Фридрих Незнански
Платинената карта (13)

5.

За един ден колегите на Денис Грязнов свършиха доста работа. Така или иначе парите, които Акишин-старши даде за текущи разходи, им позволиха да разгърнат работата си на широк фронт. И още вечерта трудът на детективите донесе първите си плодове.

Преди да натисне бутона „enter“, Филя отправи към колегите си тържествуващ поглед.

— Бих помолил хората със слаби нерви да се оттеглят — рече той. После погледна към Макс и добави: — Децата също.

Макс му показа масивния си юмрук. Филя изчака още секунда, но забелязал строгия поглед на Володя Демидов, чукна с пръсти по клавишите на лаптопа. В притихналия кабинет се разнесоха гласовете на двама младежи:

— Андрей, аз съм Артур.

— Здрасти, Артур! Защо се обаждаш? Да не се е случило нещо?

— Засега нищо, но… Андрей, току-що говорих с един човек. Той… Общо взето, той е частен детектив, който татенцето е наел.

— И какво?

— Изглежда ми доста проницателно типче. Може и да се докопа до нещо.

— Я по-кротко, Артурик. Май напоследък гледаш прекалено много телевизия. Епохата на частните детективи приключи още по времето на Конан Дойл. Сегашните могат само да надничат през ключалките. У вас имате ли ключалки?

— Ти май не разбираш… Струва ми се, че не трябва… Не схващаш ли, той ме разпитваше! Вероятно ме подозира. Мисля, че знае нещо за „Платинената карта“…

— Какво ще знае? По-кротко, Артур. Няма откъде, нали?

— Аз… не знам. Но погледът му беше един такъв особен… Обаждам ти се, за да внимаваш.

— Добре де. Постарай се да не се паникьосваш. Ако се ошашавиш, ще се превърнеш в първия заподозрян. И следващите два дни въобще не ми се обаждай. Единствено ако се случи нещо извънредно… Ясно ли е?

— Разбрах те. Ще се чуем пак.

— Хайде!

Записът свърши.

— Браво — приветства чутото Володя Демидов. — Вече има за какво да се хванем.

— Лепнах му чип на пуловера — информира Филя. — Изработих го чисто. Но веднага след тоя разговор Акишин отиде в тоалетната и явно там е изтърсил чипа на пода. Ето го. — Агеев остави върху бюрото миниатюрния ретранслатор с размера на главичка на карфица.

В очите на Филя Агеев застина истинска скръб.

— Обаче вече не работи — резюмира той.

— Няма нищо страшно — утеши го Денис Грязнов, любител на техническите нововъведения. — Татенцето Акишин си плаща всичко. А ти уреди ли външното проследяване?

— Да — кимна Филя. — Закачих на Артур един мой агент. Оня пъргавеляк от Ординка. Няма да го изтърве. Аз ще го сменя след два часа.

— Страхотно — насърчи го Денис и се обърна към Володя Демидов. — Демидич, какво става със служебния телефон на Артур?

— Подслушва се — басово информира Демидов. — Бях при него в качеството на клиент. Офисът му е малък. Три хлапета седят зад компютри. Лепнах му бръмбара, докато те се ровеха в документацията.

Володя млъкна. Денис присви очи и се усмихна.

— Добър отчет — оцени той. — Нищо излишно, всичко е по същество. Голованов ли записва разговорите?

Демидич кимна с масивната си глава.

— Да.

— Отлично — отново ги похвали Денис. — Ще понагледаме Артур ден-два, ще му послушаме разговорите — току-виж сме разбрали що за карта е тая, „Платинената“.

— Прилича ми на име на банда — забеляза Филя.

— Тъй, тъй — усмихна се Демидич. — Нещо като „Черната котка“. Те поне са рисували черни котки по стените, а тия какво ще рисуват?

Филя не успя да отвърне. Телефонът върху бюрото на Грязнов звънна. Денис вдигна слушалката.

— Грязнов слуша… Здравейте, Татяна Олеговна. Слушам ви… — Известно време той мълча, свъсил възрижите си вежди. След това каза: — Добре, разбрах ви. Стойте си вкъщи. Аз ще дойда при вас.

Денис остави слушалката и погледна колегите си.

— Работата приема комичен обрат — каза той спокойно и без какъвто и да било сарказъм. — Изчезнал е Сергей Михайлович Акишин, чиято дъщеря търсим.

— Как така е изчезнал? — не разбра веднага Филя. — Кога?

— Днес сутринта — отвърна Денис. — Обадил се на жена си по телефона от колата. След това връзката внезапно прекъснала. Татяна Олеговна през целия ден опитвала да се свърже с него, но без резултат. Тя си помислила, че мъжът й е отишъл в офиса си, и звъннала там. Секретарката на Акишин казала, че днес не се е появявал. А преди половин час от МУР се обадили на Татяна Олеговна и са й казали, че при тях е шофьорът на Акишин. Похитителите са го напомпали с някаква гадост, затова той и досега не може да обясни разбираемо какво точно се е случило. Само казва, че шефът му е бил отвлечен от хора с черни маски.

— Къде е станало това? — попита Сева Голованов.

— Близо до железопътния прелез в района на Тайнинка — отговори Денис. — Вилата на Акишини е недалеч от там. Той бил тръгнал за там.

Компютърджията Макс разтри с пръсти възпалените си от седенето пред монитора очи и попита:

— Какво ще правим?

— Сега ще се отбия при Акишина — каза Денис — и заедно с нея ще отидем в МУР. Надявам се момчетата да си припомнят още някаква стара информация. А вие продължавайте да разработвате Артур. Ако има нещо общо с това, вероятно ще се размърда. Само на вид е печен, иначе е нервно хлапе и е склонен да се паникьосва. Макс, продължавай да наглеждаш всички разработки на Вера Акишина. Търси следите й по всички възможни места. Мини с дребното сито всички сайтове. Усещам, че там може и да се намери за какво да се хванем.

— Дадено — декларира готовността си Макс.