Томас Енгер
Фантомна болка (21)

18

Понеделник сутрин. Хенинг окача якето си на закачалката в офиса и поглежда към Ивер Гюнешен. Както винаги, лицето му носи белезите на това, което е правил предишната вечер. Големи торбички под очите. Небръснати бузи и брадичка, въпреки че на места има следи от бръснач. Дългата му коса се спуска над раменете като опърпан шал. Лактите на якето му от рипсено кадифе са протрити.

Хенинг бързо му кимва. Струва му се, че долавя аромата на крема за ръце на Нора. Проклет кокосов орех.

— Как мина уикендът? — пита Ивер, без да вдига глава.

— Добре.

Хенинг вижда кимването, но не чувства желание да му отвърне. Сяда, включва компютъра си, оставя мобилния си телефон на бюрото, маха една папка от клавиатурата и въвежда своето име и парола. Започват да пристигат други журналисти. Хенинг чува сънливи поздрави, бърборене, нечий смях. Няма представа как ще успее да се концентрира върху работата си днес.

Успя да поспи само около час, преди да стане време за работа. Освен това се е събудил с остро главоболие, което продължава да го измъчва. Все пак снощи е успял да направи няколко проучвания, които могат да се окажат много полезни днес. Въпросът е кога.

— Кафе?

Ивер става. Хенинг клати глава, въпреки че би убил за една чаша горещо кафе. Ивер го гледа няколко секунди, след което му обръща гръб и се нарежда на опашката. От време на време поглежда към отдел „Международни новини“, където седи Хенинг. Но всеки път, когато Хенинг вдига глава, Ивер извръща поглед.

Той си спомня как в седмиците след разплитането на случая с Хенриете Хагерюп, Ивер с охота приема поздравленията за добре свършена работа, но само ако Хенинг не е наблизо. Самодоволната му физиономия изчезва в негово присъствие. Тогава на лицето му се изписва някаква странна смесица от благодарност, вина и срам, защото Хенинг знае истината. Понякога лицето му изразява и други неща, като например раздразнение и дори омраза. Откакто Ивер се е върнал от своята отпуска, са разменили само няколко думи, но Хенинг има чувството, че във въздуха помежду им виси нещо неизказано.

— Орелът е в лошо настроение днес — казва Ивер, когато се връща.

— Кой?

— Хайди. Отби се по-рано.

— Ясно.

„Орелът — мисли си Хенинг. — Добър прякор“. Отваря няколко сайта.

— Готов ли си за сутрешната планьорка? — пита Ивер и сяда.

— Опитах всичко, госпожо Блум — шегува се Хенинг.

Ивер бързо натиска няколко копчета на мобилния си телефон, след което го оставя на бюрото. Известно време гледа в една точка, но изведнъж се обръща към Хенинг:

— Коя, по дяволите, е госпожа Блум?

Хенинг поглежда озадаченото лице на Ивер.

— Хората постоянно я споменават, а аз нямам представа коя е. Съмнявам се, че някой знае.

— Защо? Защото ти не знаеш?

— Не — отговаря Ивер засрамено. — Но в днешно време хората постоянно използват изрази, без да знаят какво означават те или откъде идват. „От трън, та на глог“, „Ни в клин, ни в ръкав“, „От кол и въже“, „От дъжд на вятър“. „Опитах всичко, госпожо Блум“. Това е изключително дразнещо.

Хенинг го поглежда, след което отговаря:

— Това е идиомен израз, който изразява въздържаност и резервираност.

— Да, разбирам това. Но коя е госпожа Блум?

Мълчание.

— „Опитах всичко, госпожа Блум“ е реплика от „Въртележката“ — казва неохотно Хенинг.

— Кое?

— Комедия от Алекс Бринкман. В текста няма госпожа Блум, но актьорът Пер Обел импровизирал репликата по време на репетициите и тя останала в пиесата.

Ивер сръбва от кафето си.

— И това е всичко, така ли? — пита той невярващо и върти чашата в ръката си.

— Зависи от гледната точка. Искаш ли да ти обясня останалите изрази?

Ивер зяпва Хенинг и го гледа дълго време, първоначално с изумление, но после осъзнава, че той не се шегува. Ивер поглежда часовника си.

— Нямаме време — казва той и става. — Орелът чака.