Фридрих Незнански
Платинената карта (51)

7.

Още същия ден Денис Грязнов преразказа своя разговор с Муравьов на Турецки.

— Филмчето е интересно — резюмира Александър Борисович, след като изслуша младия си колега. — Милиардер и компютърен мошеник — какво би могло да ги свързва?

— Щеше ми се да знам — изръмжа Денис. — Всичко това ми е вече дотука — чукна той с ръба на дланта си по шията. — Първо дъщерята, след това бащата, сетне цялата тази банда млади хакери. А освен това и някакъв гений от световен мащаб. Колкото по-навътре в гората, толкова повече вълци.

— Странно е, че хората на Интерпол няма за какво да се хванат — продължи разсъжденията си Турецки. — По всичко изглежда, че ще трябва да се срещнем с този Муравьов.

— Точно така — потвърди Денис, — да се срещнем и да поговорим с него както трябва. Как е при теб с това дело? Нещата движат ли се?

Мрачното лице на Турецки показваше доколко му е омръзнало да отговаря на този въпрос. Обаче на Грязнов все пак отговори:

— Как да ти кажа, Дениска… Има някакъв напредък. Наскоро например стана ясно, че някакви хора са ходили при готвача Соколов. Не са изглеждали като бандити. По-скоро са били ченгета.

— Драматично! Наистина ли си убеден, че в тая история са забъркани и ченгета?

Турецки недоволно поклати глава.

— Нищо не мисля, Денис. Нямам достатъчно информация. Просто събирам факти и се опитвам на тяхно основание да построя версия. Няма какво да ти обяснявам, не си новак в тия неща.

— Което си е вярно, вярно е — съгласи се Денис. — Говори ли с чичо ми за тия неща?

— Говорих — каза Турецки. — Проверява информацията. Между другото обади му се. А още по-добре ще е, ако му отидеш на гости. Според мен той и досега не се чувства на мястото си, след като го преместиха в Главното управление за вътрешна сигурност.

— Всеки би го разбрал — философски изрече Денис. — На кого му е приятно да арестува своите хора?

Турецки гневно го изгледа.

— Не говори глупости, Денис! Може ли един престъпник да ти е близък?

Денис видимо се смути.

— Имах предвид, че престъпниците, които той сега преследва, също носят пагони.

— Носят — съгласи се Турецки. — Но това не ги прави недосегаеми. Бандитът винаги си е бандит, каквато и кожа да навлече. Стига толкова. Надявам се, че вече си организирал следенето на Вера Акишина?

— Разбира се — кимна Денис.

— Мисля, че и ония от Интерпол са направили също то. И доста ще се вкиснат, ако твоите момчета започнат да им пречат.

— Нали ги знаеш моите, Александър Борисович. Те са по-незабележими от сянка.

— Да бе! Как се държи Татяна Акишина? Виждала ли се е с Херсонски?

— Не. Даже и по телефона не си говорят. Възможно е да са усетили, че ги следим.

— Едва ли. По-скоро са предпазливи. Къде е тя сега?

— На работа.

— В музикалната школа?

— Да.

— Кой я наблюдава?

— Филя Агеев.

Турецки кимна одобрително.

— Добре. Нека да продължават наблюдението. А аз ще прескоча до училището й — ще ми се да си поговорим. Събрах известна информация за нея. Убеден съм, че Татяна Олеговна няма да откаже да си побъбрим.