Томас Енгер
Фантомна болка (109)

106

Есемесът от Бругелан съдържа една-единствена дума: „Ок“. Но Хенинг няма нужда от нищо друго, за да напише своята статия, да публикува името на жертвата и да подчертае връзката на този случай с Туре Пули. Изведнъж вече не става дума просто за едно убийство. Хенинг дори споменава ареста на Йорян Мьонес, въпреки че не разкрива името му.

Статията му веднага е качена на първата страница на сайта на „Новините 123“, което не го изненадва особено, но все пак чувството е приятно. Всички конкурентни новинарски сайтове публикуват свои статии, цитирайки неговата. „От една страна това може и да попречи на разследването“ — мисли си Хенинг. Натискът върху полицията ще бъде увеличен, а по-нататъшното отразяване на случая ще бъде затруднено. Но той няма избор. Новината си е новина. И ако има късмет, допълнителният натиск ще накара ченгетата да работят още по-усърдно.

Хенинг звъни на Бругелан, за да го попита как върви разследването. Инспекторът не вдига, което не го учудва. Хенинг му пише есемес: „Обади ми се, когато имаш време“.

Замисля се за убийството на Юке Брулениус. Още от самото начало Роберт ван Дерксен е изглеждал като главният заподозрян, но Туре Пули веднага е отхвърлил тази възможност. Хенинг донякъде е съгласен. Мъж, който е толкова жаден за внимание, не би могъл да държи нещо в тайна цели две години. Но е напълно възможно да е знаел нещо изключително важно, без да го осъзнава.

Въздухът е лепкав и застоял, въпреки че Бярне Бругелан и Петер Холте седят в стая за разпити №1 само от няколко минути. Тънък бял микрофон виси от тавана. Камера гледа към тях от своята позиция над вратата. Бругелан знае, че в момента Йерстад и Хаген стоят в Командния център и гледат разпита на един от мониторите. Той е могъл да говори с Петер Холте и в кабинета си, но всички се чувстват по-неудобно в стаята за разпити.

— Трябва ли ми адвокат? — пита Холте.

— Мислите ли, че ви трябва?

Холте не отговаря.

— Можем да ви осигурим адвокат, ако искате такъв.

— Не съм направил нищо нередно, така че за какво ми е? — отговаря предизвикателно Холте. Бругелан поглежда набитото тяло пред себе си. Както винаги, то е обвито в броня от агресия, но има и още нещо. „Уплашен е“ — осъзнава Бругелан.

— Притежавате ли пистолет? — пита той.

— Имам оръжие, да.

— Какво оръжие?

— „Зиг Зауер“ 9.

„Девет милиметра — мисли си Бругелан. — А това е модел, на който може да бъде монтиран заглушител.“

— Имате ли разрешително за него?

— Да, разбира се.

— Кога за последно сте го ползвал?

— Отдавна — отвръща Холте и започва да чопли ноктите си. Малки капчици пот са избили по челото му.

— Разбрах, че сте се спречкал с Роберт ван Дерксен на погребението на Туре Пули вчера. Защо?

Холте свежда глава. Тонът му става още по-предизвикателен.

— Роберт отмъкна приятелката ми, докато бях в затвора. Освен това вече не бе приятел на Туре. Идването му на погребението беше грешка.

— Вчера отидохте ли до апартамента му?

— Не.

— В коридора на жилището ви имаше много пръст.

— Е, и?

— В коридора на Роберт също намерихме пръст.

— Не виждам нищо странно в това.

— Открихме отпечатък от обувка пред апартамента му. Същия номер като вашия.

Холте вдига глава. На лицето му е изписан страх.

— Няма начин това да е мой отпечатък — заявява гневно той.

Бругелан не отговаря, но продължава да гледа към Холте. Тягостната тишина се проточва.

— Ок — казва Бругелан и става. — Изчакайте тук, моля.

Отива до таблото и спира записа, излиза от стаята и се насочва към Командния център. Йерстад и Хаген се обръщат, когато влиза.

— Какво мислите? — пита Бругелан.

— Време е да поискаме заповед за обиск — отговаря Йерстад.