицейска акция, започнала на девети май 2007 г. и в която взели участие 230 полицаи. Операция „Немезис“ била най-мащабната полицейска акция в историята на провинция Рио Гранде до Норте. Претърсени били тридесет и три апартамента и помещения и били конфискувани пари и вещи на обща стойност 300 милиона крони. В същото време осемдесет полицаи извършили операция „Рай“ в Осло, нахлувайки в десетки помещения, свързани с пране на пари от Натал. В бразилския град били арестувани четиринадесет човека, а в Осло — единадесет. По-късно норвежкият отдел за финансови престъпления подвел седем души под отговорност.

Расмус Биелан и неговата съпруга не били сред арестуваните, въпреки че офисът на фирмата им бил обискиран. Това довело до подозрения, че Биелан бил доносник, а нахлуването на полицията в офиса на фирмата му било за заблуда на противника. Не след дълго била обявена цена за главата му и Биелан се покрил. Скоро из цяла Норвегия плъзнал странният слух, че един треторазреден норвежки строителен предприемач е мишена номер едно за няколко престъпни банди.

Точно тогава Хенинг научава от един свой източник, че Биелан е уредил сметките си със своите норвежки кредитори и се опитва да влезе в програмата за защита на свидетели, което се е отдавало на много малко хора от създаването й през 2004 г.

След няколко телефонни разговори Хенинг най-накрая се свързва с посредник, който се съгласява да помоли Биелан за интервю, но молбата е категорично отхвърлена. Хенинг на практика се е отказал, но после посредникът се свързва с него и му казва, че Биелан е размислил.

Един облачен ден през лятото на 2007 г. двамата се срещат в Хък Бич. Хенинг си спомня мъж, който се страхува от собствената си сянка и прави всичко възможно, за да изглежда невинен и несправедливо обвинен. На теория да говориш с най-търсения мъж в Норвегия е истински журналистически триумф, но Хенинг остава с лош вкус в устата — не защото вярва, че Биелан го лъже, а защото има чувството, че му позволява да го използва като говорител. Друго изискване на Биелан е Хенинг да не споменава молбата му да бъде включен в програмата за защита на свидетели, която онзи момент се обработва, защото това щяло да го направи да изглежда още по-виновен. Не може и да съобщи на читателите си, че Биелан възнамерява да остане в Норвегия. Хенинг си спомня заглавието на статията: „Не съм доносник!“.

„Може би това е отговорът“ — мисли си той. Може би хората, търсещи Биелан, са решили, че Хенинг знае къде се намира той заради интервюто. Но защо ще подпалват апартамента му?

Може би е имало предишни опити да се свържат с него, преди да се стигне до палежа. Може би не са искали да го убият, а просто да го накарат да стане по-услужлив. Независимо от мотивите им, всичко е било напразно. Хенинг дори не знае самоличността на посредника. Преговаряли са чрез анонимен имейл адрес.

Намира статията си в интернет. Чете я и заключва, че е доста добра. Направил е чудесна снимка на Биелан в гръб, с качулка, скриваща главата му и гледащ към фиорда Осло. Тайнствена и романтична снимка. В статията има много нова информация за читателите. Докато я чете, Хенинг си припомня мъжа, който е бил преди смъртта на Юнас. Чува глада в гласа си — глад за сензационни разкрития и истории. Разпознава чувството, но не защото възнамерява да напише статия за Юнас, а защото усеща, че е попаднал на нещо.

Търси по-скорошна информация за Биелан в интернет, но не открива абсолютно нищо. „Това сигурно означава, че са одобрили молбата му за нова самоличност“ — мисли си Хенинг. Или с други думи Расмус Биелан може да е навсякъде в Норвегия и просто няма как да го открие отново. А и не е сигурен, че това ще му помогне.

„Б-гиенген“ и „Свенскелиген“, мисли си Хенинг. Той знае, че в Осло не са останали много членове на „Свенскелиген“. А не може просто да почука на вратата на шефа на „Б-гиенген“ и да го попита дали е отговорен за палежа, довел до смъртта на шестгодишно момченце. Трябва да измисли някакъв друг начин да се добере до тях.

Но как?

Отговорът е очевиден, въпреки че не му е по вкуса.

Туре Пули.