Томас Енгер
Фантомна болка (104)

101

Хенинг не може да спре да мисли за случилото се на гробището. Защо Петер Холте реагира така, виждайки Роберт ван Дерксен? Да не би последният да е направил нещо на Пули?

Очевидното обяснение е, че ван Дерксен е отговорен за убийството на Юке Брулениус, но Холте едва ли би реагирал по този начин, ако всички приятели на Туре знаят това.

На връщане от погребението Хенинг се обажда на Гайр Грьонинген, но се включва гласовата му поща. Изпраща му есемес, но пак не получава отговор. Чак тогава Хенинг осъзнава причината — нали Грьонинген произнася словото за Туре на срещата на неговите най-близки приятели.

Хенинг маневрира между останалите коли в задръстването, чудейки се какво да предприеме. Изведнъж взема решение — да посети онзи човек, който засега се оказва най-благонадеждният източник по отношение на познаването на човешката природа. Този път заварва бившата приятелка на Видар Фиер точно когато тя излиза от къщата си.

— О, здравейте — казва Ирене Отнес. — Пак ли вие?

Хенинг няма време да отговори, защото тя му казва, че трябва да отиде до магазина.

— Ще може ли първо да ви задам няколко въпроса?

Отнес затваря входната врата и я заключва.

— Ако нямате нищо против да дойдете с мен до колата — отговаря предпазливо тя.

— Не ви видях на погребението днес — отбелязва Хенинг.

— И дойдохте тук само за да ме попитате защо?

— И да, и не.

— Мразя погребенията — отговаря Отнес, въпреки че не изглежда така, сякаш смъртта на Пули се е отразила на настроението й. — Разстройват ме. Освен това вчера говорих с Вероника по телефона и тя ми каза, че няма да има нищо против, ако не дойда.

— Знаете ли защо Петер Холте мрази Роберт ван Дерксен?

— О, да — усмихва се Отнес. — Мога да ви отговоря на този въпрос. Роберт открадна приятелката на Петер, докато той беше в затвора. Или по-скоро тя го заряза, струва ми се, и тръгна с Роберт. Което не е особено възпитано, не мислите ли?

Отнес слиза по стъпалата. Хенинг тръгва след нея. Ходилата му протестират, но той пренебрегва болката.

— Горкият Петер. Винаги го подиграват за малките крака.

— Какво имате предвид?

— Нали знаете — малки обувки, малък…

Тя сочи чатала си.

— Мислех, че това е мит? — казва Хенинг.

— Нямам представа. Не че приятелите му щяха да спрат да му се подиграват. Измъчват го по този въпрос от години, повярвайте ми.

— Туре Пули също ли?

— Не, не и Туре. Именно той каза на Петер, че приятелката му е започнала да му изневерява.

Хенинг се замисля.

— Докато двамата са били в затвора?

— Да. Според мен Туре е решил, че Петер има право да знае. Това бе едно от нещата, които харесвах в него. Беше почтен мъж… донякъде, предполагам. Разбрал за изневярата от Вероника при едно от нейните посещения и веднага казал на Петер. Двете с Вероника… ние си казваме всичко. — Тя се смее. — Стана ми мъчно за Петер. Никога не е имал успехи с нежния пол. Винаги е бил неудачник. Жените не остават за дълго с него. Може би защото обичаме предизвикателствата.

Отнес се усмихва и се обръща, когато стига колата си.

— Както и да е. Аз трябва да тръгвам.

— Ок. Беше ми приятно — казва Хенинг.

— И на мен.

„Представата ми за Петер Холте става все по-завършена“ — мисли си той, докато кара към центъра. Избухлив. Мутра. Комплексар. Мъж, който може би е завиждал на Гайр Грьонинген заради неговото близко приятелство с Туре. Дори гаджето му го е зарязало.

Въпросът е колко дълбоки са тези белези?