Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хенинг Юл (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantomsmerte, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Томас Енгер

Заглавие: Фантомна болка

Преводач: Неда Димова-Бренстрьом

Издател: Персей

Година на издаване: 2014

ISBN: 9786191610518

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2111

История

  1. — Добавяне

68

Йорян Мьонес едва сдържа смеха си. Всички хора, с които се разминава на път за централната гара, бързо извръщат поглед, когато той се преструва, че ги оглежда от главата до петите. Мьонес напълно разбира защо някой би искал да стане полицай. Да имаш силата да караш хората да се чувстват виновни, въпреки че не са направили нищо лошо. И то само заради някаква униформа. „Направо абсурдно“ — мисли си той.

Мьонес отива до касите, кимва на жената зад стъклото и й казва, че иска да говори с някой „висшестоящ“. Не рискува нищо, тъй като всички подобни места имат началник. Тя му казва име, което той не чува, но един дебел мъж зад нея става от стола си, грабва колана си и дръпва панталоните си нагоре. След това го поглежда през стъклото и неохотно се насочва към вратата.

— Инспектор Стиан Хенриксен — казва Мьонес и протяга ръка към мъжа, когато той излиза.

— Терие Еген. С какво мога да ви помогна?

— Издирваме този мъж — отговаря Мьонес и му показва снимката, принтирана от Флюрим Ахметай. — Заподозрян е в убийство и имаме причина да вярваме, че вчера е бил тук, някъде около един часа следобед. Смятаме, че е избягал от Осло с влак, потеглил по това време. Имаме нужда от списък с всички такива влакове.

— Сигурен съм, че ще можем да ви помогнем. Става дума за влакове, потеглили точно в един часа, така ли?

— Няколко минути преди и след един, ако е възможно. Да кажем между 12:50 и 13:10 часа.

— Ок.

Еген изчезва обратно в стъкления си офис. Мьонес чака. Мъжът се връща няколко минути по-късно, стискайки разпечатка. Мьонес я разглежда и кимва отривисто.

— Освен това ще имаме нужда от списък с имената на всички кондуктори, работили на тези влакове. Започвайки с влаковете, които отиват най-далече. Ще се свържа отново с вас, ако имам нужда от още имена.

— Ще се наложи да проведа няколко телефонни разговора, за да съставя този списък. Може да отнеме известно време.

— Ще изчакам.

Еген понечва да се върне в офиса, но изведнъж спира и се обръща.

— Тук има над петстотин камери — казва той и поглежда към тавана. — Няма как поне една да не го е записала.

Мьонес импровизира:

— Моите колеги се занимават с тази страна на нещата. Не е достатъчно да знаем на кой влак се е качил. Трябва да знаем и къде е слязъл. А кондукторите са единствените, които могат да ни отговорят на този въпрос.

Еген кимва.

— Извинявайте, не исках да…

— Няма нищо.

Мьонес се усмихва. Да се правиш на полицай е забавно.