Фридрих Незнански
Платинената карта (25)

4.

Първия важен разговор на Максимович с неизвестния му съучастник записаха още същата вечер. Първи се обади Максимович. Разговорът бе следният:

— Ало, Грув, здрасти. Аз съм Андрей.

— Здрасти, Андрон! — Гласът на съучастника бе тих, мек и ненатрапчив. — Откъде се обаждаш? От вас?

— Да.

— Няма ли да се отбиеш у дома?

— Не, Грув, уморен съм. Ще намина утре сутринта. Как е Верочка?

— Нормално. Вече привикна. Не мога да я отлепя от компа. Чуй ме, Андрон, според мен тя вече е наша. Може би ще й позволиш да се поразходи навън?

— Засега не бива. Нека се поизпоти още ден-два. Артур се кани утре да я посети.

— Отдавна беше време. Ако беше видяла познато лице, щеше да се успокои по-рано.

— Да бе. Само дето щеше първо да извади и двете очички на това „познато лице“. Как върви работата със сайта?

— Всичко е окей, Андрон. Верочка е истински гений. Още два-три дни и всичко ще е готово. Главното е, че тя се увлече.

— Не се залъгвай. Познавам Вера. За нея това е поредната задача, която трябва да реши.

— Няма страшно. Като реши тази, ще й пробутаме друга. Плюс прилично възнаграждение. Тя е умно момиче, няма да откаже.

— Да дава господ. Какво става със Стасик Тоцки?

— Вера му наприказвала нещо за някаква далечна роднина. Казала му, че се скарала с родителите си и така нататък. Общо взето, той се зарекъл да не казва нищо на никого.

— Прекрасно! Оказва се, че вече никой не се интересува от нея. Чу ли за татенцето?

— Аха. Пълна тъпня. Имам чувството, че някой се будалка с нас.

— Вероятно ченгетата са навързали двете отвличания в общ възел.

— Толкова по-добре. Ще акцентират върху търсенето на татенцето — няма да им стигне живота да ни хванат следите. А дотогава Вера сама ще се появи. Маминката не се ли тревожи?

— Не се безпокой за нея. Имай ми доверие, аз ще я утеша.

— Да бе, знаем, че си известен утешител. Други новини?

— Не.

— Тогава свършваме. Трябва да поседя още два часа над програмата. Хайде!

— Ще се чуем!

Макс, брадат и рошав като пират, чукна с пръст по клавиатурата на компютъра.

— Как ви се струва звукът? — запита той колегите си.

— Много е чист — одобри Денис. — Направи ли цифровата разработка?

Макс кимна.

— За съжаление не успях да пробия телефона на този Грув. Очевидно апаратът е включен към специално блокиращо устройство. Между другото телефонът на Максимович също не е от елементарните — снабден е със защита, но с нея нямах особено големи проблеми. Стари пинизи.

— Много самоуверено момче — отбеляза Сева Голованов. — Даже не си дава зора да предположи, че някой може да подслушва разговорите му.

— Самоуверен поради безнаказаност — каза Грязнов. — Очевидно не му е за първа година да безобразничи.

— Карай, и без това скоро ще затворим това предприятие. Между другото, имаме ли някаква представа с какво точно се занимават там?

— Всички момчета са програмисти — каза Сева Голованов. И предположи: — По всяка вероятност машинации в интернет. Смъкват пари от активирани интернет карти или нещо подобно.

Грязнов недоверчиво поклати глава.

— За нещо такова не е нужен много ум, нали? И няма да се налага да отвличат Вера.

Сева кимна.

— Така е. Какво друго тогава?

— Струва ми се, че тези момчета разбиват бази данни и продават информацията на заинтересовани лица — обади се брадатият Макс. — В днешно време това е популярен бизнес.

Денис Грязнов разроши с ръка рижата си коса и замислено произнесе:

— Защо не, напълно е възможно. В тоя „бизнес“ се въртят доста пари. Наистина и рискът не е малък. Ченгетата може и да не ги хванат, но в замяна на това разсърдени бизнесмени може да ги накажат. Има ли някакви други предположения?

Макс сви рамене и каза:

— Общо взето, биха могли да влизат в банкови сметки… Но това е сложна и трудоемка работа. При това могат не само да отнесат кютек, но и задълго да влязат зад решетките.

Голованов се усмихна.

— Смяташ ли, че съвременната младеж може да се спре пред подобни дреболии? Те са слободии момчета. Мислят си, че целият свят около тях се състои от пълни идиоти и единствено те са вундеркинди и супермени.

— Така е — потвърди Филя. — Между другото, господа, надявам се, че всички сте обърнали внимание на това, че тая младеж няма никакво отношение към отвличането на възрастния Акишин.

— Не бих твърдял подобно нещо с пълна увереност — възрази Грязнов. — Напълно възможно е Максимович просто да води за носа този Грув. Или да не му съобщава всички детайли на замислената операция. Със сигурност се знае, че Вера Акишина е отвлечена от тези момчета и им е помагал Артур Акишин. Целта на отвличането също е повече или по-малко ясна: били са им нужни способностите на Вера като програмист.

— И ако се съди по това, което каза Грув, Вера се чувства напълно добре в тази компания — отбеляза Филя.

— Кой да знае, може пък и наистина сами да я освободят. А преди да я пуснат, ще я обработят да признае, че е напуснала дома си по своя воля.

— Струва ми се, че е време да приберем Максимович — каза твърдо Голованов. — Обикновено такива корави момчета като него пасуват пред лицето на истинската опасност. Залагам си главата: само малко да го натиснем, и ще си каже всичко.

— Подкрепям — съгласи се с колегата си Филя Агеев.

— А аз съм готов да се заема с Артур Акишин. Умея да разговарям с подобни типове.