Метаданни
Данни
- Серия
- Маршът на Турецки (70)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Платиновая карта, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ленко Веселинов, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Фридрих Незнански
Заглавие: Платинената карта
Преводач: Ленко Веселинов
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: „Атика“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: „Атика“
Художник: „Елзевир“
ISBN: 978-954-729-226-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3855
История
- — Добавяне
4.
Професор Акишин бе много отпаднал от „виладжийското заточение“. Беше много отслабнал и прегърбен. Лекарите констатираха силно нервно разстройство и препоръчаха на Сергей Михайлович да изкара един лечебен болничен курс. Акишин не възрази. Вече знаеше, че с дъщеря му всичко е наред, а с жена си, която дойде на свиждане в болницата, той не пожела да се срещне, като чрез санитарката предаде на Татяна Олеговна, че отсега нататък не желае да има нищо общо с нея.
Александър Борисович Турецки прекара в стаята на Акишин не по-малко от два часа, разчепквайки всички подробности около сделката, която бе имал намерение да извърши концернът „Информинвест“.
Обявен за издирване, Херсонски по своя воля се яви в кабинета на Турецки още в началото на работния ден. Изглеждаше отвратително — подпухнал, с невчесана коса и сивкава четина по бузите.
— Ето ме — каза Яков Наумович, седнал пред бюрото и почесвайки с пръст коляното си. — Дойдох да се предам.
— Великолепно — отвърна Александър Борисович. — Защото ние се скъсахме да ви търсим.
— Представям си — усмихна се Херсонски, но веднага изтри усмивката от лицето си — стори му се прекалено неуместна.
— Е хайде, говорете — каза Турецки. — За всичко честно и подробно.
Херсонски въздъхна.
— Нали затова съм тук, Александър Борисович, дойдох точно поради тази причина. — Той отново въздъхна и крадешком погледна към Турецки. — Чудя се откъде да започна…
— Започнете с поръчката на убийството на Кожухин. Както и на кого сте я дали.
— Сигурно вече и без мен знаете всичко — печално отвърна Херсонски. — Кожухин ме лиши от избор. Със своя Съюз на инвеститорите той се опитваше да блокира най-голямата сделка в историята на руската индустрия, свързана с програмно осигуряване. Това беше престъпно! Направо престъпно! Всъщност той си плати точно за това. Само че… Лицето на Херсонски натъжено потръпна. — Александър Борисович, повярвайте ми, дори не ми е хрумвало да го убивам. Исках само едно — за известно време Кожухин да бъде отстранен от участие в работата. Разбирате ли, само за малко! Щеше да е идеален вариантът със сътресение на мозъка. Аз така му и казах — да го поосакати, но не и да го убива! Още по-малко да го отвлича…
— На кого? — рязко попита Турецки. — На кого казахте това?
— Ами на тоя… как беше… Юрий Иванович. Устюгов. Майор Устюгов.
— Откъде познавахте майор Устюгов?
— Как откъде? — учуди се Херсонски. И веднага отново помръкна. — А, да. Вие няма откъде да знаете. Работата е там, че Устюгов беше нашият… както го казва народът — „чадър“. „Чадърът“ на фирмата, която ръководя. Разбира се, цялата мръсна работа Устюгов поръчваше на своите хора от Митишчи. На този… как беше… Десантника.
— Кой всъщност уби Кожухин?
— Александър Борисович — изблея Херсонски с жалостиво гласче, — откъде мога аз да знам? Устюгов ми се обади и каза, че проблемът е вече решен. Попитах: по какъв начин? А Устюгов ми отговори, че било по „най-радикалния“. Тогава разбрах, че Кожухин вече не е между живите. Повече не го обсъждахме. Аз платих на майор Устюгов, а той задели дължимото на Десантника и неговите хора. Това е всичко. — Херсонски млъкна, след това преглътна слюнката си и помоли: — Александър Борисович, може ли чаша вода?
Турецки наля на Херсонски вода в чашата и докато той пиеше, позвъни на Вячеслав Иванович Грязнов.
— Здравей, Слава, аз съм Турецки… Запиши си името — Юрий Иванович Устюгов… Да, У-стю-гов… Прикривал е Херсонски. Убийството на Кожухин също е негова работа. Да, отвличането на Акишин също… — Турецки погледна към Херсонски и попита: — Устюгов ли организира отвличането на Акишин?
— Да — тихо отвърна Херсонски.
— Той е отвлякъл и Акишин — каза Александър Борисович в слушалката. — Да… да… Добре, ще чакам.
Турецки остави слушалката върху вилката и погледна Херсонски.
— А сега ми разкажете как убихте Плат — твърдо настоя той.
Яков Наумович изблещи очи като палачинки.
— Аз?! Плат?! Ама вие какво? Какво ви става, Александър Борисович?! Даже и с пръст не бих го докоснал! Спрямо него не бих дори…
— Стига! — изръмжа Турецки така, че Херсонски се задави в собствените си думи и изплашено се сплеска на стола. — Стига толкова лъжи! Плат е имал решаващата дума. Той е искал да отмени вашата сделка, мамка му! И е щял да го направи, ако не бяхте го отровили!
— Александър Борисович… — заскимтя Херсонски. — Честна дума… Ще се закълна в каквото поискате… Не съм го тровил… Ей богу, не съм го отравял!
— Разбира се, че не самият вие. Но заповедта е била ваша. И заради това ще получите максималната присъда.
След думите „максимална присъда“ Херсонски се сгърчи. Той извади от джоба си кърпичка (при това ръката му трепереше) и избърса изпотеното си чело.
— Добре — избъбри Херсонски. — Ще ви разкажа цялата история. А вие сам ще определите доколко съм виновен. Всичко започна една вечер…
Беше надвечер. Херсонски, генералният директор на представителството на фирмата „Dulle“ в ОНД Кретинин и главата на фирмата „Устойчиви технологии“ Галин седяха на фотьойлите във вилата на Кретинин. Всеки държеше чаша с уиски. И тримата гледаха към ниския невзрачен човек, седнал на стола пред тях.
— Желателно е убийството да бъде замаскирано като нещастен случай — каза Херсонски.
— Ще е доста сложно да се уреди — отвърна невзрачният човек със също толкова невзрачен глас. — Господин Плат е известна фигура. Не се появява никъде без телохранителите си.
— Не може ли да организираме взривяване по пътя, а след това да бъдат обвинени терористи? — предложи Кретинин.
Невзрачният човек поклати глава.
— Не. Няма да ни стигне времето, за да подготвим взривяване.
— Какво да правим тогава? — попита Галин. — Как да го отстраним от пътя си?
Невзрачният се замисли. Бизнесмените очакваха отговора му с напрегнато внимание. Най-сетне невзрачният човек проговори:
— Струва ми се, че трябва да се действа пряко и явно — каза той. — Плат има достатъчно много врагове и без вас тримата. Свързват го стотици нишки с всичките земни континенти. Нито един детектив не е в състояние да разплете такова кълбо. — Невзрачният се замисли и добави: — Ако, разбира се, не оставим някакви улики.
— Тогава не оставяйте — изрече Херсонски. — В края на краищата вие сте професионалист. Как възнамерявате да го ликвидирате?
— Съществуват много варианти, но най-сигурен е снайперският изстрел. Плат се готви да дарява картини на Третяковската галерия. Живее в хотел „Балчуг“. Бих могъл с висока вероятност да предвидя маршрута му. Освен това може да бъде премахнат и в самия хотел. Няма да е толкова трудно да се подкупи персоналът и някой да се вмъкне в апартамента му, преструвайки се на журналист. Между другото тогава ще е напълно възможен и вариантът с взривяването. Кое избирате? Имате ли някакви предпочитания?
— Вие решавате — повтори Херсонски.
— Много ви моля — подкрепи го Галин. — Избавете ни от необходимостта да измисляме сами наказанието на този негодник. Просто го ликвидирайте и толкова.
— Забележително — каза невзрачният и се усмихна. — Струва ми се, че сега вече е време да поговорим за цената.
— Но нали вече я обсъдихме в нашата кореспонденция? — възмути се Херсонски. — Вие сам я определихте.
— Определих я — кимна невзрачният човек. — Но тогава още не знаех, че ще имам работа с трима състоятелни бизнесмени. — Невзрачният обгърна с поглед бизнесмените, тънко се усмихна и каза: — Искам да утроя сумата.
— Каквоо? — възмутено възкликна Херсонски. — Имате ли представа колко пари са това?
— Напълно — кимна невзрачният. — Но разбирам и това, че ако се бръкнете и тримата… сумата няма да е чак толкова голяма.
Херсонски, Кретинин и Галин се спогледаха.
— Мисля, че си струва — каза Галин.
— Да — потвърди Кретинин. — И на мен ми се струва, че трябва да се съгласим с предлаганите условия.
Херсонски въздъхна и отпи от уискито си.
— Какво пък — каза той. — След като вие не възразявате, и аз няма да съм против. — Той отмести поглед към невзрачния. — Ще получите тези пари, но авансът остава същият.
— Приемам — сви рамене невзрачният.
— Кога възнамерявате да го направите?
— През следващите три дни — каза невзрачният.
Херсонски погледна към Галин.
Той кимна.
— Става.
— И така — каза Херсонски, — можете да смятате, че сделката е сключена.
Херсонски прекъсна разказа си и поиска да си налее още вода. Турецки му разреши.
— Значи вие сте поръчали убийството на Плат — каза Александър Борисович, гледайки как Херсонски поглъща водата на големи жадни глътки.
Херсонски остави чашата на масата, изтри с кърпичка мокрите си устни и кимна.
— Да. Но това не е всичко. Най-странното се случи след това…
Невзрачният човек се вмъкна в колата и затвори вратата. Огледа се бързо наоколо, извади от чантата си голям дебел плик и го подаде на Херсонски.
Той учудено го огледа.
— Какво е това?
— Авансът — каза невзрачният и нетърпеливо добави: — Стига сте се блещили, прибирайте го по-бързо.
Херсонски взе плика, надзърна в него и го прибра в жабката.
— Не разбирам — какво означава всичко това?
— Нищо. Просто ви върнах аванса.
— Но защо? Вие се справихте прекрасно с работата си! Дори не очаквах, че ще сте толкова изобретателен!
Невзрачният по змийски втренчено изгледа Херсонски и бавно, много бавно поклати глава.
— Аз вземам пари само за работа, която съм свършил. Но точно тази работа не я свърших аз.
— Как така? — не разбра Херсонски. — Но позволете… Кой тогава е уб… премахнал този човек?
— Не знам. Не съм бил там. Ако много ви интересува, можете да попитате ченгетата. А сега трябва да тръгвам.
Невзрачният човек отвори вратата на колата и се измъкна навън.
— Тогава кой е убил Плат? — попита Турецки, димейки с цигарата си.
Херсонски сви рамене.
— Това не ми е известно. Нали ви казах, килърът ми върна парите.
— Как се казва той?
— Не знам. Наистина не знам! Свързахме се него по интернет. Случайно се натъкнах на обявата му в мрежата. Александър Борисович, трябва да ми повярвате! Нали аз сам… сам дойдох при вас! — Херсонски притисна длан към гърдите си и се намръщи. — По дяволите… Сърцето пак ме сви… — Погледът на Яков Наумович стана жално-умолителен. — Александър Борисович, моля ви, нека да си почина. Не съм спал вече цяло денонощие.
Турецки тръсна цигарата си и сурово изгледа Херсонски.
— Имате болно сърце?
— Както повечето старци — въздъхна Херсонски. — Само да си почина малко.
— Добре, ще наредя да ви изпратят в болницата. А нашия разговор ще продължим по-късно.
Същия ден Рябчук, съвземайки се от клофелиновото отравяне, разказа на Турецки, че председателят на Съюза на инвеститорите Иван Петрович Кожухин е удавен в Истринския язовир не от кого да е, а от Григорий Вашкин, наричан още Десантника. Рябчук и Марков не са присъствали на удавянето, чакали са Десантника в една кола близо до язовира.
Десантника се върнал от „работата“ си мокър и зъл и няколко пъти повторил, че жертвата се съпротивявала и никак не й се щяло да отиде на дъното. След което през целия ден се сгрявал с водка в същата кръчма, където ставали срещите на Рябчук и Сидоренко, довели по-късно Десантника и Марков до толкова печална и за двамата развръзка.
Обаче все още нямаше отговор на въпроса кой е убил американския милиардер Лайъм Плат.