Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Окръг Киндъл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Presumed Innocent, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Скот Търоу

Заглавие: Невинен до доказване на противното

Преводач: Чавдар Попов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: английски

Издание: (трето)

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-097-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5536

История

  1. — Добавяне

33.

— Доктор Кумагаи — изрича Санди Стърн с тон, в който още от първата сричка звучи насмешка. Часът е два и пет. Следобедното заседание започва с разпита на защитата. И Кемп, и Стърн ме увериха, че това ще бъде най-драматичният момент в този процес.

Тацуо Кумагаи — известен на приятелите си като Тед — последният свидетел на обвинението, е седнал отпуснато срещу Стърн и го гледа с безразличие. Скръстил е ръце на гърдите си. Жълтото му лице е спокойно, невъзмутимо. Иска да покаже на публиката, че е безпристрастен експерт, наблюдател на факти. Облечен е в син костюм и гъстата му черна коса е прилежно сресана назад в прическа помпадур. За първи път сутринта, когато бе разпитът на обвинението, чух Безболезнения да свидетелства. Представи се по-добре, отколкото очаквах. Поради медицинската терминология и своеобразната му реч стенографката го прекъсваше многократно и го молеше да повтаря отговорите си. Но истината е, че Кумагаи има безспорно присъствие. Вродената му арогантност придава на свидетелските му показания самочувствие, подхождащо на лекар специалист. Квалификацията му е впечатляваща. Учил е на три континента, изнасял е доклади къде ли не по света. Свидетелствал е като съдебен патолог по дела за убийства из цялата страна.

Тези хвалби бяха необходими, за да окачествят Безболезнения като голям експерт. За разлика от обикновения свидетел, който е ограничен до това да разкаже какво е видял, чул или извършил, Безболезнения е натоварен с обсъждане на всички доказателства, свързани със съдебната медицина; той трябва да изкаже мнение за това какво се е случило. Преди появяването му бяха прочетени няколко споразумения по показанията — анализът от химическата лаборатория и резултатите от кръвните проби. На свидетелския стол Безболезнения използва тези факти и лично извършената аутопсия, за да обрисува пълна картина на случилото се. Вечерта на първи април госпожа Полхимъс е имала полов контакт, почти сигурно доброволен по характер. Това мнение е основано на откритата във влагалището й двупроцентова концентрация от препарата „Ноноксинол-9“, както и желе, доказващи използването на диафрагма. Човекът, с когото госпожа Полхимъс е имала полово сношение, е бил с кръвна група А — като моята. Скоро след сношението (приблизителното време е определено по това доколко е навлязла във влагалището семенната течност) госпожа Полхимъс е била ударена отзад. Нападателят й си е служил с дясната ръка — като мен. Това може да бъде определено от ъгъла на удара към дясната страна на главата й. Ръстът му не може да бъде определен, без да се знае позата й по време на удара, нито пък колко дълго е оръдието на убийството. От черепната рана може да се предположи, че жертвата е била на крака в мига на удара, макар и само за кратко. Диафрагмата очевидно е била извадена по това време, а госпожа Полхимъс, вече мъртва, е била овързана. По време на обясненията Стърн не възразява дори когато Безболезнения заявява как наличието на контрацептивното вещество и отворените врати и прозорци го карат да смята, че е било симулирано изнасилване, за да се прикрие самоличността на убиеца, а той е бил човек, запознат с методите на разкриване на престъпленията и с ежедневната работа на госпожа Полхимъс в прокуратурата.

След като Нико успя да измъкне от Безболезнения това обобщение, той го попита дали някога е споделял с мен мнението си за начина, по който е било извършено престъплението.

— Да. Да. Видяхме се с господин Сабич около десети — единайсети април, за да обсъдим случая.

— Кажете ни за какво говорихте?

— Ами… господин Сабич се опита да ме убеди, че госпожа Полхимъс е починала случайно в резултат на перверзен сексуален акт, по време на който е била вързана доброволно.

— А вие какво отговорихте?

— Казах, че това е абсурдно, и обясних какво сочат фактите.

— След като го уведомихте за теорията си, разговорът продължи ли?

— Да. Той много се разстрои. Ядоса се. Изправи се и ме заплаши. Каза да внимавам, защото ще ме даде под съд за създаване на пречки на следствието. Имаше и още, но в общи линии е това.

Седнали от двете ми страни, и Стърн, и Кемп наблюдават със спокойствие, граничещо с блаженство, как Безболезнения говори всичко това. Никой от тях не си води бележки. Още не знам какво ще последва, но сам предпочетох да остана в неведение.

Когато тази сутрин пристигнах в адвокатската кантора, Кемп ми каза, че Кумагаи е допуснал грешка. Голяма грешка.

Колко голяма, попитах аз.

Огромна, каза Кемп. Грамадна.

Кимнах. Помислих си, че щях да се изненадам повече, ако ставаше въпрос за някого другиго, а не за Безболезнения.

Искаш ли да я чуеш, попита ме Кемп.

Странно, но открих, че съветът на Стърн е правилен. По-добре е човек да не знае подробностите. Достатъчно е да чуя, че съществува някаква необичайно голяма грешка, за да се измъкна от дълбините на своята ярост. Нямах желание да си блъскам главата какво ще излезе.

Нека да бъде изненада, казах на Кемп. Ще разбера в съда.

Сега чакам. Безболезнения седи на стола, спокоен и безучастен. По време на обедната почивка Кемп ми каза, че според него с кариерата на Кумагаи е свършено.

— Доктор Кумагаи — започва Стърн. — Вие сте тук в качеството си на експерт, нали?

— Да.

— Разказахте ни за докладите и научните си степени.

— Да, отговарях на поставени въпроси.

— Казахте, че много пъти досега сте изготвяли и представяли експертизи.

— Стотици пъти — отговаря Безболезнения. Във всеки негов отговор се чувства пренебрежителна рязкост. Иска да натрие носа на онзи, който го разпитва, да се покаже колко е умен.

— Докторе, известно ли ви е някога да е поставяна под съмнение вашата компетентност?

Безболезнения се намества на стола. Нападението е започнало.

— Не — отговаря той.

— Докторе, вярно ли е, че с течение на годините мнозина прокурори са се оплаквали от вашата некомпетентност като криминален патолог?

— Не и на мен.

— Не, не на вас. Но на директора на полицията, в резултат на което в досието ви има докладни записки?

— Това не ми е известно.

Санди показва документа първо на Нико, а след това на Кумагаи.

— Никога не съм го виждал — заявява той веднага.

— Съгласно правилника на полицията те не са ли длъжни да ви уведомят за всяка добавка към досието ви?

— Може би. Но вие питате какво си спомням. За това не си спомням.

— Благодаря ви, докторе. — Санди взема документа от ръцете му и докато се връща към нашата маса, продължава: — Имате ли някакви прякори?

Кумагаи замръзва. Може би си мисли, че е било по-добре да признае, че си спомня за писмото.

— Приятелите ме наричат Тед.

— А освен това?

— Не използвам прякори.

— Не, не такива, които вие използвате, а такива, с които сте известен?

— Не разбирам въпроса.

— Някой някога да е говорил за вас като за Безболезнения?

— Пред мен?

— Пред когото и да е, доколкото ви е известно? — Безболезнения отново забавя отговора, докато се намести в стола.

— Може би — отговаря накрая той.

— Този прякор не ви харесва, нали?

— Не му обръщам внимание.

— А го придобихте преди доста години от бившия първи заместник главен прокурор господин Сенет при не много благоприятни за вас обстоятелства, нали?

— Щом казвате.

— Нали господин Сенет ви каза в очите, че сте оплескали работата с една аутопсия и че единственият, за когото сте безболезнен, е трупът, защото е мъртъв?

В залата еква смях. Дори Ларън се киска зад бюрото на подиума. Размърдвам се на стола си. Надявам се, че това, с което Стърн разполага, е добро, защото той за пръв път е изоставил присъщата си сдържаност. Дотук разпитът му граничи с жестокостта.

— Не си спомням — отвръща хладно Безболезнения, когато залата се усмирява.

С течение на годините той е усвоил чудесно правилата за даване на показания. Всеки полицай и прокурор в окръг Киндъл знае тази история. Стан Сенет с удоволствие би дошъл да свидетелства за нея. Но съдията вероятно няма да позволи такова отклонение, наречено косвено дискредитиране. Безболезнения е скръстил ръце. Втренчил се е в Стърн и очаква още. Очевидно е доволен от това, което смята за свой малък триумф.

— А господин Дела Гуардия и господин Молто са двама прокурори, с които не сте имали толкова… да ги наречем недоразумения, нали?

— Да, те са ми добри приятели. — По този въпрос Безболезнения явно е бил добре дресиран. Ще признае връзките си с Томи и Дилей, за да омаловажи тяхното значение.

— Обсъждахте ли разследването, с когото и да е от тях, докато то се водеше?

— Понякога разговарях с господин Молто.

— Колко често?

— Чувахме се от време на време.

— През първите няколко седмици на април разговаряли ли сте с него повече от пет пъти?

— Да, щом казвате. — Безболезнения не иска да рискува. Знае, че са издадени призовки, и не е сигурен за чий телефон е поискана справка.

— А разговаряхте ли подробно за това разследване?

— Господин Молто е мой приятел. Пита ме какво правя, аз му казвам. Говорим за неща, които са обществено достояние. Не е ставало дума за разпита на голямото жури. — Безболезнения възвръща самодоволната си усмивка. Тези отговори, разбира се, са били обект на обсъждане с прокурорите.

— Споделихте ли с господин Молто резултатите от анализа на химическата лаборатория, преди да ги предадете на господин Сабич? И по-конкретно пробата, съдържаща контрацептивното желе?

— Разбирам — отговаря рязко Безболезнения. Поглежда към Томи, който е покрил част от лицето си с длан. В момента, в който засича погледа на Кумагаи, се изправя и сваля ръката си. — Мисля, че да.

Кумагаи още не е изрекъл докрай отговора си, когато Ларън го прекъсва.

— Един момент. Един момент. Да бъде отразено в протокола, че прокурорът Молто току-що направи жест, който разпознавам като сигнал към свидетеля по отношение на последния въпрос. Съдът ще се занимае с господин Молто по-късно. Продължете, господин Стърн.

Томи е пламнал, докато се мъчи да се изправи на крака.

— Ваше Благородие, нямам представа за какво говорите.

И аз също, а уж наблюдавах Молто. Но Ларън се е разгорещил.

— Съдебните заседатели не са слепи, господин Молто. Нито пък аз. Продължавайте — подканя той Стърн, но не успява да сдържи яда си и пак подхваща Молто, като сочи към него с чукчето. — Предупредих ви. Казах ви вече. Много съм разочарован от вашето поведение на този процес, господин Молто. Ще се вземат мерки.

— Господин съдия… — обажда се Томи отчаяно.

— Седнете си на мястото. Господин Стърн, продължавайте.

Стърн идва при мен. Обяснявам какво съм видял. Той също не е забелязал нищо. Но Санди не оставя инцидентът да премине просто така и с рязък тон пита:

— Справедливо ли е да се каже, доктор Кумагаи, че вие с господин Молто винаги сте имали добър контакт?

Въпросът предизвиква кикот, особено от местата на репортерите. Кумагаи примигва презрително и не отговаря.

— Доктор Кумагаи — продължава Стърн, — вярно ли е, че имате амбицията да станете коронер на окръг Киндъл?

— Бих искал да съм такъв — отговаря Безболезнения с обезоръжаващо въодушевление. — Доктор Ръсел добре си гледа работата сега. След две години ще се пенсионира и може би аз ще се кандидатирам за мястото му.

— А препоръката на главния прокурор би ви помогнала да го получите, нали?

— Кой знае? — усмихва се Безболезнения. — Но няма да навреди.

Макар и с нежелание, се възхищавам на Дилей. Кумагаи е негов свидетел и той изглежда го е посъветвал да бъде прям за всичко, което са вършили по време на предизборната кампания. Нико явно иска да демонстрира пред журито искреност от страна на прокуратурата, за да позаглади някои от гафовете на Молто. Решението ми се вижда правилно. Ако не беше инцидентът със съдията преди малко, всичко това би изглеждало много добре.

— През април бяхте ли обсъждали с господин Молто възможността да станете коронер, доктор Кумагаи?

— Казах ви, с господин Молто сме приятели. Аз му говоря за желанията и намеренията си, а и той е споделял своите. Разговаряли сме често — април, май, юни…

— А няколкото пъти през април говорихте също и за това следствие, преди да сте получили заключението от химическата лаборатория, нали?

— Струва ми се, да.

— И този доклад се отнасяше до семенната проба, която сте взели от госпожа Полхимъс?

— Да.

— И именно тази проба бе идентифицирана, че е от същата кръвна група и че съдържа химически вещества, които са съвместими с използваното от госпожа Полхимъс средство за предпазване от забременяване — диафрагма. Така ли е?

— Така е.

— И присъствието в тази проба на химическото вещество за предпазване от забременяване, на контрацептива, има решаващо значение за вашето заключение, нали?

— Всички факти са важни, господин Стърн.

— Но този факт е особено важен, защото вие, сър, искате да вярваме, че този трагичен инцидент просто е приличал на изнасилване, нали?

— Нищо не искам да вярвате. Само давам мнението си.

— Но вашето мнение — да стигнем до същината на въпроса — е, че господин Сабич се е опитал да го наподоби на изнасилване?

— Щом така смятате.

— Е, нали това искате да намекнете? Вие, господин Молто и господин Дела Гуардия? Нека да говорим ясно пред тези хора. — Санди посочва към журито. — Вашето мнение е, че е било инсценирано изнасилване и че начинът, по който е направено, предполага известни познания върху следствената техника и върху работата на госпожа Полхимъс в прокуратурата, нали?

— Това отговорих на разпита от прокурора.

— И всичко това сочи към господин Сабич?

— Щом така казвате — усмихнат отговаря Кумагаи след кратко мълчание.

Видимо е нежеланието му да повярва, че Стърн е толкова неумел, че да обвини собствения си клиент. Но Санди продължава да настоява, като казва повече, отколкото Кумагаи би рискувал сам да заяви. Безболезнения изпитва характерното си удоволствие при нещастието на друг.

— И всичките тези изводи зависят в крайна сметка от наличието на контрацептивно желе в пробата, която изпратихте за химически анализ, нали?

— Повече или по-малко.

— Май повече, отколкото по-малко?

— Бих казал, да.

— Така че пробата и наличието на контрацептив са решаващи за вашето експертно мнение? — пита Стърн и стига дотам, до където беше преди малко.

Този път Безболезнения се съгласява. Свива рамене и казва „да“.

— А вашето експертно мнение, доктор Кумагаи, взема ли предвид факта, че в апартамента на госпожа Полхимъс не бе открито никакво контрацептивно желе? Запознат ли сте с показанията, дадени тук от инспектор Гриър?

— Мнението ми има научна основа и е основано на доказателства. Не чета протокола.

— Но вие сте запознат с тези показания, нали?

— Чух нещо за тях.

— И като експерт не сте ли загрижен, че мнението ви зависи от присъствието на вещество, което не е намерено сред принадлежностите на жертвата?

— Дали съм загрижен?

— Това ми е въпросът.

— Не съм загрижен. Давам мнение върху научните доказателства.

Стърн дълго не откъсва поглед от Безболезнения.

— Контрацептивът е дошъл отнякъде, господин Стърн. Не ме интересува къде дамата си е криела тези неща. Намерен е в пробата. Анализът го показва.

— Точно така — казва Санди Стърн.

— Вие се съгласихте — казва Кумагаи.

— Че контрацептивът е открит в пробата, която вие сте изпратили. Да, за това се съгласихме.

Санди се разхожда из залата. Все още не мога да се сетя какво е пропуснал Кумагаи. Докато Безболезнения не спомена за споразумението, бях готов да се обзаложа, че контрацептивът е бил погрешно идентифициран.

— Първоначалните ви впечатления по време на аутопсията — продължава Стърн — не взеха предвид наличието на контрацептив, нали?

— Вече не си спомням.

— Опитайте се, моля ви. Не предположихте ли отначало, че последният мъж, който е имал полов контакт с госпожа Полхимъс, е бил стерилен?

— Не си спомням.

— Така ли? А не казахте ли на инспектор Липранзър, че този човек изглежда е бил в такова състояние, че е произвеждал мъртви сперматозоиди? Инспектор Липранзър вече свидетелства пред журито. Сигурен съм, че няма да е проблем да дойде и да го повтори. Моля, помислете, доктор Кумагаи. Нали това казахте?

— Може би. В самото начало.

— Добре. То е било вашето първоначално мнение. Но тогава беше такова, нали?

— Да.

— Спомняте ли си констатациите по физическото състояние, които ви доведоха до това мнение?

— Не.

— А всъщност, докторе, сигурен съм, че без помощ ви е трудно да си спомните, която и да е аутопсия дори няколко дни след като е извършена, нали?

— Понякога.

— Колко аутопсии правите седмично, доктор Кумагаи?

— Една-две, но понякога и десет. Зависи.

— Спомняте ли си колко извършихте в трийсетте дни около смъртта на Каролин Полхимъс?

— Не.

— Ще се учудите ли, ако ви кажа, че са били осемнайсет?

— Звучи правдоподобно.

— А при такава бройка не е ли очевидно, че подробностите, от която и да е от тях може да ви се губят?

— Вярно е.

— Но когато говорихте с Липранзър, спомените ви са били по-пресни, нали?

— Вероятно.

— И вие тогава му казахте, че смятате извършителя за стерилен?

— Казах. Сега се сещам.

— Добре, нека да разгледаме за момент констатациите, които вече си спомняте и които може да са ви довели до това предварително мнение.

Санди бързо ги изрежда. От температурата на трупа, съсирването на кръвта и храносмилателните ензими е установено времето на смъртта. От наличието на семенна течност дълбоко във влагалището съдим, че Каролин е стояла съвсем малко на крака след половото сношение, което означава, че то е било непосредствено преди убийството. А в маточните тръби са липсвали всякакви живи сперматозоиди, каквито обикновено има до десет-дванайсет часа след сношение, в случай че не е използван контрацептив.

— И за да обясните тези явления, особено мъртвите сперматозоиди, предположихте, че нападателят е бил стерилен. Отначало не ви дойде наум, че е бил използван контрацептив, нали?

— Явно не.

— А като погледнете назад, сигурно си мислите, че сте били голям глупак да изпуснете нещо толкова очевидно като употребата на контрацептив, нали?

— Правя грешки — признава Безболезнения, като почуква с пръсти по масата.

— Правите грешки? — пита Стърн. Вперва очи в експерта на прокуратурата. — Колко често?

Кумагаи не отговаря. Явно усеща, че е сбъркал с това признание.

— Господин Стърн, не съм открил нито контрацептив, нито диафрагма. Явно съм предположил, че те не са били използвани.

— Но, господин Кумагаи, възможно ли е експерт от вашата класа да се е заблудил толкова лесно?

Кумагаи се усмихва. Разбира, че му се подиграват.

— Всеки отделен факт е важен — казва той. — Това е нещо, което убиецът е знаел.

— Но вие самият нали не се опитвахте да заблудите инспектор Липранзър, когато му съобщихте първоначалните си впечатления?

— О, не. — Безболезнения енергично клати глава. Готов е за такова предположение.

— Сигурно тогава сте били убеден, че не е използван контрацептив… толкова убеден, та чак сте решили, че това е изключено?

— Вижте, господин Стърн. Аз съставям мнение. Химикът дава резултатите от анализа. Мнението се променя. Липранзър знаеше, че то е предварително.

— Да обсъдим някои алтернативи. Вие например, доктор Кумагаи, не сте ли убеден, че жена, която не може да има деца и го знае, не би използвала противозачатъчни средства?

— Разбира се. Но госпожа Полхимъс има дете.

— Както бе заявено тук — отбелязва Стърн. — Но да не обсъждаме конкретно госпожа Полхимъс. Вземете предвид само примера ми. Ако една жена знае, че не може да забременее, би било безсмислено да използва предпазни средства, нали?

— Разбира се. Безсмислено е — съгласява се Безболезнения, но започва да отговаря все по-бавно. Погледът му потъмнява. Няма представа накъде се е насочил Стърн.

— Абсурдно?

— Бих казал.

— Можете ли вие като съдебен експерт да измислите някаква причина такава жена да използва противозачатъчна диафрагма или контрацептив?

— Не става дума за жена в критическата, нали?

— Става дума за жена, която без всякакво съмнение знае, че не може да забременее.

— Няма причина. Никаква медицинска причина. Не мога да измисля.

Санди поглежда към Ларън.

— Ваше Благородие, може ли в протокола да се отбележат последните пет въпроса и отговора, така че да се прочетат по-късно, ако е необходимо?

Кумагаи бавно оглежда съдебната зала. Обръща очи към съдията, към стенографката и накрая към прокурорската маса. Намусен е. Капанът, какъвто и да е той, е заложен. Това е ясно на всички. Стенографката прикача кламер към тесния лист на протокола.

— Доктор Кумагаи, според вашето експертно мнение — пита моят адвокат Алехандро Стърн — Каролин Полхимъс не е ли била жена, която не може да забременее?

Кумагаи поглежда към Стърн. Навежда се към микрофона пред свидетелския стол.

— Не — отговаря той.

— Докторе, моля ви не бързайте. През онези няколко седмици сте извършили осемнайсет аутопсии. Не бихте ли искали да прегледате първоначалните си бележки?

— Знам, че е използвала средство против забременяване. Вие се съгласихте — казва той отново.

— Още веднъж повтарям, че се съгласихме с резултатите от пробата, която вие сте изпратили на химика.

Стърн се връща към нашата маса. Кемп вече е взел в ръце документа и го подава на Санди, който оставя копие на прокурорите, а оригинала — пред Кумагаи.

— Познавате ли бележките си за аутопсията на госпожа Полхимъс?

Безболезнения прехвърля няколко страници.

— Моят подпис — казва той.

— Бихте ли прочели на глас краткия пасаж, отбелязан с кламер? — Санди се обръща към Нико. — На втора страница.

Кумагаи си сменя очилата.

— Маточните тръби са вързани и отделени, фимбриалният край изглежда нормален. — Кумагаи мести поглед надолу по листа, от който чете. Отново отгръща на последната страница. Съвсем се е начумерил.

Накрая клати глава.

— Не е вярно — казва той.

— Собственият ви коментар от аутопсията? Вие го диктувате, докато я извършвате, нали? Докторе, да не би да искате да кажете, че тогава сте допуснали грешка?

— Не е вярно — повтаря той.

Стърн се връща към масата на защитата за друг документ. Започва да ми просветлява. Поглеждам го, докато взема листа от Кемп.

— Да не би да искаш да кажеш — прошепвам му аз, — че на Каролин Полхимъс са й били прекъснати тръбите?

Кемп ми кима.

Следващите секунди ми се губят. Странно, непонятно как оставам сам, заключен със собствените си люшкащи се чувства. Прекъсната е съществена връзка. За миг всичко ми се струва старо и познато, макар да не го проумявам. Това, което става в съдебната зала, сякаш се случва на другия край на света. Смътно ми се мярка мисълта, че с Безболезнения е свършено. Отрича още два-три пъти възможността маточните тръби на госпожа Полхимъс да са били прекъснати хирургически, за да не може да забременява. Стърн го пита дали при други факти би променил мнението си и натиква в ръцете му документа от архива на гинеколога, прекъснал тръбите на Каролин преди шест години и половина след един аборт. Не ще и дума, вчера следобед Кемп се е срещнал именно с този лекар.

— Още веднъж ви питам, тези документи променят ли експертното ви мнение?

Кумагаи не отговаря.

— Господине, според вас знаела ли е Каролин Полхимъс, че не може да забременява?

— Очевидно.

Кумагаи вдига поглед от книжата. При цялата ми обърканост усещам, че всъщност го съжалявам. Сега думите излизат от гърлото му бавно и глухо. Той говори на Молто и Нико, а не на Стърн или на съдебните заседатели.

— Забравих — извинява им се.

— Не е ли абсурдно да се смята, че Каролин Полхимъс е използвала контрацептив на първи април вечерта?

Кумагаи не отговаря.

— Не е ли безпочвено?

Кумагаи не реагира.

— Не можете да обясните смислено защо би го направила, нали?

Кумагаи вдига поглед. Трудно е да се каже дали размишлява, или просто е съсипан от срам. Стиснал е перилото пред свидетелския стол. Все още не отговаря.

— Да накарам ли стенографката да прочете отговорите на въпросите ми, които зададох преди малко?

Кумагаи клати глава.

— Не е ли ясно, доктор Кумагаи, че Каролин Полхимъс не е използвала контрацептив на първи април? Не би ли било такова експертното ви мнение? Не ви ли изглежда съвсем логично да не се намери нито следа от контрацептив в апартамента й?

Кумагаи сякаш въздиша.

— Не мога да отговоря на въпроса ви — казва той с известно достойнство.

— Отговорете тогава на следващия ми въпрос. Като имаме предвид тези факти, не е ли ясно, че пробата, която сте изпратили в химическата лаборатория, не е взета от тялото на Каролин Полхимъс?

Кумагаи се обляга назад и побутва очилата си нагоре.

— Имам установена процедура.

— Искате да кажете на това жури, че имате ясен спомен как сте взели пробата, отбелязали сте я и сте я изпратили?

— Не искам това да кажа.

— Повтарям: не е ли вероятно пробата, съдържаща контрацептива, както и течности от кръвната група на господин Сабич, да не е взета от тялото на Каролин Полхимъс?

Безболезнения отново клати глава. Но това не е отрицателен отговор. Той просто недоумява какво се е случило.

— Не е ли вероятно?

— Възможно е — изрича накрая той.

Откъм секцията на съдебните заседатели в залата ясно отеква възкликът на един от мъжете: „О, Господи!“.

— А пробата бе изпратена, докато вие водехте редовните си разговори с господин Молто, нали?

В този миг Кумагаи отново се наежва. Изопва гръб на стола.

— Обвинявате ли ме, господин Стърн?

Минава известно време, докато Стърн отговори:

— Не, защото се събраха предостатъчно неподкрепени обвинения за едно дело. — Преди да се върне на стола си, кима към свидетеля, като че ли да го освободи. — Това е, доктор Кумагаи — добавя той.

След заседанието седим с Джейми Кемп в заседателната зала на Стърн и описваме разпита му на Кумагаи пред малобройна публика: секретарката на Санди, частния детектив Бърман и двама студенти по право, които стажуват в кантората. Кемп е извадил бутилка шампанско, а един от младежите е пуснал радиото. Джейми — добър актьор — разиграва сценка, в която изпълнява едновременно ролята на Стърн и на Кумагаи. Повтаря най-закопаващите въпроси на Санди с настоятелен тон, а след това се хвърля на стола, тупа с крака по земята и хъхри, като че ли го душат. Когато Стърн влиза, още се заливаме от смях. Облякъл е официален костюм, или по-скоро част от него — само панталоните с лъскав кант по шева и риза с плисирана предница. Под яката му е пъхната червена папийонка, която все още не е закопчана. Докато оглежда сцената, почервенява и лицето му се сковава от яростен гняв. Явно се бори със себе си, за да не избухне.

— Това е нелепо — обръща се той към Кемп. — Твърде неуместно. Водим дело. Сега не е моментът да се поздравяваме. Не бива да внасяме и следа от самодоволство в залата. Съдебните заседатели интуитивно усещат тези неща и те не им допадат. Ако обичате, да разчистите, тъй като желая да разговарям с доверителя си. Ръсти, когато се освободиш…

Обръща се кръгом и аз тръгвам след него към уютния му кабинет, подреден с женски вкус. Подозирам, че Клара си с казала думата при обзавеждането. Всичко е в еднакъв кремав тон. Завеси до пода покриват прозорците, а мебелите, тапицирани с хаитянски памук, така са изпълнили кабинета, та имаш чувството, че някой те подбутва към фотьойла. Във всеки ъгъл на бюрото на Стърн с поставен по един тежък кристален пепелник.

— По-скоро аз съм виновен, а не Джейми — казвам, когато влизаме.

— Благодаря, но задължението да се преценява моментът не е твое, а негово. Може ли такава нелепост!

— Успехът ти беше страхотен. А и той хвърли много труд. Затова решихме да се позабавляваме. Джейми се постара да разведри твоя доверител.

— Няма защо да ми защитаваш Кемп. Той е първокласен юрист, така че ценя работата му. А може би аз съм си крив. Наближава ли краят на делото, винаги съм напрегнат.

— Би трябвало да се радваш на днешния ден. Рядко някой адвокат успява да проведе такъв разпит, особено с експерта на прокуратурата.

— Прав си — казва Стърн, като за миг се усмихва загадъчно. — Каква колосална грешка. — Издава звук, нещо като стенание, и клати глава. — Но това е минало. Понеже беше много настоятелен, искам да отделя малко време, за да обсъдим представянето на нашата теза. Щеше ми се да имам повече време, но отпреди месеци съм приел да дам тази вечеря за съдията Магнусън. Дела Гуардия също ще бъде там, така че и двамата ще сме като насадени на пачи яйца. — Усмихва се, като оценява собственото си чувство за хумор. — Както и да е. Що се отнася до твоята защита, решенията по тези въпроси винаги се вземат от клиента. Ако желаеш, ще ти дам моя съвет. Ако не — чувствай се свободен да диктуваш. Аз съм на твое разположение.

Както предполагах през цялото време, Санди изчаква да наберем голяма преднина, преди да ми позволи да взема решение. Сещам се какво ще предложи.

— Мислиш ли, че въобще ще се стигне до излагане на нашата теза?

— Питаш ме дали не смятам, че Литъл още утре ще прекрати делото с оправдателна присъда.

— Според теб възможно ли е?

— Бих се учудил. — Взема пурата си от пепелника. — Ако погледнем реалистично, отговорът ми е не.

— Какво още ме свързва с престъплението?

— Ръсти, не е необходимо да ти изнасям лекции, но трябва да имаш предвид, че на този етап изводите трябва да се третират в най-благоприятната за обвинението светлина. Дори заявеното от Кумагаи на прокурора, колкото и абсурдно да изглежда сега, трябва да се вземе под внимание за целите на това искане. А отговорът на въпроса ти е, че доказателствата, в каквато и светлина да се разглеждат, те свързват с местопрестъплението. Отпечатъците ти са там. Намерени са власинки от мокет, който може да бъде твоят. Справката от телефонната компания показва, че си държал връзка. Но всичко това е било прикрито. А от практична гледна точка никой съдия не гори от желание да обсеби ролята на журито като орган, който решава такова важно дело. По този начин би си навлякъл критики, а и нещо, което е по-важно — би създал впечатление, че делото не е решено справедливо. Според мен доказателствата на прокуратурата, както са изложени, са съшити с бели конци.

Вероятно и съдията вижда нещата по същия начин. Но той без съмнение ще предпочете журито да обяви твоята невинност. Но ако те все пак не се справят с тази си отговорност, той може да удовлетвори искането за оправдание след процеса, независимо от тяхното решение. По нашето дело бих приел това за много по-вероятно.

Доводите му са разумни, но се надявах, че ще каже нещо друго.

— Така че стигаме до въпроса за защитата — продължава Стърн. — Ако ще действаме, трябва да представим някои документи. Налага се да установим, че Барбара с била в университета, както твърдиш ти. Така че ще е необходимо да представим компютърния дневник, за да покажем, че се е включила скоро след осем. Ще искаме да покажем, че компаниите за наемане на леки коли и за таксита нямат данни, подкрепящи твърдението, че си пътувал до града на първи април вечерта.

Трябва, разбира се, да представим и документите от архива на гинеколога, за които стана дума днес. Както и някои други по-дребни неща. Според мен всичко това е ясно. Въпросът е дали да призовем свидетели.

— Кого имаш предвид?

— Някой, който ще свидетелства за характера ти. Например Барбара.

— Не искам тя да дава показания — отсичам веднага.

— Ръсти, тя е привлекателна жена, а в журито има петима мъже. Може да подкрепи алибито ти, и то доста убедително. А без съмнение тя има желание.

— Ако аз свидетелствам, а тя седи на първия ред и ми се усмихва, на журито ще е ясно, че подкрепя алибито ми. Няма нужда и нея да я сдъвчат.

Стърн въздиша. Обърквам плановете му.

— Не искаш аз да свидетелствам, нали, Санди?

Вместо да ми отговори, той се заема да изтръсква пепелта от пурата, посипала тук-там плисетата на ризата му.

— Заради връзката ми с Каролин ли се въздържаш? — питам аз. — Няма да я отрека.

— Знам, Ръсти. И затова не намирам твоите показания за обнадеждаващи. Смятам, че това би дало голям тласък на обвинението, от какъвто те отчаяно се нуждаят. Честно казано, съществува известен риск, че същите факти могат да изникнат и ако разпитват Барбара. Привилегиите за конфиденциалност вероятно ще забранят разпит относно твоята връзка пред жена ти, но не можем да бъдем сигурни. Като цяло вероятно не си струва риска. — Стърн се съгласява, че все пак съм прав, що се отнася до призоваването на Барбара. — Но разкриването на тези въпроси не е основната ми грижа във връзка с даването на показания от теб.

Санди става от стола, протяга се престорено, но вече съм усетил, че иска да седне до мен на канапето — мястото, където винаги съобщава лошите новини. Намества падналата снимка на Клара и децата върху белия брезов бюфет зад бюрото си, след което, разбира се, сяда до мен.

— Ръсти, по принцип предпочитам обвиняемият да заеме свидетелския стол. Независимо от настоятелното повтаряне пред членовете на журито, че не бива да тълкуват мълчанието на подсъдимия като обвиняващо го обстоятелство, това указание просто е невъзможно да бъде спазено. Журито иска да чуе как подсъдимият отхвърля обвинението, особено ако е човек, свикнал да говори пред публика. Но в този случай аз съм против. Това и двамата го знаем, Ръсти: добрите свидетели са две категории — тези, които са истински честни и искрени, и умелите лъжци. Ти си честен и искрен човек и поначало би бил чудесен свидетел за себе си. Имаш дългогодишен опит за това как трябва да се говори пред заседателите. Не се съмнявам, че ако можеше да свидетелстваш за всичко, което знаеш, би го направил убедително и би бил оправдан. Ще добавя — заслужено.

Поглежда ме за миг с бърз, но пронизващ поглед. Не съм сигурен дали с това гласува доверие в моята невинност, или за пореден път отбелязва слабата подготовка на обвинението, но усещам, че има предвид първото, и съм приятно изненадан. Стърн, разбира се, може да е подхвърлил това само за да направи по-сладка победата си.

— Както и да е — продължава той, — убеден съм, след като те наблюдавах в продължение на няколко месеца, че ти няма да свидетелстваш за всичко, което знаеш. Някои въпроси ще си останат твоя тайна. На този етап в никакъв случай не искам да проявявам любопитство. Това го казвам искрено. При някои клиенти е необходимо убеждаване. При други — предпочиташ да не знаеш. В редки случаи е най-добре да не ровиш. Такова е чувството ми сега. Сигурен съм, че изборът, който си направил, е съзнателен и добре обмислен. Но както и да е, когато човек, решен да каже по-малко от цялата истина, заеме свидетелския стол, той е като трикрако животно в джунглата. Ти не си умел лъжец. А ако Нико случайно улучи тази чувствителна област, каквато и да е тя, нещата ще се обърнат много зле за теб.

Настава мълчание, малко по-дълго от необходимото. Сетне Стърн продължава:

— Трябва да направим преценка на делото такова, каквото е. Още не сме имали лош ден за защитата. Е, може би един. Но не е останало непоклатимо доказателство. А днес следобед нанесохме удар, от който обвинението вероятно няма да се съвземе скоро. Професионалното ми мнение е, че ти не бива да даваш показания. Независимо от шансовете ти — а след днешния ден признавам, че те са много обнадеждаващи — независимо от шансовете ти най-добре е да не свидетелстваш. Като казвам всичко това, искам да ти напомня, че все пак въпросът е в твои ръце. Аз съм ти адвокат и ако решиш да дадеш показания, ще те подкрепям уверено и убедено, все едно какво си намислил да кажеш. Разбира се, не е необходимо точно сега да решаваш. Но е време да се замислиш вече за този последен етап, като държа да вземеш предвид и моите виждания.

След няколко мига излиза. Папийонката му е закопчана, а безупречното сако на смокинга е свалено от закачалката зад вратата. Оставам в кабинета с чувство на меланхолия от думите му. Това е възможно най-сърдечният разговор, който сме водили със Стърн. Искреността му, след като бе потискана толкова месеци, е обезпокояваща, независимо от това колко внимателно или елегантно е изразена.

Тръгвам по коридора с намерението да изпия още една чаша шампанско. Лампата на Кемп още свети. Той работи в малкия си кабинет. Над един от шкафовете е залепен плакат. На яркочервен фон е изобразен млад мъж в лъскаво яке. Свири на китара, а фотографът го е уловил в движение, така че косата му е изправена като на глухарче, което е започнало да цъфти. Името „Галактикс“ е изписано от единия до другия край с бели букви. Сигурен съм, че малцина от тези, които влизат тук, разпознават Джейми Кемп отпреди десет години.

— Заради мен се накисна пред шефа си — казвам аз. — Извинявай.

— Глупости. Сам съм си виновен. — Посочва ми един от столовете. — Той е най-дисциплинираният човек, когото познавам.

— И страхотен адвокат.

— Нали? Виждал ли си някога нещо подобно на това, което се случи днес?

— Никога — отговарям аз. — Никога през дванайсетте си години служба. Кога разбрахте за това?

— Санди забеляза отметката в протокола за аутопсията в неделя вечер. Получихме документа от гинеколога вчера. Искаш ли да ти кажа нещо? Стърн смята, че е просто грешка. Вероятно Кумагаи върши всичко през пръсти. Когато е получил заключението на химическата лаборатория, е продължил с него и е забравил за аутопсията. Аз обаче не мисля така.

— Нима? А как мислиш?

— Мисля, че са те нагласили.

— Е — казвам след моментна пауза, — самият аз много преди теб съм го предполагал.

— Вярвах го през повечето време. — Сигурен съм, че отново мисли за телефонната справка, но не я споменава. — А знаеш ли кой го е направил?

Трябва ми малко време, за да схвана въпроса.

— Ако знаех, нямаше ли да кажа на адвокатите си?

— А защо да не е например Молто?

— Може би — отговарям аз. — Вероятно.

— А той какво ще получи от това? Ще ти попречи да се ровиш по онова дело? Как го наричахте? Делото „П“ ли?

— Делото „П“ — повтарям аз.

— Но не може да повярва, че няма да го споменеш, ако те попита директно.

— Да, но виж в какво положение съм аз. Едно е да си обвинен от първия заместник главен прокурор, друго — от някой дивак, когото съдиш за убийство. Освен това, той не е знаел докъде сме стигнали. Просто е искал да ни попречи да напреднем.

— Доста е учудващо, не мислиш ли? Странно.

— Може би това е една от причините, поради които не вярвам на всичко това.

— Кои са другите?

Клатя глава.

— Довечера ще знам по-добре.

— Какво ще стане довечера?

Отново клатя глава. Заради Липранзър не мога да рискувам. Трябва да си остане само между двама ни.

— Нещо от „Направи си сам“ ли ще има довечера?

— Точно така — отговарям аз.

— Внимавай да не окажеш услуга на Дела Гуардия.

— Не се безпокой, знам какво върша — успокоявам го.

Докато се изправям, размислям над последното си твърдение — напоследък не съм се изхвърлял толкова. Пожелавам на Кемп лека нощ и се връщам в заседателната зала, за да потърся шампанското.