Фридрих Незнански
Платинената карта (21)

3.

Хенрих Афанасиевич Розанов явно нямаше настроение. Върху бюрото пред него вдигаше пара чашка черно кафе. Обаче, преди да се заеме с кафето, той метна върху езика си две кафяви таблетки и ги преглътна с минерална вода направо от бутилката.

— Какво, Хенрих Афанасиевич, мигрената ли? — вежливо попита началника си адвокатът Юрий Гордеев.

— Абе магнитните бури, да пукнат дано — обясни Розанов. Той потри с пръсти челото си и леко се намръщи. — Какво стана, Юра, оправи ли се с това дело?

Гордеев кимна.

— Няма проблеми. Доста банална история. Игор Адамски е известен програмист. Ръководи фирма, която се занимава с програмно осигуряване и други такива. Като програмист Адамски, както се казва, е надарен от Бога. Но е и отявлен скандалджия. Вече на два пъти е предизвиквал побоища в кръчми. Първия път му се разминало — успял да си плати. Втория път са му дали условна. Но този път момчето е хлътнало сериозно. Освен повреда на имуществото той е осакатил двама души.

— Много ли?

— Как да ви кажа… Единият има силно сътресение на мозъка. Вторият почти е останал без ухо — докторите криво-ляво са го закърпили.

— Мдаа… — замислено промърмори Розанов. — Това момче животът на нищо не го е научил. Даже се е изхитрил да осере и собствената си сватба. Та както казваш, делото е банално. А какъв е нюансът, за който искаше да ми съобщиш?

— Адамски е доста разстроен — каза Гордеев. — С жена си са се подготвяли за сватбено пътешествие в Италия. Разбира се, сега ще трябва пътешествието да се отложи.

— Ама разбира се — усмихна се Хенрих Афанасиевич. — С няколко години. После?

Гордеев погледна шефа си със съчувствие и каза:

— След всичко това Адамски ми съобщи, че знае някаква важна държавна тайна. И е готов да я сподели с нас в замяна на оправдаване.

— Тайна? — Розанов се усмихна, но веднага изтри усмивката от лицето си и допря с дебели бели пръсти болезненото си чело. — П-по дяволите, дано се скапят тия магнитни бури! Както и твоят Адамски с неговите глупави тайни. — Хенрих Афанасиевич извади от джоба си кърпичка, намокри я с минерална вода и я опря до високото си чело. — Направо детска градина — измърмори той. — Ако ми бутнете сладолед, аз ще ви кажа кой краде нощем от конфитюра. Какво мислиш да правиш, Юра?

— Не знам — повдигна рамене Гордеев. — Може би момчето наистина има някаква важна информация. Все пак е програмист, а всеки добър програмист е потенциален хакер. Ще съобщя на Меркулов за молбата на Адамски и нека Главната прокуратура да си троши главата. Ако им се прииска Адамски да сподели с тях неговите „държавни тайни“ — ще помогнат на момчето, ако не поискат — тогава пак аз ще се блъскам.

— Защо не, обади му се. Само не забравяй, че Адамски, колкото и да е непрокопсаник, преди всичко е твой клиент. И едва след това е източник на информация за Главната прокуратура. Спазари се с Меркулов професионално.

Гордеев се усмихна.

— Хенрих Афанасиевич, имате ли някакви съмнения относно моя професионализъм?

— Не, Юра, не. Само че… По дяволите, вече и аспирина не ми помага.

— Опитахте ли с цитрамон?

— Всичко съм опитвал — страдалчески отговори Розанов. — Срещу магнитните бури химията е безсилна. Добре де, забрави. Обади се на Меркулов и уговори среща. След това ще ми разкажеш какво е станало.

Адамски бе порядъчно изнервен преди срещата си със заместник главния прокурор Константин Дмитриевич Меркулов. Започна да бомбардира адвоката Гордеев с глуповати въпроси.

— И какъв е този ваш Меркулов?

— Какво означава какъв е? — не разбра Гордеев.

— Добър ли е или лош?

Юрий Петрович се замисли. След това сви рамене.

— Повече добър, отколкото лош. Какво, да не би да ви е страх?

— Не знам как да го кажа… Просто досега не ми се е налагало да се срещам с главен прокурор.

— Меркулов не е главен прокурор — каза Гордеев. — Той е само заместник.

Адамски махна с ръка.

— А, все тая. Фукльо от правосъдието. Ако иска — ще те накаже, ако му се прище — ще те помилва. По-добре ми изяснете веднага ли трябва да му кажа цялата истина, или да пробутвам информацията дозирано?

Гордеев се поусмихна.

— Ще е по-добре, ако е наведнъж. И не страхувай от предозиране. Меркулов е як тип, какво ли не е виждал.

— Защо не, ще му кажа всичко — реши Адамски. — По дяволите, как се набутах в тая бъркотия. Да бях си седял сега в офиса зад компютъра… Или вкъщи, при младата си жена. Зле ли ще ми е?

— По никакъв начин — съгласи се Гордеев. — Но за това е трябвало да мислите предварително. Между другото, Игор, може би като начало ще се опитате да споделите вашата „държавна тайна“ с мен?

Адамски решително поклати глава.

— Не. Извинете ме, Юрий Петрович, това няма нищо общо с вас. Просто аз…

— Не си падате по адвокатите?

— Не че не ги обичам, само… като че ли не им вярвам. Вие работите за пари, нали?

— Така е — кимна Гордеев.

— На! — вирна среден пръст Адамски. — А прокурорът бачка за идеята! За него важното е да пипне престъпника и да го пъхне в пандиза. Няма да го хване сън, ако не го е направил. Схващате ли?

— Разбирам. Но ако така разсъждавате, тогава нямате никакъв шанс да излезете от затвора.

— Чак пък толкова — ухили се Адамски. — Прокурорът ще предпочете да хване някоя едра риба, а не такава цаца като мен.

— Това означава ли, че ще му предоставите подобен престъпник?

— Точно така! — енергично кимна програмистът. — Няма начин да не се зарадва и да не ме пусне да се скитам на воля.

— Вие все още сте оптимист, Игор Иванович. — Колата, с която те отиваха в Главна прокуратура, спря пред светофара. — Добре де, хайде да видим доколко оптимизмът ви е оправдан. Само че имайте предвид: след като не ми се доверявате, постъпвате извънредно глупаво. Вие сте болният — аз съм лекарят. Ако не ми обясните болестта си, няма да съм способен да ви излекувам.

— Аз и не желая да бъда лекуван — разпасано отвърна Адамски. — Всички наоколо нямат друга работа, освен да се занимават с лечението ми. Просто стойте наблизо. Това ще е напълно достатъчно.

— Имате някаква странна представа за професията ми — донякъде обидено рече Гордеев.

— Какво ти пука — отвърна Адамски.

След десетина минути те стигнаха до сградата на Главна прокуратура.

— Константин Дмитриевич, това е Игор Адамски, шеф на фирмата „Уралинтек“ — представи клиента си Гордеев. Бодигардът остана в приемната.

Меркулов с любопитство огледа Адамски, който пристъпваше от крак на крак пред затворилата се врата на кабинета.

— Представях си ви по-иначе — каза Меркулов.

Адамски въздъхна.

— Не се и съмнявам. Вероятно сте си представяли, че ще се появи някакъв солиден стар чичко със сако от „Армани“ и с голям корем. Кой знае защо всички си мислят, че човек с моята външност не би могъл да управлява фирма с многомилионен оборот.

— Защо не? Едни бели панталони са подходящи за шеф на такава солидна фирма. Само че нямаше да е излишно, ако някой беше ги поизпрал.

— Ще ги почистя, когато ме пуснете — обеща Адамски.

— На мен ми е ясно, че клиентът ми ще има време да полежи — иронично вметна Гордеев, — но не бихте ли му позволили все пак да поседне за малко на някой стол?

— Ама за бога — рече Меркулов. — Настанете клиента си, където ви е удобно.

— Общо взето, настаняването е повече по вашата специалност — ухили се Адамски и веднага се смути от собствената си смелост. — Извинете за неуместната шега — потиснато добави той.

Най-сетне всички се настаниха и Константин Дмитриевич строго погледна към Игор Адамски изпод навъсените си вежди.

— Слушам ви най-внимателно.

Известно време Адамски мълча, опитвайки се да събере мислите си, след което започна:

— Става дума за гибелта на американския милиардер Плат… — Гласът на Адамски прозвуча тихо и неуверено, като че ли самият той все още не бе решил дали да си каже всичко докрай, или да остави част от информацията за себе си. — Та така, на мен ми се струва, че… Тоест аз съм почти сигурен, че… Искам да кажа, че може да не е съвсем така, но имам… как го наричахте вие… хипотеза?

— Хипотезите са за учените — сухо отвърна Меркулов. — Ние ги наричаме „версии“.

Адамски изплашено се сви под строгия поглед на Меркулов и кимна в знак на съгласие.

— Да де, версия… Общо взето, ми се струва, че знам заради какво са убили магната.

Адамски млъкна, като че ли изплашен от собствените си думи. В окръглените му очи се четеше страх и неувереност.

— Ако сте дошли тук да си помълчите, ще ви е по-лесно да го правите в килията — студено и твърдо произнесе Меркулов.

— Да, да… — излезе от вцепенението си Адамски. — Продължавам. Работата е там, че… всъщност Плат владееше контролния пакет от акциите на „Информинвест“. Те планираха голяма сделка, свързана с програмно осигуряване. Доставката щеше да извърши фирмата „Dulle“, а аз… Не, по-добре ще е, ако опитам отдругаде. Същността е в това, че аз познавам независимия директор, който трябваше да одобри тази сделка. Нарича се Сергей Михайлович Акишин. Та този Акишин не харесваше това, че Херсонски (това е президентът на „Информинвест“) е избрал като системен интегратор фирмата „Устойчиви технологии“. Акишин искаше системният интегратор да бъде моята фирма — „Уралинтек“.

— Почакайте малко, нали вие току-що казахте, че в сделката участва фирмата „Dulle“ — напомни Меркулов.

— Разбира се — кимна Адамски. — Фирмата „Dulle“ доставя програмното осигуряване. А то се въвежда и управлява от фирма, която се нарича системен интегратор. Точно такъв интегратор трябваше да стане фирмата „Устойчиви технологии“. Вместо „Уралинтек“, която ръководя аз и за чието участие настояваше Акишин.

— Доколко всичко зависеше от мнението на Акишин? — попита Меркулов.

— Колко? Всъщност почти всичко зависеше от него! Доколкото знам, той искаше да се срещне с Плат и да обсъди с него моята кандидатура. Е, не чак толкова личността ми, а кандидатурата на моята фирма, ако позволите така да се изразя.

— И какво стана? Срещнаха ли се?

Адамски сви рамене.

— Не съм сигурен. Трябва да ви кажа, че в последно време бях доста зает с организацията на личния си живот, поради което за известно време отсъствах от процедурите. Но съм сигурен, че в същото време Акишин не е спрял да действа. Всъщност трябва ли да правим предположения? Обадете му се и ще разберете.

— Непременно ще му се обадим — каза Меркулов. — Но е по-добре първо да завършим нашия разговор. Общо взето, вие смятате, че Плат е бил съгласен с мнението на Акишин и е искал да покани вашата фирма за работа върху проекта?

Адамски енергично кимна с глава.

— Разбира се! Акишин познаваше добре фирмата ми. Той знаеше, че работим на най-високо ниво и имаме отлична репутация на пазара. Докато „Устойчиви технологии“, за чието участие настояваше упорито Херсонски, може само да ни диша ауспуха. А и въобще не е ясно откъде изпълзя!

— Според вас защо Плат бе убит?

— Плат бе собственик на блокиращия пакет акции на „Информинвест“. Ако Акишин бе успял да го уговори, сделката с „Dulle“ щеше да претърпи доста големи корекции. А това беше неизгодно за президента на „Информинвест“ Яков Наумович Херсонски.

— Намеквате, че Херсонски е уредил смъртта на Плат? — попита без уговорки Меркулов.

Очевидно такова рязко поставяне на въпроса принуди Адамски да се смути и да се усъмни в собствените си думи.

— Защо пък чак толкова категорично? — избъбри той. — Казах ви единствено онова, което знам. А относно изводите… Няма ли да е по-добре, ако се обадите на Сергей Михайлович Акишин? Той със сигурност ще знае за какво става дума. Не виждам защо да не ви разкаже. Разбирам, че не е правилно да ви обяснявам всичко около тази сделка, без да се посъветвам със Сергей Михайлович, но съм сигурен, че той ще ме разбере. Все пак истината е, че нямам друг изход, нали?

— Нямате — кимна Меркулов.

Онова, което му каза Адамски, го накара да се замисли. Безспорно информацията беше много интересна, но отделен въпрос бе доколко съответства на истината. Сутринта Меркулов се видя с Турецки, така че вече знаеше за сделката с фирмата „Dulle“, въпреки че ролята на Плат и Акишин в тази сделка не бе напълно изяснена. Ако Турецки не беше се увлякъл по версията със Свиридов (жалко за момчето), вероятно щеше вече да се е добрал до същината на делото. По-нататък. Нека допуснем, че всичко, което казва Адамски, е истина. Но тогава къде в тази мрачна равносметка е мястото на удавения Кожухин?

— Познавате ли Иван Петрович Кожухин? — попита Меркулов, пронизвайки програмиста със студен и подозрителен поглед.

Той отрицателно кимна.

— Не. Кой е тоя?

— Няма значение. Казахте ли всичко, което си спомняте?

— Общо взето — да.

— Общо взето или напълно?

— Всичко — кимна Адамски. — Сега ще ме освободите ли? Все пак това, което ви казах, е доста важно.

Меркулов погледна към Гордеев, той се намръщи и сви рамене.

— Константин Дмитриевич — примоли се Адамски, — само не ме вкарвайте в затвора! Кълна се, че вече нищо, никога и никъде няма да троша. А на местата за обществен отдих ще се държа по-тихо от водата и по-ниско от тревата. Много ви моля, пуснете ме. Вкъщи ме чака млада жена. Ние току-що се бяхме оженили.

— Самата истина — потвърди Гордеев. — Прибрали са го направо от сватбата. Момчето дори не е успяло да консумира първата си брачна нощ.

— Юнак! — ухили се Меркулов. — Не можа ли да потраеш до следващия ден?

— Как, след като шампанското ме тресна в главата! — разгорещи се Адамски. — Аз изобщо не го понасям. А те… Не спираха да ме наливат! Можех ли нещо да направя?

— Действително безизходна ситуация — иронично се съгласи Меркулов. — Както и да е. След като ви върнат, ще подпишете протокол за мярка за неотклонение и си отивате вкъщи. А в това време ние ще си помислим какво да правим с вас. Днес не излизайте от жилището си никъде. Вероятно следователят, който води делото на Плат, ще поиска да разговаря с вас.

— Слушам! — радостно възкликна Адамски. — Ни крачка извън къщи! Както днес, така и утре! А в службата ще си взема неплатени. С жената ще наваксаме пропуснатото.

Охраненото лице на програмиста се разля в усмивка. Той скочи от стола си и протегна ръка на Меркулов над бюрото му. Меркулов неохотно я стисна.

— Благодаря ви, Константин Дмитриевич! — пламенно изрече Адамски. — Честно казано, нямаше да издържа, ако бяхте ме оставили в следствения арест! Честна дума!

— Полека — пресече го Меркулов. — Протоколът все още не е подписан. Вървете си и чакайте. Аз ще се обадя на вашия следовател. Юра, бъди милостив, разкарай от главата ми този ненормалник — каза Меркулов на Гордеев.

— С удоволствие — съгласи се той.