Томас Енгер
Фантомна болка (112)

109

Бярне Бругелан сяда в стола на полицейския участък и оставя чашата кафе на масата пред себе си. Ярка светлина струи през големите прозорци. Масажира лицето си, опитвайки се да пропъди умората. Последните няколко дни са изпълнени със събития. Туре Пули, Турлайф Бренден, Йорян Мьонес, Роберт ван Дерксен. Въпреки това не би трябвало да се чувства толкова изтощен. Все пак това му е работата. Така че каква е причината за тази умора? Да не би да остарява? Може би тялото му се опитва да му каже, че е време да намали скоростта?

„Не“ — казва си той. Никога няма да намали скоростта. Всичко или нищо. Ще дава всичко от себе си до деня, в който гушне чемшира.

Бругелан вади мобилния си телефон и в същия миг получава есемес от Анита.

„Здрасти, скъпи. Би ли купил вечерята тази вечер? Уда Марие ще се прибере вкъщи заедно с Алиша след детската градина. Купи нещо здравословно и вкусно. ххх.“

Бругелан бързо отговаря: „Добре“.

Вижда, че по време на разпита на Петер Холте са се натрупали седем неприети обаждания. Проверява списъка с номера. Репортери. Хенинг Юл, два пъти. Освен това е оставил съобщение на гласовата му поща.

Бругелан въздъхва и си припомня укора в гласа на Йерстад на последното заседание. Както винаги, става дума за изтичане на информация. И очите на Йерстад намекват, че той държи Бругелан отговорен, тъй като е споменал своя разговор с Юл на сутрешното заседание. Шефът им ги е предупредил да не говорят повече с пресата и ги е заплашил със сериозни последствия, ако пренебрегнат заповедта му.

Бругелан гледа името на Юл. След това поклаща глава и прибира телефона си. „Достатъчно за един ден“ — мисли си той.

Хенинг се опитва да се обади на Кент Хари Хансен на път за вкъщи, но никой не вдига. Докато върви, си мисли за ареста на Петер Холте и за трупащите се доказателства срещу него. Точно като Туре Пули. И точно като братовчед си, Холте настоява, че е невинен. „Историята се повтаря“ — мисли си Хенинг. Но ако наистина се окаже, че Холте е невинен, значи някой друг е имал причина да убие Роберт ван Дерксен. Каква причина? И защо Холте е трябвало да бъде натопен за убийството?

Хенинг се сеща нещо, което Ирене Отнес му е казала при последния им разговор. Обажда й се, за да я пита какво е имала предвид с думите, че Петер Холте не представлява предизвикателство за жените.

— Ами… защото е слабохарактерен — отговаря тя.

— Ясно, но какво точно означава това? Дай ми пример.

Хенинг запушва другото си ухо с пръст, за да заглуши поройния дъжд.

— Всички знаеха, че Гюнхилд го въртеше на малкия си пръст. Петер се превръщаше в послушно кученце в нейно присъствие.

— Гюнхилд ли каза?

— Гюнхилд Дукен. Бившата му приятелка. Според слуховете Петер още се опитва да си я върне — не че ще успее, разбира се. За негово добро е да не успее. Двамата изобщо не си подхождат.

Хенинг кимва, минавайки покрай обществената библиотека на улица „Торвалд Мейерсгате“.

— Винаги съм изпитвала съжаление към Петер — продължава тя. — Едва ли му е лесно.

— Какво имаш предвид?

— Ходил ли си в „Сила & респект“?

— Няколко пъти.

— Значи си виждал Гюнхилд — казва Отнес. — Работи на рецепцията. А Петер тренира там почти всеки ден.

„Намръщеното момиче“ — мисли си Хенинг и бърза да премине през кръстовището пред църква „Св. Павел“, преди да е станало червено.

— А когато тя не е на работа, Петер продължава да вижда неща, които му напомнят за нея.

— Какви неща? — пита той и спира пред магазин „Пробат“. На витрината е изложена бяла тениска със стара снимка на шведската певица Карола Хегквист. Надписът под щастливото й християнско лице гласи: „Страннико, защо се криеш от мен?“

— Гюнхилд проектира логото на фитнеса — казва Отнес.

— Логото на „Сила & респект“?

Хенинг опитва да си го представи, а мислите му препускат.

— Гюнхилд бе една от първите, на които Видар помогна, след като започна да работи с бивши наркомани. Тя бе стигнала дъното — кражби, наркотици и кой знае още какво. Видар й помогна да стъпи на краката си и я записа на уроци по графичен дизайн. Стана доста добра. И когато Видар реши да отвори „Сила & респект“, тя проектира логото.

— Ясно — казва Хенинг.

— Видар й осигури още няколко поръчки. Един стриптийз клуб в Майорстюа, например.

— Имаш предвид „Асгард“?

— От къде знаеш? Ходил ли си?

— Да. Но не е това, което си мислиш.

— Да, всички така казват. Но не трябва да бъда толкова сурова с Гюнхилд. Животът й не е бил никак лесен. И беше страшно разстроена, когато откри трупа на Видар онази сутрин.

Хенинг понечва да каже нещо, но вместо това продължава да зяпа тениските, изложени в магазина. Без да осъзнава какво прави, той отпуска ръце, включително тази, с която държи телефона. Няколко минути гледа през витрината на магазина, след което осъзнава, че досега не е разбирал нещо.

Но вече разбира.