Фридрих Незнански
Платинената карта (10)

2.

На заседанието в кабинета на Денис Грязнов присъстваше целият състав на агенцията „Глория“, с изключение на Алексей Петрович Кротов, който както винаги имаше спешна и абсолютно неотложна работа.

— Е, момчета… — Денис хвърли насмешлив поглед към колегите си. — Май вчера някои от вас ми казваха, че им е домъчняло за работа?

— Ако сме напълно точни — мрачно реагира брадатият компютърджия Макс, — то би трябвало да кажа, че ми е домъчняло за пари.

— Корекцията е правилна — подкрепи го оперативният работник Филип Агеев. — Както казваше дядо ми, „работата не е нещо, което би трябвало да ти липсва“. — Филя лукаво присви очи. — Какво бе, Денис, да не ни очакват големите мангизи?

— Поне ще са съвсем прилични.

Грязнов назова сумата на хонорара — тя напълно удовлетвори колегите му.

— Казвай за какво става дума — басово попита приседналият във фотьойла добродушен оперативник Володя Демидов. — Не обичам дългите прелюдии.

Денис се протегна на стола, сложи лакти върху бюрото и сключи пръсти.

— Едно момиче е изчезнало. На осемнадесет години е. Много красива и много умна.

— Прилича на началото на фантастичен роман — изсмя се ръководителят на оперативниците Сева Голованов.

— Стига бе, красотата и умът са две неща, които взаимно се изключват — подхвърли Филя Агеев.

— И въпреки това е вярно — каза Денис. — Момичето е заело първо място на състезание между програмисти в Париж.

— Да не би да е Вера Акишина? — учудено каза компютърният спец Макс.

Колегите му се втренчиха в него.

— Познавате ли се?

Макс завъртя рошавата си глава.

— Не лично. Но в компютърния свят всички се познават задочно. Преди половин година Вера Акишина пусна в мрежата доста добра игричка. Игричката елементарна, но решението е много оригинално. Момичето наистина е доста талантливо.

— И наистина ли е красива? — веднага уточни Филя.

Макс смутено сви масивните си рамене.

— Не знам нищо относно външните й данни. Никога не съм я виждал на живо, а на снимките в мрежата тя винаги е с тъмни очила.

— В такъв случай ще продължа аз — прекъсна го Денис. — Момичето е изчезнало завчера. Родителите й не са се обаждали в милицията — страхуват се, че това ще ядоса похитителите. Разбира се, ако те изобщо съществуват. Бащата на Вера също е програмист. Той работи във…

Денис Грязнов подробно и обстоятелствено разказа на колегите си всичко, което бе научил. Те го слушаха, без да го прекъсват.

— По такъв начин — резюмира разказа си Денис, — като работни могат да се приемат три версии. Първата е най-мрачна. Момичето е убито, а тялото му са го скрили някъде. Ако е бил някакъв маниак, не можем да предприемем нищо, докато не се появи тялото. Ако този идиот е някой от познатите на Вера — ще го намерим. Втората версия — момичето е отвлечено с цел откуп. Но тогава е неразбираемо защо похитителите досега мълчат. Всяко тяхно забавяне в такъв момент би било пагубно. Бащата може да се паникьоса, да привика милицията и така нататък. Общо взето, ще се създаде нежелателна суматоха. Въпреки това не бива да се изключва и тази версия. Бащата е влиятелен и богат човек. Третата версия не ми се струваше достатъчно основателна, докато Макс не потвърди, че момичето наистина е талантливо…

— Така е — кимна Макс. — Наистина досега не е направила нищо значително, но е важен самият подход. Тя никога не минава по вече прокарани пътища, винаги търси свои собствени. Това й помага да намери оригинални и непредсказуеми решения.

— Точно за това говоря — продължи Денис. — В днешно време един талантлив програмист е далеч по-полезен от когото и да било.

— Може ли да се окаже, че Вера е била отвлечена, за да използват таланта й по пряко предназначение? — избоботи Володя Демидов.

Денис сви устни.

— Не бих казал, че влизането в чужда база данни е прякото предназначение на един програмист.

— И въпреки това повечето от талантливите програмисти с това си осигуряват живота — отбеляза Сева Голованов. — Напълно е възможно да са използвали Вера като хакер. Затварят я в някаква стая, слагат й компютър с интернет връзка и я принуждават да работи. Ако момичето наистина е отвлечено. На тази възраст хлапетата често бягат от къщи. Как ти се стори Акишин?

Денис Грязнов потри с пръст челото си и каза:

— Външно е доста неприятен субект. Лицето му е прекалено… нервно. Като след контузия. Устните му непрекъснато се движат, дори когато Акишин мълчи. А иначе… — той сви рамене. — Напълно нормален човек.

— Какво знаем за жена му? — попита Филя.

— Разговарях с нея — отвърна Денис. — Татяна Олеговна Акишина е интересна жена. Първо, много е красива…

— Ясно е на кого прилича дъщерята — забеляза Филя.

— Второ, тя се държа далеч по-спокойно от мъжа си. — Денис отново потри с пръсти чело и замислено изрече: — Да, доста сложна жена. От нея се излъчва някаква сила. Вероятно е и много добра актриса. Все пак усещах, когато ме разиграваше, но, общо взето, имам богат опит. Обаче съм сигурен, че пред другите всичките й трикове минават незабелязано.

— В какви моменти ти се стори, че фалшиви? — попита Сева Голованов.

— Когато казваше, че семейството им е много сплотено. И когато твърдеше, че никога не са имали конфликти помежду си. Акишини имат и син — Артур. Двадесетгодишен, студент в МГУ^[1]. Не успях да поговоря с момчето, беше на лекции. Възнамерявам да го направя утре. Между другото, днес вечерта имам среща с приятелката на Вера. Надявам се, че тя ще знае нещо повече за „извънсемейния“ живот на Вера Акишина.

— Това се подразбира — съгласи се Сева. — Тогава очертавай фронта на работата и да се захващаме.

— Окей! — кимна Денис. — Та така…

Съвещанието продължи още час, след което колегите пиха по още една чашка кафе и се заеха с работа — всеки със своята.