Фридрих Незнански
Платинената карта (60)

1.

Вера Акишина и Турецки седяха в неговата кола. Момичето не пожела да разговаря със следователя вкъщи, „за да не травмира близките си“. (Татяна Олеговна и Артур имаха наложена мярка за неотклонение „подписка“ и появата на Турецки можеше наистина да ги докара до нервен шок.)

Преди да започне разговора, Турецки запали цигара. Предложи и на Вера, но тя отказа.

— Не искам. Но вие пушете.

Момичето бе много красиво. Овално лице с красиво очертани скули, големи очи, очертани с дълги, пухкави мигли, изящен нос, пищна светла коса, разстилаща се върху раменете й. Докато гледаше Вера, Турецки усети в сърцето си някакво старо парливо усещане, което поразява всеки мъж, видял пред себе си красива и недостижима — поради разнообразни причини — жена.

— Вера Сергеевна — започна Турецки, — знам всичко за „Платинената карта“ и за вашето участие в този… — Турецки се поусмихна — проект.

— Все едно ми е — равнодушно отвърна Вера, без да погледне Турецки. — Готова съм да отговарям за всичко, което съм извършила.

— Дойдох не за да ви обвинявам в нещо — меко каза Александър Борисович. — Разследвам убийството на един човек. Вие можете да ми помогнете.

Вера се извърна и погледна Турецки.

„Ангел — помисли си Александър Борисович. — Истински ангел!“

— Готова съм да ви помогна — каза Вера. — Но не съм сигурна, че ще мога. За кого говорите?

— Наричаше се Лайъм Плат.

Вера кимна.

— Чувала съм това име. Той е някакъв милиардер, нали?

— Беше — отговори Турецки. — Докато не го убиха.

Вера смръщи тънките си тъмни вежди.

— Едва ли бих могла да ви помогна — тихо каза тя. — Никога не съм виждала Плат. Защо дойдохте точно при мен?

— Защото познавате отблизо човека, който… който е бил свързан с Плат.

— Свързан? — Вера се замисли. След това миглите й трепнаха, в очите й се появи разбиране и тя попита: — За Дейвид Флин ли става дума?

— Да — отвърна Турецки. — Ако не греша, вие сте се запознали с него в Париж.

Вера студено се усмихна.

— Да, това се случи в Париж. Тогава той се представи като служител на фирма, която иска да купи наши програми. Но после се оказа, че това е било само примамка. Той просто искаше да се сближи с мен. Бях му харесала, нали разбирате?

— Прекрасно го разбирам — кимна Турецки.

— По-късно пристигна в Москва и ми предложи да се омъжа за него. Аз му отказах. — Вера отмахна от челото си дълъг кичур коса. Погледна Турецки и присви красивите си очи. — Извинете ме, нали вашето име е Александър Борисович?

— Да — кимна Турецки.

— Александър Борисович, аз не познавам добре историята на техните взаимоотношения. Имам предвид Дейвид и този човек… — Плат. Момичето намръщи високото си чисто чело. — Само веднъж съм чувала от Дейвид това име — замислено произнесе тя. — И беше доста отдавна. Някъде преди около половин година.

Очите на Турецки хазартно заблестяха, както винаги му се случваше, когато се озоваваше пред лицето на тайна, с която си беше блъскал главата дълго време и от която зависеше разплитането на някое дело.

— Не бихте ли могли да си спомните в каква връзка спомена Дейвид това име?

Вера разсеяно погледна димящата цигара на Турецки и внезапно каза:

— Бихте ли ми дали една цигара?

— Да, разбира се. — Турецки извади от кутията една цигара и я подаде на Вера. — Моля!

— Благодаря — каза момичето, хвана цигарата с дългите си тънки пръсти и внимателно я постави между устните си.

Турецки поднесе запалката си към цигарата. Вера запали, вдъхна дълбоко и притвори очи. Турецки очакваше тя да се закашля, но не се случи нищо подобно. Оказа се, че това крехко на вид момиче притежава не само елмазен мозък, стоманени нерви, но и железен организъм.

— Преди няколко години — започна разказа си Вера — Дейвид разработил за нуждите на Плат програма за игра с борсови акции. Играта се отнасяла до манипулации, свързани с повишаването и понижаването на цените на нефта, продаван от водещите нефтени компании в света.

— Това Дейвид ли ви го каза?

Вера учудено погледна Турецки.

— Да. Кой друг? Освен това Дейвид помогнал на Плат да спечели един милиард в играта срещу английската лира. Имаше и някаква друга история, свързана с френска банка, от която Плат бил спечелил няколко милиона долара. Когато ми разказваше за всичко това, Дейвид беше пиян и говореше несвързано. Затова и не обърнах внимание на подробностите.

— Между тях имало ли е някакъв паричен конфликт?

— Със сигурност — да. Дейвид ми казваше, че между него и Плат има неофициален договор. Били си дали дума. Но Плат нарушил този договор и не сдържал думата си.

— Знаете ли за какво се е отнасял този договор?

Вера замислено присви очи, сякаш превърташе в главата си запис на думите на Дейвид, които бе чула преди половин година.

— Дейвид каза, че Плат му бил обещал при сполучлив завършек на операцията да му преведе десет процента от печалбата. Всичко приключило успешно, но Плат не се издължил. Дейвид бе страхотно вбесен. Когато ми разказваше за всичко това, свиваше юмруците си. Ето така — Вера сви тънките си длани и леко ги разтърси пред лицето си. Беше много, много вбесен — повтори тя.

Турецки кимна разбиращо.

— Как няма да е. И какво, имаше ли намерение да отмъсти на Плат по някакъв начин?

— Не ми е споменавал нищо подобно.

Турецки се облегна на седалката и с любопитство погледна към Вера.

— Казвате, че Дейвид е говорил за това само веднъж?

Вера кимна.

— Да. Но тогава не му обърнах особено внимание.

— В такъв случай имате много добра памет — похвали я Турецки.

Вера бавно изпусна дима и сви рамене.

— Аз никога нищо не забравям. Наистина понякога отпъждам спомените си… Знаете ли, това е като да блокираш отделен участък, след като предварително си го изолирал така, че блокировката да не доведе до разпад на цялата система. Горе-долу така го правя. Но след като сега ме попитахте, веднага си спомних всичко. — Вера угаси цигарата в пепелника и погледна Турецки с продължителен откровен поглед. — Помогнах ли ви с нещо, Александър Борисович?

— Да — каза Турецки. — Да, разбира се.

— Мислите ли, че Дейвид е убил Плат?

— Това все още предстои да бъде изяснено.

С това разговорът между Вера Акишина и Турецки приключи. Вера се прибра вкъщи, а Турецки още дълго седя в колата си, подръпвайки от цигарата, като си припомняше големите сини очи на момичето, с които то надзърташе право в душата му.