Фридрих Незнански
Платинената карта (35)

9.

Филя не изпитваше никакво удоволствие от следенето на тази жена. Той изобщо не обичаше да следи жени, в това имаше нещо срамно, приличаше на надничане. При това Сева Голованов непрекъснато наливаше масло в огъня.

— Здрасти, воайор! — приветстваше той Филя при всяко обаждане. — Как върви наблюдението? Видя ли вече нещо възбуждащо?

— Ти си глупак, Голованов — сърдито отговаряше Филя. — И ушите ти са студени. Ако още веднъж ме избудалкаш — захвърлям тая работа по дяволите и отивам в бара.

— Само се опитай — шеговито заплашваше Филя старшият опер. — Ще те оставя без хонорар.

Надвечер към Агеев се присъедини Денис Грязнов и Сева Голованов, подчинявайки се на субординацията, започна да се държи по-малко предизвикателно.

Денис Грязнов и Филя Агеев седяха в колата пред ресторант „Китайският император“, почти в самия край на Москва. Денис държеше фотоапарат с телеобектив. Витрината на ресторанта, до която бе седнала Татяна Акишина, беше ярко осветена, докато на улицата вече бе съвсем притъмняло.

— Е, какво? — попита Филя. — Какво правят?

— Ядат — отвърна Денис, без да сваля камерата и щракайки от време на време с бутона. До Татяна Олеговна седеше плешив мъж с подвижно лице. Той оживено разказваше нещо на Акишина, тя се смееше и махаше с ръка пред мъжа.

— То е ясно, че няма да танцуват полка-пеперудка — недоволно се обади Филя. — Друго какво?

— Освен това пият — каза Денис.

Филя погледна Грязнов и поклати глава.

— За съжаление не чуваме какво си говорят — каза Денис.

— Това може да се уреди — каза Филя. — Нося си един „бръмбар“. Мога да се престоря на пийнал посетител и да го лепна на сакото на тоя пичага.

— Не е нужно — каза Денис. — Този „пичага“ не ми изглежда тъпак. Очевидно е печен.

— През фотоапарата си ли го видя? — усмихна се Филя.

— Аха — кротко му отвърна Денис. — Точно през него.

Той известно време наблюдава мълчаливо двойката, след което каза:

— Освободи се място на съседната маса. Давай, Филя, припкай там. Може пък и да чуеш нещо.

— Това вече е друга работа — доволно заяви Филя, чиито крака след половинчасово седене в колата вече бяха отекли. — Да ти донеса ли нещо да кльопнеш?

— Не, не съм гладен.

— Твоя работа, щом си сам на себе си враг, малък Буратино.

Филя взе чантата, измъкна се от колата и с бавна походка се отправи към ресторанта. След две минути той вече седеше на масата в непосредствена близост с Татяна Олеговна и нейния чевръст спътник.

Филя повика сервитьора и когато той се приближи, започна да му поръчва храна и напитки, предизвикателно поглеждайки към витрината. Сервитьорът кимна, записа всичко в малко бележниче и замина. Филя извади от чантата си вестник и се направи, че се е задълбочил в четене.

Така минаха още пет минути. Сервитьорът донесе на Филя вино. Филя наля в чашата си, опита, кимна одобрително и отново се задълбочи във вестника си.

Постепенно Татяна Олеговна и нейният придружител престанаха да обръщат внимание на новия си съсед и отново се разговориха.

— Отпуснаха се птиченцата — удовлетворено прошепна Денис, разглеждайки двойката във визьора на фотоапарата. — Отлично.

Филя Агеев за трети път препрочиташе статията с интригуващото заглавие „Нужен ли ни е американски бекон?“. Двойката, която седеше на две крачки от него, разговаряше тихо, но тренираният слух на Филя отделяше отделни думи и фрази от този тих (при това приглушен и от музикалния фон) бъбреж.

— Яша, аз се безпокоя — каза Татяна Олеговна.

— Въобще не си струва — отговори придружителят й.

Филя хвърли поглед встрани и видя как мъжът постави дланта си върху ръката на Акишина.

Жената заговори по-тихо:

— Струва ми се… досещам се… отвлякъл е Сергей… — дочу Филя.

Мъжът също отвърна тихо:

— Нали знаеш, че аз… особен контрол… Бъди спокойна, те не се досещат за нищо.

— Да, но аз… за неговото здраве.

— Мила, повярвай ми, всичките ти опасения са напразни. Всичко ще е наред. Наистина. Нека пием за нашето щастливо бъдеще!

Мъжът наля шампанско в чашите. Вдигнаха ги.

— Бих искал винаги да си щастлива! — каза мъжът. — И твоите прекрасни сини очички никога да не познаят сълзите!

Татяна Олеговна въздъхна и тъжно се усмихна. Те се чукнаха и отпиха.

Татяна Олеговна лапна маслинка и попита:

— Как е жена ти? Не е ли по-добре?

Мъжът поклати глава.

— Като че ли не — всичко е както преди. Вече почти не става. И въобще не говори. Само плаче…

— Каква мъка — въздъхна Татяна Олеговна. — Спомням си каква жена беше преди инсулта. Истинска кралица! По онова време ти дори нямаше и да ме погледнеш.

Мъжът се намръщи.

— Престани, Таня — сухо каза той. — Нали знаеш, че не обичам да обсъждам тази тема.

— Да, извинявай. Бях забравила. — Татяна Олеговна отпи от шампанското, погледна към мъжа над чашата си и каза: — Яша, чух, че при теб е идвал следовател. Да не е заради Плат?

— Да, мъничката ми — кимна мъжът. — С това дело се занимава следователят Турецки. Спомняш ли си, бях ти говорил за него.

— Умен ли е?

— Мм… Не знам, душичке. Направих някои справки. Казват, че е дяволски проницателен тип. Но какъв е всъщност, едва ли аз ще съдя. Най-неприятното е, че същият този Турецки е склонен да свърже двете дела.

Татяна Олеговна остави чашата си и внимателно погледна мъжа.

— Но тебе нищо не те заплашва, нали? — развълнувано попита тя.

Мъжът криво се усмихна и поклати глава.

— Златна моя, ти си прекалено впечатлителна. Нали знаеш, че само виновният може да се страхува. А аз нямам никакво чувство за вина. — Подвижното нервно лице на мъжа се изглади, дебелите му устни се разтегнаха в усмивка. — Искам да ти кажа нещо, мила. Днес си особено привлекателна! Желая те!

Татяна Олеговна се усмихна лъчезарно.

— Аз също те искам. Къде отиваме? — попита тя с дълбок, леко хрипкав глас.

— Може и при мен, във вилата. Но по-добре и по-удобно ще ни е в хотела. Запазили са ми прекрасна стая.

Само след един час сътрудниците на агенция „Глория“ вече знаеха, че мъжът, с когото се е видяла Татяна Олеговна Акишина, се нарича Яков Наумович Херсонски. И че той ръководи компанията „Информинвест“, чийто главен акционер бе неотдавна загиналият американски милиардер Лайъм Плат.

Същата вечер Денис Грязнов се обади на Турецки и му разказа за Херсонски и Акишина, предавайки му разговора така, както бе го запомнил (и дори записал) неговият Филя Агеев.

— Александър Борисович, наистина ли си склонен да свържеш двете дела? — попита Грязнов.

— Имаш предвид убийството на Плат и отвличането на Сергей Акишин?

— Да.

— Почти съм готов — отвърна Турецки. — Нещо повече, готов съм да присъединя към тези дела и трето — за насилственото удавяне на господин Кожухин. Това, което току-що ми разказа, потвърждава всичките ми изводи. Сигурен съм, че един и същи човек стои зад убийството на Плат и Кожухин, както е отговорен и за отвличането на Акишин. Или поне една и съща групировка. Казваш, че твоята „Платинена карта“ няма нищо общо с това?

— Така казват момчетата. И аз им вярвам. Между другото относно доверието. Вера Акишина не искаше да си ходи вкъщи. Едва ли не насила я откъснахме от компютъра. Естествено, тя твърдеше, че никой не я е отвличал. А за гаджето си Тоцки изобщо бе забравила.

— Контролираш ли момченцата си?

— Да. Напълно.

— Това е добре. Жалко, че Филя е успял да чуе толкова малко. Между другото Херсонски от няколко дни ми стърчи в полезрението. Уви — не мога да си позволя да действам толкова решително, колкото вас. Както знаеш, аз съм официално лице и съм длъжен да спазвам закона.

— Да, но ние също…

— О, я стига! — прекъсна го Турецки. — Знам ви методите. Нали облепихте хлапетата с бръмбари, а след това вкарахте най-хилавия в менгемето, правейки са на безмилостни строги чичковци. Дори мога да си представя кой се е заел с това.

Грязнов се усмихна.

— Александър Борисович, някой казвал ли ти е, че си ужасен човек?

Турецки изсумтя.

— Чувам го всеки ден. Първо, когато съм на работа, а след това и вкъщи. Но най-малко съм очаквал да го чуя от теб. Както и да е. Ако имаш време, намини утре при мен, ще обсъдим всичко още веднъж. Не забравяй да донесеш записа с признанията. Може пък аз да чуя нещо, което ви се е изплъзнало.

— Едва ли. Всичко друго, но със сигурност не страдаме от глухота.

След което се сбогуваха и затвориха телефоните си.