Фридрих Незнански
Платинената карта (59)

4.

Професор Акишин бе много отпаднал от „виладжийското заточение“. Беше много отслабнал и прегърбен. Лекарите констатираха силно нервно разстройство и препоръчаха на Сергей Михайлович да изкара един лечебен болничен курс. Акишин не възрази. Вече знаеше, че с дъщеря му всичко е наред, а с жена си, която дойде на свиждане в болницата, той не пожела да се срещне, като чрез санитарката предаде на Татяна Олеговна, че отсега нататък не желае да има нищо общо с нея.

Александър Борисович Турецки прекара в стаята на Акишин не по-малко от два часа, разчепквайки всички подробности около сделката, която бе имал намерение да извърши концернът „Информинвест“.

Обявен за издирване, Херсонски по своя воля се яви в кабинета на Турецки още в началото на работния ден. Изглеждаше отвратително — подпухнал, с невчесана коса и сивкава четина по бузите.

— Ето ме — каза Яков Наумович, седнал пред бюрото и почесвайки с пръст коляното си. — Дойдох да се предам.

— Великолепно — отвърна Александър Борисович. — Защото ние се скъсахме да ви търсим.

— Представям си — усмихна се Херсонски, но веднага изтри усмивката от лицето си — стори му се прекалено неуместна.

— Е хайде, говорете — каза Турецки. — За всичко честно и подробно.

Херсонски въздъхна.

— Нали затова съм тук, Александър Борисович, дойдох точно поради тази причина. — Той отново въздъхна и крадешком погледна към Турецки. — Чудя се откъде да започна…

— Започнете с поръчката на убийството на Кожухин. Както и на кого сте я дали.

— Сигурно вече и без мен знаете всичко — печално отвърна Херсонски. — Кожухин ме лиши от избор. Със своя Съюз на инвеститорите той се опитваше да блокира най-голямата сделка в историята на руската индустрия, свързана с програмно осигуряване. Това беше престъпно! Направо престъпно! Всъщност той си плати точно за това. Само че… Лицето на Херсонски натъжено потръпна. — Александър Борисович, повярвайте ми, дори не ми е хрумвало да го убивам. Исках само едно — за известно време Кожухин да бъде отстранен от участие в работата. Разбирате ли, само за малко! Щеше да е идеален вариантът със сътресение на мозъка. Аз така му и казах — да го поосакати, но не и да го убива! Още по-малко да го отвлича…

— На кого? — рязко попита Турецки. — На кого казахте това?

— Ами на тоя… как беше… Юрий Иванович. Устюгов. Майор Устюгов.

— Откъде познавахте майор Устюгов?

— Как откъде? — учуди се Херсонски. И веднага отново помръкна. — А, да. Вие няма откъде да знаете. Работата е там, че Устюгов беше нашият… както го казва народът — „чадър“. „Чадърът“ на фирмата, която ръководя. Разбира се, цялата мръсна работа Устюгов поръчваше на своите хора от Митишчи. На този… как беше… Десантника.

— Кой всъщност уби Кожухин?

— Александър Борисович — изблея Херсонски с жалостиво гласче, — откъде мога аз да знам? Устюгов ми се обади и каза, че проблемът е вече решен. Попитах: по какъв начин? А Устюгов ми отговори, че било по „най-радикалния“. Тогава разбрах, че Кожухин вече не е между живите. Повече не го обсъждахме. Аз платих на майор Устюгов, а той задели дължимото на Десантника и неговите хора. Това е всичко. — Херсонски млъкна, след това преглътна слюнката си и помоли: — Александър Борисович, може ли чаша вода?

Турецки наля на Херсонски вода в чашата и докато той пиеше, позвъни на Вячеслав Иванович Грязнов.

— Здравей, Слава, аз съм Турецки… Запиши си името — Юрий Иванович Устюгов… Да, У-стю-гов… Прикривал е Херсонски. Убийството на Кожухин също е негова работа. Да, отвличането на Акишин също… — Турецки погледна към Херсонски и попита: — Устюгов ли организира отвличането на Акишин?

— Да — тихо отвърна Херсонски.

— Той е отвлякъл и Акишин — каза Александър Борисович в слушалката. — Да… да… Добре, ще чакам.

Турецки остави слушалката върху вилката и погледна Херсонски.

— А сега ми разкажете как убихте Плат — твърдо настоя той.

Яков Наумович изблещи очи като палачинки.

— Аз?! Плат?! Ама вие какво? Какво ви става, Александър Борисович?! Даже и с пръст не бих го докоснал! Спрямо него не бих дори…

— Стига! — изръмжа Турецки така, че Херсонски се задави в собствените си думи и изплашено се сплеска на стола. — Стига толкова лъжи! Плат е имал решаващата дума. Той е искал да отмени вашата сделка, мамка му! И е щял да го направи, ако не бяхте го отровили!

— Александър Борисович… — заскимтя Херсонски. — Честна дума… Ще се закълна в каквото поискате… Не съм го тровил… Ей богу, не съм го отравял!

— Разбира се, че не самият вие. Но заповедта е била ваша. И заради това ще получите максималната присъда.

След думите „максимална присъда“ Херсонски се сгърчи. Той извади от джоба си кърпичка (при това ръката му трепереше) и избърса изпотеното си чело.

— Добре — избъбри Херсонски. — Ще ви разкажа цялата история. А вие сам ще определите доколко съм виновен. Всичко започна една вечер…

 

 

Беше надвечер. Херсонски, генералният директор на представителството на фирмата „Dulle“ в ОНД Кретинин и главата на фирмата „Устойчиви технологии“ Галин седяха на фотьойлите във вилата на Кретинин. Всеки държеше чаша с уиски. И тримата гледаха към ниския невзрачен човек, седнал на стола пред тях.

— Желателно е убийството да бъде замаскирано като нещастен случай — каза Херсонски.

— Ще е доста сложно да се уреди — отвърна невзрачният човек със също толкова невзрачен глас. — Господин Плат е известна фигура. Не се появява никъде без телохранителите си.

— Не може ли да организираме взривяване по пътя, а след това да бъдат обвинени терористи? — предложи Кретинин.

Невзрачният човек поклати глава.

— Не. Няма да ни стигне времето, за да подготвим взривяване.

— Какво да правим тогава? — попита Галин. — Как да го отстраним от пътя си?

Невзрачният се замисли. Бизнесмените очакваха отговора му с напрегнато внимание. Най-сетне невзрачният човек проговори:

— Струва ми се, че трябва да се действа пряко и явно — каза той. — Плат има достатъчно много врагове и без вас тримата. Свързват го стотици нишки с всичките земни континенти. Нито един детектив не е в състояние да разплете такова кълбо. — Невзрачният се замисли и добави: — Ако, разбира се, не оставим някакви улики.

— Тогава не оставяйте — изрече Херсонски. — В края на краищата вие сте професионалист. Как възнамерявате да го ликвидирате?

— Съществуват много варианти, но най-сигурен е снайперският изстрел. Плат се готви да дарява картини на Третяковската галерия. Живее в хотел „Балчуг“. Бих могъл с висока вероятност да предвидя маршрута му. Освен това може да бъде премахнат и в самия хотел. Няма да е толкова трудно да се подкупи персоналът и някой да се вмъкне в апартамента му, преструвайки се на журналист. Между другото тогава ще е напълно възможен и вариантът с взривяването. Кое избирате? Имате ли някакви предпочитания?

— Вие решавате — повтори Херсонски.

— Много ви моля — подкрепи го Галин. — Избавете ни от необходимостта да измисляме сами наказанието на този негодник. Просто го ликвидирайте и толкова.

— Забележително — каза невзрачният и се усмихна. — Струва ми се, че сега вече е време да поговорим за цената.

— Но нали вече я обсъдихме в нашата кореспонденция? — възмути се Херсонски. — Вие сам я определихте.

— Определих я — кимна невзрачният човек. — Но тогава още не знаех, че ще имам работа с трима състоятелни бизнесмени. — Невзрачният обгърна с поглед бизнесмените, тънко се усмихна и каза: — Искам да утроя сумата.

— Каквоо? — възмутено възкликна Херсонски. — Имате ли представа колко пари са това?

— Напълно — кимна невзрачният. — Но разбирам и това, че ако се бръкнете и тримата… сумата няма да е чак толкова голяма.

Херсонски, Кретинин и Галин се спогледаха.

— Мисля, че си струва — каза Галин.

— Да — потвърди Кретинин. — И на мен ми се струва, че трябва да се съгласим с предлаганите условия.

Херсонски въздъхна и отпи от уискито си.

— Какво пък — каза той. — След като вие не възразявате, и аз няма да съм против. — Той отмести поглед към невзрачния. — Ще получите тези пари, но авансът остава същият.

— Приемам — сви рамене невзрачният.

— Кога възнамерявате да го направите?

— През следващите три дни — каза невзрачният.

Херсонски погледна към Галин.

Той кимна.

— Става.

— И така — каза Херсонски, — можете да смятате, че сделката е сключена.

Херсонски прекъсна разказа си и поиска да си налее още вода. Турецки му разреши.

— Значи вие сте поръчали убийството на Плат — каза Александър Борисович, гледайки как Херсонски поглъща водата на големи жадни глътки.

Херсонски остави чашата на масата, изтри с кърпичка мокрите си устни и кимна.

— Да. Но това не е всичко. Най-странното се случи след това…

Невзрачният човек се вмъкна в колата и затвори вратата. Огледа се бързо наоколо, извади от чантата си голям дебел плик и го подаде на Херсонски.

Той учудено го огледа.

— Какво е това?

— Авансът — каза невзрачният и нетърпеливо добави: — Стига сте се блещили, прибирайте го по-бързо.

Херсонски взе плика, надзърна в него и го прибра в жабката.

— Не разбирам — какво означава всичко това?

— Нищо. Просто ви върнах аванса.

— Но защо? Вие се справихте прекрасно с работата си! Дори не очаквах, че ще сте толкова изобретателен!

Невзрачният по змийски втренчено изгледа Херсонски и бавно, много бавно поклати глава.

— Аз вземам пари само за работа, която съм свършил. Но точно тази работа не я свърших аз.

— Как така? — не разбра Херсонски. — Но позволете… Кой тогава е уб… премахнал този човек?

— Не знам. Не съм бил там. Ако много ви интересува, можете да попитате ченгетата. А сега трябва да тръгвам.

Невзрачният човек отвори вратата на колата и се измъкна навън.

— Тогава кой е убил Плат? — попита Турецки, димейки с цигарата си.

Херсонски сви рамене.

— Това не ми е известно. Нали ви казах, килърът ми върна парите.

— Как се казва той?

— Не знам. Наистина не знам! Свързахме се него по интернет. Случайно се натъкнах на обявата му в мрежата. Александър Борисович, трябва да ми повярвате! Нали аз сам… сам дойдох при вас! — Херсонски притисна длан към гърдите си и се намръщи. — По дяволите… Сърцето пак ме сви… — Погледът на Яков Наумович стана жално-умолителен. — Александър Борисович, моля ви, нека да си почина. Не съм спал вече цяло денонощие.

Турецки тръсна цигарата си и сурово изгледа Херсонски.

— Имате болно сърце?

— Както повечето старци — въздъхна Херсонски. — Само да си почина малко.

— Добре, ще наредя да ви изпратят в болницата. А нашия разговор ще продължим по-късно.

Същия ден Рябчук, съвземайки се от клофелиновото отравяне, разказа на Турецки, че председателят на Съюза на инвеститорите Иван Петрович Кожухин е удавен в Истринския язовир не от кого да е, а от Григорий Вашкин, наричан още Десантника. Рябчук и Марков не са присъствали на удавянето, чакали са Десантника в една кола близо до язовира.

Десантника се върнал от „работата“ си мокър и зъл и няколко пъти повторил, че жертвата се съпротивявала и никак не й се щяло да отиде на дъното. След което през целия ден се сгрявал с водка в същата кръчма, където ставали срещите на Рябчук и Сидоренко, довели по-късно Десантника и Марков до толкова печална и за двамата развръзка.

Обаче все още нямаше отговор на въпроса кой е убил американския милиардер Лайъм Плат.