Томас Енгер
Фантомна болка (13)

10

В неделя Хенинг се събужда рано след първата си нощ без кошмари от много време насам. Отива в кухнята и си прави кафе. Докато се къпе, разсъждава върху информацията, която е научил за Туре Пули предишната вечер.

Родителите на Пули загинали в автомобилна катастрофа няколко дни след единадесетия му рожден ден и неговите баба и дядо, Маргит Марие и Свере Лорентс, трябвало да превърнат малкия Туре Йорн в примерен гражданин. Но животът на момчето изобщо не бил лек. Първо се приобщил към банда тийнейджъри, които рисували със спрей по стените на сгради, а след това започнали дребните кражби. Младият Пули открил цигарите, а след това минал на трева. Бързо се палел и често се биел с връстниците си. Започнал да кара мотоциклет дълго преди да навърши законната възраст. Не след дълго се присъединил към рокерска банда и точно тогава започнал да ходи на фитнес.

Една вечер осемнадесетгодишният Пули се спречкал с Фред Аре Мелби — прочут главорез и член на престъпна банда. Мелби пръв нападнал подпийналия младеж, като го свалил на земята с юмручен удар. Но Пули бързо станал на крака и пребил Мелби, като дори успял да счупи челюстта му с лакът.

В дните след изписването на Мелби от болницата Пули очаквал някакво отмъщение, но вместо това главорезът му предложил работа и му обещал да го научи на всичко, което знаел за бизнеса. Препоръчал му да усъвършенства своя светкавичен удар с лакът, който се превърнал в негова запазена марка. По-късно Пули открил, че спречкването с Мелби било нещо като приемен изпит.

Работил като събирач на дългове в продължение на шест години. Лихварите знаели, че могат да разчитат на него и след време репутацията му станала такава, че вече не се налагало да прибягва до насилие, за да събира парите на клиентите си. Веднага след като чуели, че Пули е нает, хората плащали. Но грубата сила не била достатъчна, въпреки че Пули считал тялото си за храм и дори не близвал алкохол. Скоро научил колко важен бил личният чар, а според него комбинацията от сила и знание била непобедима. По тази причина той не само изчел всички книги за оръжия и бойни изкуства, до които успял да се докопа, но и стотици биографии на велики личности и военни. С течение на времето Пули забогатял.

Пенсионираният дърводелец Свере Лорентс посъветвал своя внук да инвестира парите си в недвижимо имущество и Пули навлязъл в пазара точно в най-благоприятния момент. След това инвестирал печалбата в още по-скъпи имоти, което му донесло още по-голяма печалба. Не след дълго вече не му се налагало да работи като събирач на дългове, за да изкарва прехраната си. Опасявайки се, че това може да компрометира легитимния му бизнес, той вече не искал единият му крак да е стъпил в криминалния свят. През 2004 г. Пули окачил бокса на стената в своя кабинет. И тогава срещнал Вероника Нансен. Оженили се две години по-късно и според норвежките таблоиди това било събитието на годината.

Нансен ръководи успешната модна агенция „Модели Нансен АС“. Тя е бивш модел и водещ на риалити телевизионно шоу, в което млади, кльощави и съвсем обикновени на вид момичета получават възможността да изкарват прехраната си като модели.

При нормални обстоятелства Хенинг не би притеснил някого в неделя, но тъй като въпросът засяга както него, така и Туре Пули, той не се колебае да набере номера на Вероника Нансен. След няколко иззвънявания тя вдига, като гласът й звучи прегракнал от сън.

— Здравейте. Извинете за безпокойството. Казвам се Хенинг Юл.

Другата ръка на Хенинг потропва нетърпеливо по масата, докато чака отговор.

— Не знам дали Туре…

— Говорих с Туре вчера — прекъсва го рязко Нансен. — Знам кой сте.

Незнайно защо думите й го карат да се чувства гузен.

— Тогава знаете, че освен това съм…

— Знам, че давате напразни надежди на Туре. А това е последното нещо, от което има нужда сега.

— Напразни…

— Разбира се, той е свободен да вярва, че някой извън затвора ще се опита да го спаси. Но лично аз нямам време за такива като вас.

— Такива като мен? Дори не знаете какво…

— О, да, знам. Привличат ви мистериите, нали така? Обичате гатанките, които никой не може да разгадае? А сега искате да спасите Туре.

— Не е така…

— Туре няма нужда от това сега.

— От какво има нужда според вас?

— От това да се подготви за обжалването. Трябва да намери начин да постави присъдата под съмнение, а не да… — Нансен не довършва.

— Значи е виновен?

— Не съм казала такова нещо.

— Не, но…

Нансен го прекъсва с пренебрежително изсумтяване.

— Ако знаехте това, което знам аз, щяхте да направите услуга на Туре и да му откажете. Той преживя достатъчно.

Хенинг сменя тактиката.

— Била ли сте в затвора? — пита той.

Тя понечва да му отвърне, но той я прекъсва:

— Седяла ли сте в стая с големината на гардероб, където заключват вратата в осем и четиридесет всяка вечер и вие знаете, че няма да излезете до седем часа на следващата сутрин?

Въздишката й е по-тежка, отколкото е очаквал.

— Не, но…

— Понякога надеждата е единственото нещо, което те кара да продължаваш да се бориш — казва Хенинг. — Ако Туре вярва, че мога да му помогна, според мен не бива да заставате на пътя му. При цялото ми уважение към вас.

„Малко помпозно, но ефективно“, мисли си Хенинг.

— Просто се опитвам да разсъждавам трезво — казва накрая тя.

— Добре, разбирам това, но какво ще кажете просто да поговорим за случая? Най-вероятно познавате Туре по-добре от всеки друг и знаете повече за случая, отколкото предполагате. Освен това още не съм решил дали ще приема работата.

— Прав сте — казва тихо тя. — Извинявайте, че бях толкова сприхава. Просто…

— Няма нищо — казва Хенинг. — Дали ще е възможно да се срещнем? За предпочитане днес, ако нямате нищо против? Знам, че е неделя, но…

— Можете ли да дойдете тук до половин час?

Изненадан от внезапната й отзивчивост, Хенинг поглежда часовника си.

— Мога.