Томас Енгер
Фантомна болка (72)

69

Въпреки че работният ден още не е свършил, Хенинг казва на шофьора да го закара вкъщи. Може би трябва да се обади на Хайди Шус… не. Тя знае, че работи по-добре от вкъщи.

Докато таксито подскача по дупките на кръстовище „Шус пас“, Хенинг си мисли за Юке Брулениус. Ами ако неговото убийство е свързано по някакъв начин със смъртта на Туре Пули? Дали някой от приятелския кръг на Пули има достатъчно средства, за да наеме човек като Фурио?

Ами Вероника Нансен? След смъртта на Пули тя ще наследи доста голяма сума пари. Но наистина ли е толкова хитра и безскрупулна? Хенинг не може да си я представи в ролята на вманиачен убиец. Освен това не вижда защо би убила Юке Брулениус и натопила съпруга си, освен ако няма някаква напълно неизвестна за него причина. Тогава кой друг може да е?

Нито един от хората, с които се е запознал до този момент, не притежава мотив за извършването на двете убийства. Което може би означава, че те не са свързани. Убийството на Юке и убийството на Туре.

Колата завива по „Сайлдюксгатен“.

— Оставете ме на светофара — казва Хенинг и посочва през прозореца. Шофьорът изключва брояча на кръстовището с „Марквайен“. Хенинг се подписва на касовата бележка, но толкова грозно, че самият той не може да разчете почерка си.

Асфалтът е горещ. Хенинг унило изритва едно камъче и се насочва към вратата. Каква статия може да напише за днешните си открития? Всъщност открил ли е нещо?

Хенинг понечва да отключи вратата, но нещо привлича погледа му — снимка на котка, залепена на стената до звънците. Под снимката пише: „Виждали ли сте Моне?“

„Не, не съм“ — казва си Хенинг и влиза вътре. Но Моне му дава една идея.

Турлайф е забравил колко тихи могат да бъдат планините. След като са се преместили в Осло, безконечният трафик се е превърнал в невидим член на тяхното семейство, въпреки че улицата, която са избрали, е сравнително тиха — като се изключи трамвай №13, минаващ наблизо, и линейките, и полицейските коли, профучаващи по „Бигдьой але“.

Единственото нещо, което нарушава планинската тишина, са поривите на вятъра. При различни обстоятелства Турлайф би приветствал промяната и би се насладил на това бягство от сивото ежедневие, губейки се във величествения пейзаж, който го заобикаля. И въпреки че му е трудно да мисли за нещо друго, освен бъркотията, в която се намира, той осъзнава колко приятно е да имаш местенце, където можеш да отидеш с цялото си семейство и да ловиш риба, да караш ски и да се топлиш пред огъня след дългия ден на открито.

Турлайф опитва да убие няколко часа с „Траурната мантия“ на Уни Линдел, но просто не може да вникне в смисъла на думите, а още по-малко да следи сюжета. Мислите му се реят безцелно. Но колкото и да мисли, не може да открие начин да се свърже с Елизабет, така че никой друг да не разбере.

Турлайф затваря очи и отново си спомня дългото пътуване с кола от детската градина на Юлие до Ларвик.

Дали мъжът с конската опашка се е издал по някакъв начин? Турлайф клати глава. Всеки път, когато го е питал нещо, той или не е отговарял, или е сменял темата. Не може да си спомни дали мъжът е говорил по мобилния си телефон или…

Турлайф отваря очи.

Мобилният телефон.

Мъжът е получил есемес и трябвало да свали ръкавицата си, за да натисне бутоните. Турлайф помни, че после той не си е сложил ръкавицата веднага, а е написал есемес в отговор. А след това? След това е хванал дръжката на вратата! Ръката му е останала там за съвсем кратко, но може би достатъчно, за да остави отпечатък.

Турлайф се изправя развълнувано. Не е много, но може да е достатъчно. Може би това е нещото, което ще му помогне да се събуди от този кошмар.