Томас Енгер
Фантомна болка (20)

17

Хенинг решава да се прибере пеша от Екебергвайен, защото ходенето обикновено стимулира мисленето. А той има над какво да мисли след разговорите си с Вероника Нансен и Гайр Грьонинген. Най-интересна се е оказала информацията за Роберт ван Дерксен, който според Грьонинген е бил с жена в нощта на убийството, въпреки че така и не проверил дали това е вярно. Ван Дерксен често сменял приятелките си и Грьонинген дори не е успял да си спомни с коя е бил той в нощта на убийството.

— И не съм сигурен, че самият Роберт си спомня — е казал той.

Когато Хенинг се прибира вкъщи, влиза в сайта за фитнес маниаци www.hardenever.no и открива снимка на Роберт ван Дерксен, на която той показва намазания си с олио торс и издутите мускули на краката и ръцете си. Хенинг чете за бойните изкуства, които Ван Дерксен преподава: карате, таекуондо и крав мага^[1]. Осъзнава, че не може просто да се появи на прага на ван Дерксен и да го попита дали е убил Юке Брулениус. Може да се запише за един от курсовете му и да го помоли да го научи как да чупи челюсти като Пули, но подобни неща изискват близки отношения и доверие. А Хенинг няма достатъчно време, за да изгражда близки отношения.

„Трябва да има друг начин“ — мисли си той и набира телефонния номер, изписан на страницата.

— Здравейте, казвам се Хенинг Юл и работя за онлайн вестника „Новините 123“. Дали разговарям с Роберт ван Дерксен?

— Да — отговаря ван Дерксен отегчено. Гласът му е по-мек, отколкото Хенинг очаква, дори мекушав.

— Извинявайте, че ви притеснявам в неделя, но работя върху статия за Туре Пули и разбрах, че двамата се познавате добре.

Тишина.

— Нямам какво да ви кажа за Туре.

— Не искам да ми казвате нищо за Туре — бърза да го успокои Хенинг, уплашен, че ван Дерксен ще затвори. — Повече се интересувам от убийството на Юке Брулениус. Лично аз смятам, че Туре е невинен — продължава Хенинг.

Минават няколко секунди.

— Защо смятате така?

Хенинг изчаква малко, преди да отговори:

— Защото има неща, свързани с този случай, които не са логични. Оръжието, с което е било извършено убийството, още не е открито. И ако Туре наистина е искал да убие някого, не мисля, че щеше да остави визитната си картичка на местопрестъплението.

Пак тишина.

— Какво имате предвид?

— Ударът „Пули“ — продължава Хенинг разпалено. — Счупената челюст на Брулениус. Струва ми се, че някой е успял да натопи Туре за убийството на Юке Брулениус. Някой със силни юмруци.

Хенинг млъква, чудейки се каква реакция ще предизвикат думите му, но тишината отново се проточва.

— Ало? — пита накрая той.

— Трябва да говорите с някой друг — казва ван Дерксен. — Аз нямам какво да ви кажа.

И затваря.

Хенинг поглежда мобилния си телефон, сякаш той може да му каже защо Ван Дерксен, който отначало е заинтригуван от думите му, после му затваря. „Може би се е изнервил — мисли си Хенинг. — Или пък не иска да говори с журналисти.“

Хенинг затваря очи и размишлява върху нещата, които е научил днес. Те никак не са малко. Но все още не може да разбере как Пули е узнал, че се е върнал на работа. Доколкото знае, затворниците нямат достъп до интернет. Може би някой му е казал? Но кой? Вероника Нансен и Гайр Грьонинген са се държали така, сякаш го виждат за първи път.

Хенинг пише собственото си име в Google, след което добавя името на Пули. Открива само статии, които е написал преди години. Мръщи се. „Нещо тук не е както трябва“ — мисли си той. Хенинг знае, че не е толкова известен, че един затворник, с когото никога преди не се е срещал, просто да му се обади по телефона и да го помоли за помощ. Има много частни детективи, които веднага биха се заели със случая, а Пули е достатъчно богат, за да им плати. Хенинг набира думите „частен детектив“ в Google, след което добавя името на Пули, но и този път удря на камък.

При положение че наградата от един милион крони продължава да бъде на разположение, може да има само две причини още никой да не е предоставил информация, оневиняваща Пули: или истинският убиец е толкова умен, че не е събудил подозренията на никого… или Туре Пули е виновен и просто се забавлява.

Хенинг намазва една препечена филийка с масло и я изяжда, крачейки неспокойно из дневната. Очите му се насочват към тъмнокафявото пиано. Както винаги, капакът е затворен. Хенинг не иска да го гледа. Не иска да мисли за нещата, които пианото символизира. Но после в главата му прозвучава гласът на Вероника Нансен. Прави една колеблива крачка към пианото и спира. След това прави още една крачка към столчето. Издърпва го. Сяда и си представя клавишите, затворени под капака. Изкусителен абанос, съблазнителна слонова кост.

Внимателно отваря капака. Стомахът му се свива само при вида на клавишите. Хенинг тихо сгъва капака нагоре и си спомня как пръстите му са танцували, следвайки свои собствени пътища. Как са повтаряли движения и секвенции и бавно, но сигурно са си проправяли път през джунглата от звуци. Как гласът на пияното е вдъхвал живот на апартамента му и сякаш е отварял врати към паралелни светове.

Хенинг слага пръстите си върху G7, един от любимите му акорди. Не е знаел, че се казва така, докато не натиска същите клавиши на едно дигитално пиано, свързано с компютър, и името се изписва на екрана. Научил е имената на любимите си акорди — Cm7 и Eb7b5. Но той търси контрасти и изследва взаимоотношенията между хармонията и дисхармонията, вярвайки, че хаосът и неблагозвучието могат да родят нещо чисто и красиво, нещо, което постепенно може да превърне дисхармонията в хармония. Често натиска произволни клавиши, надявайки се да попадне на нещо красиво и благозвучно — нещо, около което може да изгради мелодия.

Сега едва чува гласа на пианото, който сякаш идва от много далече. Но постепенно музиката става все по-силна и всепроникваща. Принуждава го да слуша, да остави нотите да резонират, да затвори очи и да забрави къде се намира… но после пръстите му сякаш се вцепеняват. Не може да ги помръдне и постепенно всяка нота в акорда се смесва с останалите, създавайки плетеница от звуци, които вибрират и отекват, превръщайки се в хаос, който заглъхва.

Хенинг дръпва ръцете си, които треперят. Осъзнава, че е спрял да диша. След това затваря капака.