Фридрих Незнански
Платинената карта (41)

6.

Ако старши следователят от Главна прокуратура Турецки бе присъствал на разговора между Плат, Акишин и Кожухин, той нямаше да прати своята интуиция (която му подсказваше, че в тази история е замесена някаква неизвестна досега „трета“ сила) по дяволите.

Плат прие гостите си радушно. Като привърженик на здравословния живот той предложи не алкохол, а да си изберат между портокалов сок, минерална вода и кола. Гостите предпочетоха сок.

— Господа, много се радвам, че се отбихте при мен — каза Плат. Той бе явно възбуден след всички срещи и банкети, устройвани в негова чест. — Много е важно хора като вас и мен да се срещат по-често. Ние с вас сме стълбовете на обществото. Не интелектуалците, не фермерите и работниците, а именно ние — топмениджърите и бизнесмените. Само ние сме способни да направим нашето общество отворено.

— Вие сте прав — каза мургавият като циганин Кожухин, отпи от сока си и се намръщи. — Но съществуват сили, които се опитват да ни попречат. Точно затова дойдохме…

— Именно! — възкликна Плат. — Точно така!

Плат започна да крачи из стаята с чашата портокалов сок в ръка.

— Човешката общност трябва да бъде демократична и отворена — бърбореше той. — В основите й трябва да лежат либералните ценности. Вие знаете, господа, аз винаги съм смятал, че за живите същества солидарността има значително по-голяма роля, отколкото антагонизма.

— Въпросът е спорен, но… — започна Кожухин, обаче Плат, който никога не изпускаше възможността да пропагандира мислите си, не му позволи да довърши.

— Не бива! — каза той. — Не бива да мислите така. На мен всичко това ми се струва дотолкова очевидно, че всеки спор на тази тема губи смисъл. Аз, приятели мои, съм убеден, че развитието на социалния живот се състои в разширяването на световната среда, тоест на кръга от хора, съзнаващи общите си интереси и способни да ги съгласуват помежду си!

Акишин и Кожухин се спогледаха.

— Виждам, господа, че моите мисли ви изглеждат само една празна абстракция — констатира Плат, забелязал как гостите му се споглеждат. Той снизходително се усмихна. — И въпреки това аз смятам, че при нормални условия подобряването на качеството на социалния живот се намира в пряка зависимост от нивото на етичната култура. А материалният прогрес се постига не само чрез технически и организационни мероприятия, той зависи и от способността на хората да си сътрудничат, от тяхната преданост към обществените интереси. От тази гледна точка съвременният свят се нуждае предимно от етични принципи!

— Господин Плат, безусловно всичко е така — вежливо заговори външно благодушният Акишин. — И ние сме съгласни с вас напълно. Но с моя колега дойдохме да поговорим на друга тема.

— Да, разбира се, вие дойдохте при мен по някаква важна работа. — Оптимистичната усмивка изчезна от устните на Плат. Той делово се намръщи. — Така се изморя вам от цялата тази светска суматоха, че ми се завива свят и съм неспособен да се съсредоточа — оплака се той. — И така, господа, за какво става дума?

— Става дума за една сделка — каза Кожухин. — По-точно даже не и за сделка, колкото за методите на управление в една фирма.

— Фирмата „Информинвест“ — поясни Акишин.

Плат седна във фотьойла и кръстоса крак върху крак.

Погледна към гостите си и каза:

— Продължавайте, господа.

Говореше предимно Кожухин. Акишин кимаше утвърдително, като само понякога вмъкваше свои реплики. С всяка минута лицето на Плат ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Кожухин подробно му обясни своите (и на Акишин) претенции към тази сделка към „Информинвест“, към фирмите „Dulle“ и „Устойчиви технологии“, а също така и лично към господата Херсонски, Кретинин и Галин.

— Не знам как ще тръгнат нещата по-нататък — каза Кожухин, — но на този етап моето мнение напълно съвпада с мнението на Сергей Михайлович Акишин. Не говоря само за личното си мнение, но и за позицията на Съюза на инвеститорите в Русия, който представям.

— Да — потвърди Акишин. — След като разбрахме, че имаме еднакви възгледи по този въпрос, ние решихме да апелираме към консорциума „Samstcom“, който е ваша собственост. Все пак вашият консорциум владее блокиращия пакет акции на „Информинвест“.

Плат слушаше внимателно, без да ги прекъсва. Най-сетне Кожухин млъкна. Плат остана известно време мълчалив, обмисляйки чутото, след това каза:

— Значи в „Информинвест“ се вършат тъмни дела…

— Да — кимна Акишин. — Става дума не само за съмнителни сделки, но и за такива елементарни неща като плащане на данъците.

— Да — още повече се навъси Плат, — вече ми споменахте за това. Какво пък, господа, харесва ми идеята ви за въвеждането на прозрачност без изключение за всички руски бизнес структури. Това напълно съвпада с моите идеи.

— Богатите трябва да помагат на бедните — каза Кожухин, отчасти резюмирайки своите бележки, а и за да угоди на милиардера.

Плат кимна в съгласие.

— Да. Богатите трябва да помагат на бедните. И ако професор Акишин предлага в Русия да бъде въведена системата на прозрачност, аз напълно одобрявам тази идея, тъй като в този случай бедните ще спечелят. Монополистите са длъжни да споделят с тях своите огромни доходи чрез данъчната система. След вашите думи аз разбирам диспозицията на силите. Разбирам каква лична изгода имат от тази сделка Херсонски и неговите приятели. Между другото за фирмата „Устойчиви технологии“, ръководена от господин Галин, аз също съм чувал доста лоши неща.

— Точно заради това аз предложих на Херсонски да привлече в качеството на системен интегратор друга фирма — „Уралинтек“ — каза Акишин. — Добре познавам работата на тази фирма. Самият аз им бях консултант. Ръководителят на фирмата — Игор Адамски, е доста странен човек. Но знае работата си до съвършенство.

Плат повъртя в ръката си празната чаша и каза:

— Какво пък, вярвам ви, господа. Разбира се, подробно ще проверя всички ваши думи. Ако проверката даде положителен резултат, на заседанието на директорския борд на „Информинвест“ ще подкрепя вашето предложение за сключването на договор с фирмата „Уралинтек“.

— На някои това никак няма да им хареса — жлъчно се усмихна Кожухин.

— О, да — каза Плат и също се усмихна. — Аз, като собственик на блокиращия пакет акции на холдинга „Информинвест“, ще се обърна към главните мениджъри на холдинга с отворено писмо и ще им предложа да разкрият детайлите на сделката за закупуване на програмното осигуряване от „Dulle“.

— В най-близко време ще се състои заседание на съвета на директорите на холдинга, на което този въпрос ще бъде обсъждан — напомни Акишин.

— Ще поискам от Херсонски в едноседмичен срок да обясни схемата и параметрите на сделката с „Dulle“. — Плат говореше студено и твърдо, той вече не приличаше на оня мечтател отпреди четиридесет минути.

— Господата Херсонски, Кретинин и Галин ще изпаднат в ярост — с мрачно злорадство отбеляза Кожухин. — В случай че тази сделка не се състои или стане не по техните правила, те ще загубят милиони долари.

Плат намръщи косматите си вежди и твърдо каза:

— Не знам за вас, господа, но лично мен това изобщо няма да ме огорчи. Между другото, с какво имате намерение да се занимавате в събота? Смятам да ви поканя на откриването на една картинна изложба и на банкета по този случай.

— Не знам за Сергей Михайлович, но аз отивам на риболов — каза Кожухин. — Ще се опитам да бия собствения си рекорд.

— А какъв е вашият рекорд? — попита Плат.

— По пет килограма на пръчка — обяви Кожухин.

— Това много ли е или малко?

— Задоволително — каза Кожухин.

— Добре тогава, късмет! — Плат се обърна към Акишин. — А вие?

— Имам намерение да прекарам уикенда с дъщеря си. В последно време се виждаме прекалено рядко.

— Разбирам. В такъв случай ви желая успех, господа. — Плат закачливо присви очи. — Имам отличен коняк. Няма ли да пийнем по чашчица, за да отбележим нашата среща?

— Аз не възразявам — каза Акишин.

А Кожухин разтегли твърдите си устни в усмивка и кимна.

— Защо не.

Бизнесмените пиха за дълъг и щастлив живот, без да подозират, че съдбата вече бе отредила двама от тях да бъдат лишени от него.