Фридрих Незнански
Платинената карта (39)

4.

Александър Борисович Турецки, за разлика от жена си не си падаше по италианската храна. Далеч повече му допадаха блюдата от руската кухня, при това в понятието „руска кухня“ той включваше не само пачата, сельодката и пелмените, но и украинския борш, и кавказкия шашлик, и дори татарските чебуреки. Разбира се, това бе повече „съветска“, отколкото руска кухня, но Турецки питаеше към нея отдавнашна и силна любов.

Същата любов към „съветската“ кухня хранеше и генералният директор на представителството на фирмата „Dulle“ в ОНД Николай Иванович Кретинин. Затова нямаше нищо чудно, че бяха си уговорили среща в ресторант „Самовар“, където закоравелият ерген имаше навика да вечеря всяка вечер.

Разговорът течеше вече двадесет минути, но Кретинин (независимо от неблагозвучната си фамилия) се оказа хитър и гъвкав мъжага.

— Александър Борисович — радушно говореше той, докато пълнеше чашката на Турецки със студена водка, — пожалете ме, нали за всичко това вече говорихме. Сделката бе взаимноизгодна. Ако не вярвате — попитайте Херсонски.

— Няма го в града.

— Много жалко — каза Кретинин и остави гарафата на масата. Присви сивите си очи и шеговито добави: — Той щеше да успее да ви убеди.

— Но аз и така ви вярвам, Николай Иванович. Това, че съм дотолкова пристрастен, не означава, че ви подозирам в нещо. Просто искам да знам всички детайли.

— Разбирам. И съм готов да ви сътруднича. Но доста уморително занимание е да отговаряш на един и същи въпрос десетина пъти. При това влияе зле върху храносмилането. За разлика от водката. — Той вдигна чашата си. — Да сме здрави!

— Наздраве! — отговори Турецки.

Пиха. Замезиха със студена пача и солени гъби.

— Разбирате ли, Александър Борисович, имам усещането, че вие се опитвате да ме хванете в нещо.

— Как може така, Николай Иванович. Опазил ме бог! Просто моята работа е да разпитвам.

— Да, но моята работа не е да ви отговарям — шеговито отвърна Кретинин. — И въпреки това виждате, че съм напълно лоялен с вас.

— Казвате, че Херсонски не е имал никакви други причини да търси контакт с вас, освен пряката и явна изгода?

— Точно така! — кимна Кретинин. — Фирмата „Dulle“ се представя отлично на руския пазар. Между другото вече ви го казах. Няма нищо странно, че ръководството на „Информинвест“ е взело решение да сътрудничи точно с нас.

— Да, но не е имало конкурс. Вие не сте имали конкуренти.

— И какво от това? Вижте, Александър Борисович, нека допуснем, че искате да подарите на жена си за рождения й ден някакъв портрет. Харесали сте си двама художници. Единият се нарича Иля Глазунов, а другият — Вася Пупкин. Кого ще предпочетете?

— Онзи, който рисува по-добре.

— Точно така! — кимна Кретинин. — Очевидно по-добре рисува този, който е по-известен. Репутация не се придобива току-така, тя се доказва години наред. Затова и главните мениджъри на „Информинвест“ начело с Яков Наумович Херсонски избраха нашата фирма.

— А какво ще ми кажете за независимия директор? Струва ми се, че Акишин не споделяше същите възгледи като вас и Херсонски. Той беше против сделките между „Dulle“ и „Информинвест“.

Кретинин остави вилицата си в чинията и недоумяващо се втренчи в Турецки.

— Кой ви е казал подобна глупост?

— Хората — простичко рече Турецки.

— Лъжат — убедено каза Кретинин. — Възползват се от това, че Акишин изчезна.

— Той не е изчезнал — отвлекли са го и искат откуп.

— Да, да, разбрах за това… — Николай Иванович тъжно въздъхна и хвана гарафата. Наля водка в чашките и каза: — Нашият спор е съвършено нелеп. Веднага щом похитителите освободят Сергей Михайлович, той ще потвърди думите ми.

— Ами ако не го пуснат?

— Кого? — разсеяно попита Кретинин.

— Акишин.

— Какво означава да не го пуснат? Ще го пуснат като нищо. Вече не сме през деветдесетте. Сега бандитите играят по общите правила.

— И все пак? — отново попита Турецки. — Едва ли ще чакате неговото завръщане, нали? Сделката ще бъде ли сключена?

— Сигурен съм в това — каза Кретинин и с една глътка изпразни чашата си.