Томас Енгер
Фантомна болка (18)

15

Турлайф Бренден се събужда стреснато и се оглежда. Обграден е от светлина. Детски писъци влизат през отворения прозорец, гледащ към вътрешния двор, и влошават главоболието му.

Става и отива в кухнята. Пълни чаша със студена вода и я изпива на един дъх, след което изпръхтява доволно. В следващия миг вратата се отваря с трясък, сякаш самият Креймър от „Зайнфелд“^[1] нахлува в кухнята му. Но всъщност е Юлие, а Елизабет върви след нея.

— Здрасти, тати! Трябва да отида до тоалетната.

— Ок, миличка — усмихва се той и поглежда Елизабет. — Не забравяй да затвориш вратата.

— Ок — отговаря Юлие.

— А след това ще кажеш на тати какво научи току-що, нали? — вика Елизабет след дъщеря си.

— Да!

Елизабет се усмихва и го поглежда нежно.

— Здрасти — казва тя с глас, изпълнен с мекота и любов. — Добре ли подремна?

Турлайф клати глава и си налива втора чаша с вода.

— Изглеждаш отпочинал.

— Така ли? — пита той.

— Очите ти са подпухнали. Сякаш най-накрая си успял да се наспиш.

— Сигурно е алергична реакция.

— О, горкичкият. Не трябваше да идваш с нас в конюшнята. Взе ли си лекарството? По-добре ли се чувстваш?

— Малко по-добре.

Тя го гали по бузата и го поглежда така, сякаш е малко дете. След това сваля обувките си и ги изригва настрани. Турлайф чува как Юлие пее щастливо през открехнатата врата на банята.

— Ще поправиш ли алармата днес?

— Какво?

— Алармата против крадци. Трябва да извикаме някой да я погледне.

— А, да.

Турлайф си припомня, че когато са се върнали от ферма „Бугстад“, са заварили алармата повредена.

— Тати — изкрещява Юлие и влита в кухнята. — Знаеш ли какво?

— Не.

— Научих се да карам колело!

Тя го гледа с неподправено задоволство.

— Така ли?

Юлие кимва, преливаща от гордост.

— Искаш ли да видиш, тати? Искаш ли да ти покажа?

Турлайф поглежда Елизабет. Родителите на Юлие също преливат от гордост.

— Разбира се, че искам да ми покажеш, миличка. Изчакай само да си сложа обувките.