Томас Енгер
Фантомна болка (57)

54

Чак след като влиза в хижата, Турлайф се чуди дали тя не е оборудвана с аларма против крадци. Но токът е спрян, а той не вижда електронно устройство, закачено за някоя от стените.

Отнема му известно време да открие кутията с бушоните, монтирана на една външна стена. За щастие, има вода, така че не му се налага да търси спирателния кран сред камъните и храсталаците по склона.

На връщане минава през мазето и взима една консерва агнешко с гарнитура от моркови и картофи. Стопля си ястието, въпреки че не е гладен. Месото е сочно и вкусно и силите му започват да се връщат. Но съвестта продължава да го гризе. Не иска да мисли за това какво преживява Елизабет в момента. Сигурно крачи неспокойно из дневната и разсеяно отговаря на въпросите на децата. Мисълта, че мъжът с конската опашка и неговите съучастници я наблюдават, още повече влошава настроението му.

След като се нахранва, Турлайф забелязва, че небето е започнало да потъмнява. Магазинът сигурно вече е затворен, но това вече няма значение. Турлайф няма да има нужда от нищо друго до сутринта, така че решава да разучи новия си дом. Хижата разполага с химическа тоалетна и той внимателно прочита инструкциите, преди да я ползва. След това си взима душ с хладка вода и се подсушава с хавлия, намерена в един от шкафовете в банята. Постепенно започва да се чувства по-добре.

В хижата има предостатъчно книги и списания. Намира и карта на района, която може да му бъде от полза. В барачката с инструменти има няколко въдици и кутия с кукички. „Ако остана тук достатъчно дълго — мисли си Турлайф, — може да се опитам да хвана някоя и друга пъстърва.“

В хижата има и телевизор, но той решава да не го включва. Светлината, идваща от екрана, може да бъде видяна отвън. И от голямо разстояние. Първоначално решава да не включва никакви лампи, за да не буди подозренията на съседите — ако изобщо има такива наоколо. Но знае, че това не е особено добра идея в дългосрочен план. „Не мога просто да се заключа вътре — мисли си той. — Трябва да открия какво става — какво правят полицаите, какво съобщават медиите. Но как?“

Хотелът до гарата със сигурност предлага интернет връзка на своите гости. И като се има предвид сезонът, едва ли всички компютри за общо ползване са били раздадени на гостите. Но може ли да рискува да отиде там?

Турлайф се замисля за мъжа, който го е принудил да убие Туре Пули. Пита се дали наистина не знае нищо за него. Трябва да е казал или направил нещо, което Турлайф може да използва. Прекарали са няколко часа заедно. Трябва да има нещо, което може да направи, без да застраши своя живот или живота на децата си. „Мисли, Турлайф — казва си той. — Трябва да мислиш.“

Вдишва дълбоко и точно тогава осъзнава колко е изтощен. Отива в спалнята и ляга на леглото, след което се завива със светлосиния юрган. Затваря очи и минута по-късно вече спи.